„Дъхът на Дракона“ (изд. „AMG Publishing“, преводач: Николай Ангелов) е фентъзи роман, създаден от дъщерята на легендата Брус Лий – Шанън Лий, вдъхновен от философията на баща ѝ, в епична колаборация с носителката на World Fantasy Award – Фонда Лий.
Една страна, разделена от магия. Два народа, разделени от стена.
Преди десет години Дзюн Ли допуска фатална грешка. За един миг семейството му е разбито – той и баща му са прогонени отвъд стената и трябва да се разделят с майка му и брат му. Брат му носи белега, но той не.
Дзюн не е дъхобелязан, не носи благословията на Драконовите люспи върху тялото си, нито силите, които те дават. Но има нещо по-силно – желание да поправи стореното, да възстанови своята чест и тази на баща си и да се върне при семейството си.
Единственият му шанс? Турнирът на Пазителя – съревнование, в което побеждава само най-достойният.
Въпреки волята на баща си, с помощта на един странстващ учител и неговата дъщеря, Дзюн се впуска в пътешествие, което поставя на изпитания бойните му умения, духа му и вярванията му. Дзюн ще осъзнае, че нищо не е такова, каквото изглежда, а от следващия му ход може да зависи спасението на цялата страна.
Прочетете откъс от романа при нас.
*****
ПРОЛОГ
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО
В една есенна сутрин, сякаш понесени от студения вятър, който шумолеше по увисналите клони на брястовете, пристигнаха двама непознати. Когато майка му отвори вратата, Дзюн, надничайки през пукнатината на сгъваемия параван, не можа да види лицето ѝ, но забеляза как гърбът и раменете ѝ се сковаха. Тя се отдръпна, поклони се ниско и заговори с мек, почтителен глас:
– Почитаеми Аспекти, аз… не очаквах посещението ви днес. Опасявам се, че не съм приготвила никаква храна, за да ви посрещна.
– Няма за какво да се тревожите.
Мъжът, който влезе пръв, беше висок и със строго лице, прибраната на опашка коса подчертаваше изразителното му чело. След него вървеше по-млада жена, а черната ѝ коса се спускаше по гърба в дълга плитка. И двамата носеха черни туники с жълти маншети на ръкавите, които безпогрешно ги определяха като Аспекти. Дори шестгодишният Дзюн знаеше, че Аспектите на целомъдрието са най-елитните сред правителствените служители, но какво ли търсеха в неговия дом и защо ли майка му изглеждаше толкова обезпокоена? Защо каза на Дзюн и Сай да останат в семейната спалня?
Посетителите свалиха обувките си, но останаха прави до входната врата.
– Може да ме наричате Компас – каза мъжът. – Това е Вода, моята сестра Аспект.
Майката на Дзюн се поклони отново и понечи да донесе глинени чаши и още топлия след закуската чайник, който стоеше на огнището, но с жест Компас отклони предложеното гостоприемство.
– Къде е съпругът Ви, госпожо Ли?
– Той е… навън, събира дърва – каза майката на Дзюн прекалено спокойно и той разбра, че е пресилено. – Скоро трябва да се върне.
В опит да вижда по-добре, Дзюн притисна окото си към пукнатината в паравана. Сай му направи настоятелен знак да се премести настрани, за да може да вижда и той, но момчето не искаше да отстъпи мястото си. Дзюн беше чувал, че Аспектите са обучени да бъдат най-добрите бойци в света, и макар Компас и Вода да не изглеждаха толкова страшни, те носеха мечове на кръста си. Истински мечове!
Компас погледна зад майката на Дзюн директно към сгъваемия параван, където се криеха Дзюн и брат му.
– Кажете на децата да излязат, госпожо Ли. Няма нищо страшно. Нека се опитаме целият този процес да протече леко и приятно, а не печално.
Дзюн забеляза как лицето на майка му оклюма в примирение, което тя безуспешно се опита да прикрие.
– Дзюн, Сай – извика ги тя, – елате и поздравете гостите.
Дзюн се измъкна иззад паравана. Искаше да зададе хиляди въпроси и се чудеше дали непознатите ще му позволят да докосне или да подържи оръжията им. Сай се поколеба за миг, а след това, както правеше винаги, застана точно зад Дзюн. Майка им ги избута пред Аспектите, хващайки с трепереща ръка всеки от тях за рамото.
– Еднояйчни близнаци – възкликна изненадано Вода с мелодичен глас и се усмихна към децата. – Кой от двама ви е по-голям?
Сай се изправи важно. Въпросът, който хората винаги им задаваха, сякаш възвърна увереността му.
– Аз съм по-големият, с цели осем минути. Дзюн намръщено заби поглед в краката си. Не разбираше защо брат му трябва да се гордее с това. Сай се беше родил преди него, но Дзюн
първи започна да пълзи, да ходи, да говори и той смяташе, че това е много по-голямо постижение.
Понечи да го каже на непознатите, но не получи тази възможност. Компас се обърна към майка им и отбеляза с подчертано неодобрение:
– Според закона всяко дъхобелязано дете трябва да бъде представено на Съвета, преди да навърши шест години.
Майката на Дзюн сведе поглед и замънка:
– Простете ми, почитаеми Аспекти. Синовете ми навършиха шест едва миналия месец. Бях болна по това време, затова отложихме пътуването до Юдзин. Мислех си… мислех, че разполагаме с още малко време. Още време, в което момчетата да са заедно.
Ръката ѝ се стегна върху рамото на Дзюн и той се сгърчи в опит да се измъкне от нея.
– Забавянето е неизпълнение на дълга Ви като поданик и като майка.
Вода докосна колегата си по ръката.
– За щастие, братко Аспект, сега сме тук и детето все още е на подходящата възраст да започне правилно обучението си. – Тя махна към момчетата. – Кой от двамата е?
Компас насочи вниманието си отново към Дзюн и брат му.
– Странно – бавно произнесе той. – Беше ми достатъчно лесно да доловя местоположението на децата, но сега, когато и двамата са изправени пред мен, не мога да разбера за кого от тях сме дошли. Възможно ли е и двамата да са дъхобелязани?
– Не – бързо каза майката. – Само един от тях има белега. Сай, покажи на почитаемия Аспект.
Тя помогна на близнака, който стоеше от лявата ѝ страна, да свали простата си ленена риза. Момчето застана голо до кръста, а погледите на възрастните в стаята го накараха да се разтрепери леко.
Дзюн се намръщи, размърда се нервно, скръсти ръцете си и изсумтя. Със Сай бяха еднакво високи, лицата им си приличаха, имаха един и същ глас. Бяха неразличими един от друг по всичко освен по едно. По средата на гърдите на Сай имаше петно от ярки, преливащи в зелено люспи с форма на копие, всяка една по-малка от нокът на кутре. От своя страна, кожата по цялото тяло на Дзюн беше обикновена и гладка.
Той много пъти беше питал родителите си на какво се дължи тази единствена фрапантна разлика между него и близнака му.
– Никой не знае защо Кръвта на Дракона се появява при някои хора, а при други – не – отговаряха му те.
Когато момчето сърдито се тросваше, че това не е отговор, майка му винаги придобиваше необяснимо тъжен вид.
– Не завиждай на брат си – казваше му тя. – Неговият път е предначертан, а твоят е пред теб. Само защото нямаш белега от Дракона, не означава, че нямаш други дарби.
Дзюн винаги беше смятал, че тези успокоителни думи звучат неубедително, и го усети повече от всякога, когато строгият поглед на Компас се спря върху брат му със силен интерес.
– Сай се казваше, нали? – Mомчето кимна плахо и Аспектът продължи: – Знаеш ли какво означава да си дъхобелязан?
Сай отговори тихо:
– Означава, че Драконът ме е дарил със специална способност и от мен се очаква да я използвам.
– Точно така. – Усмивката на Компас не стигна до очите му, но донякъде омекоти чертите му и той заговори с успокояващ тон, по който можеше да се предположи, че е трениран да се среща с деца и да им обяснява разни неща. – Аз също съм роден с белег от Дракона. – Той дръпна ръкава на туниката си и от вътрешната страна на дясната му ръка се показа линия със сребристи люспи. – Притежавам способността да намирам други дъхобелязани. Дарбата ми от Дракона ме е отвела до много деца като теб. Ние, в чиито жили тече Кръвта на Дракона, носим отговорността да използваме дарбите си за доброто на хората. Трябва да се обучаваме, за да станем Аспекти, за да служим и защитаваме Източен Лунхан.
Сай, разтревожен, обви тънките си ръце около кръста на майка си.
– Ще трябва ли да оставя мама, татко и Дзюн?
Вода се наведе до нивото на очите на момчето и заговори благо: – Като начинаещ Аспект, ще живееш и ще се обучаваш в Слънчевата пагода в Юдзин. Това е много специално място, където се пази Свитъка на Земята. Ако се трудиш много усърдно, един ден може да станеш Пазител – един от почетните воини, които бранят долните нива на пагодата. Инструкторите ще ти помогнат да установиш и овладееш добре природната си способност. Ще получиш най-доброто учебно и бойно обучение, което може да предложи нашата нация. И въпреки че ще трябва да се откажеш от живота със семейството си, за да се посветиш на страната, ще се сдобиеш с много нови братя и сестри Аспекти.
Сай задържа погледа си в пода.
– Но аз не искам други братя и сестри. Имам си Дзюн.
Майка им избърса очи с опакото на ръката си. Тя обгърна Сай в силна прегръдка, след което го отблъсна от себе си.
– Помниш ли колко пъти ти казвах, че ще дойде този ден? И как ще накараш семейството ни да се гордее с теб? – Гласът ѝ трепереше и тя се усмихваше през сълзи.
Устните на Сай затрептяха и той погледна към Компас и Вода.
– Ще може ли семейството да ме посещава?
– Да. При специални поводи – обеща Компас. – На семействата на Аспектите се оказва уважение. Предлага им се жилище във вътрешния квартал на Юдзин, където живеят държавните служители и семействата на Добродетелите.
– Ами аз? – намеси се Дзюн, смутен, че никой от възрастните не го включваше в разговора, нито му обръщаше някакво внимание. Ако Сай щеше да ходи на някакво специално място, за да се обучава за Аспект, естествено че и Дзюн щеше да отиде с него. Никой никога не беше разделял единия близнак от другия. Двамата бяха винаги заедно. Не бяха прекарали нито един ден разделени.
– Знаеш ли каква е способността ти на дъхобелязан? – Вода продължаваше да говори на Сай с приветлив и вежлив тон. – Не се тревожи, ако още не се е проявила, но на твоята възраст някои деца вече знаят.
Сай се поколеба и размърда неспокойно краката си, после погледна виновно към Дзюн.
– Понякога, след като видя някой да прави нещо, мога и аз да го направя. Не се налага да тренирам или някой да ми казва как да го направя. Просто знам как.
Компас и Вода размениха погледи впечатлени. Вода каза:
– Дарбата за перфектно подражание е рядка и могъща способност на дъхобелязан.
Дзюн не можеше да издържи повече.
– В това няма нищо специално, всичко, което прави, е да имитира мен! – изтърси той, като тропна с крак. – Не може да вземете него, а да не вземете мен. Ние сме близнаци! Ако Сай ще живее в пагода и ще тренира бойни изкуства, тогава трябва да дойда и аз! Аз съм добър колкото него. Даже съм по-добър! Вижте какво мога да правя!
– Дзюн, престани! – нареди майка му с изпълнен с гняв и паника глас. – Отивай в другата стая веднага и…
Дзюн извика, зае най-ниската си позиция на ездач и отприщи порой от точни и силни удари, с което демонстрира най-добрата си форма. Скочи право нагоре и направи двоен преден ритник във въздуха, последван от двоен ритник със завъртане. Грабна метлата на майка си от ъгъла, завъртя я около главата и тялото си като тояга, след което се хвърли стремително напред, проби сгъваемия хартиен параван като с копие и го разпердушини го с цялата си момчешка сила.
Завъртя се обратно с високо вдигната метла и хвърли триумфален поглед към наблюдаващите го възрастни. От ужас майка му беше закрила устата си с ръце. Двамата Аспекти се взираха в момчето с много по-различни изражения от тези, с които само преди секунди гледаха Сай. Усмивката се смъкна от лицето на Дзюн.
Компас се приближи до Дзюн, изтръгна метлата от ръката му, хвърли я настрани и се извиси над него.
– Кой те е научил да правиш това, момче? – попита той.
Майката на Дзюн пребледня.
– Моля ви – прошепна тя, – мога да обясня…
Вратата се отвори. Бащата на Дзюн влезе с вързоп на гърба си, съпроводен от струя студен въздух, който се завихри в стаята, преди да успее да я затвори.
– Драконова пикня! Навънка е студ, та дрънка… – Oстаналите думи заседнаха на гърлото му, когато забеляза двамата Аспекти в къщата, уплашеното изражение на жена си и Дзюн, който предизвикателно позираше пред разкъсания хартиен параван. Мъжът преглътна разтревожено.
– Какво… става тук? – попита той.
Най-после някой, който да го изслуша! Дзюн се втурна към баща си и посочи към непознатите.
– Тате, тези хора твърдят, че ще отведат Сай, за да се обучава за Аспект. Не е честно! Или той трябва да остане с нас, или и аз трябва да отида с него.
Бащата постави ръка върху главата на момчето, но не отговори. Очите му се взираха в Компас, докато непознатият се приближаваше с бавни стъпки.
– Хон Ли, един от синовете ти е дъхобелязан от Дракона и е предопределен да служи на Източен Лунхан. Обикновено семейството ви би заслужавало почетно място. – Гласът и изражението на Аспекта станаха изключително мрачни. – Но изглежда, че сте практикували и сте преподавали забранено познание. Обучавали сте синовете си в методите на насилието.
Дзюн погледна тревожно баща си. Твърде късно си спомни, че родителите му бяха казвали никога и пред никого да не демонстрира какво е научил, защото някои хора може да не проявят разбиране. Харесваше му идеята, че бойните изкуства са тяхната семейна тайна, но никога не си беше представял, че тази тайна ще ги вкара в сериозна беля.
Майка му често го упрекваше: „Дзюн, не можеш да правиш всичко, което ти хрумне! Първо трябва да помислиш“. Но след това въздишаше, разсмиваше се или го изпращаше навън с брат му. В отчаянието си той потърси майка си за успокоение, като се надяваше да види онова познато изражение на снизходително раздразнение, но тя изобщо не изглеждаше раздразнена.
Изглеждаше уплашена.
– Пусни вързопа на земята – нареди Компас.
Хон Ли направи крачка назад и избута предвидливо Дзюн настрани, докато сваляше товара от гърба си. За части от секундата изглеждаше, че се готви да влезе в схватка с Аспектите. Един-единствен човек срещу двама от елитните служители на Съвета. Сърцето на Дзюн сякаш скочи в гърлото му, но той вдигна юмруци, готов с цялата си детска храброст да се бие редом с баща си.Краткият напрегнат момент отшумя. Бащата погледна съпругата и синовете си, след което отпусна позата си в безропотно отстъпление. Бавно и без нито следа от заплаха се раздвижи и остави вързопа на пода пред Аспектите.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
