„Изкупление“ от Дейвид Балдачи (изд. „Обсидиан“, преводач: Милко Стоименов) е поредният вълнуващ трилър от серията за Еймъс Декър – човекът с феноменална памет. Той се завръща в родния си град, където научава, че е допуснал фатална грешка при първото си разследване в отдел „Убийства“ преди 13 години. Мерил Хокинс, осъден на доживотен затвор за убийства, които не е извършил, настоява Декър да преразгледа случая и да изчисти името му.
Възможно ли е Декър наистина да е сгрешил? Всички доказателства са били непоклатими. Преди да успее да разкаже онова, което знае, Хокинс е застрелян. Обзет от съмнения, Декър отново се заема със случая, но се оказва, че след толкова години някой все още е готов да прикрива истината с цената на всичко.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Декър изчака Марс да се прибере в стаята си, върна се на паркинга, качи се в колата си и потегли. Центърът на Бърлингтън остана зад гърба му и той неволно се насочи към квартала и къщата, които бе наричал свой дом повече от десетилетие.
Спря до бордюра, свали прозореца и угаси двигателя и фаровете. Гледката бе твърде болезнена. Спомените нахлуха в главата му. Той затвори очи, тъй като образите ставаха неконтролируеми точно като предишния път – връхлитаха като ята пикиращи птици или дъжд от куршуми. Усети как сърцето му бие ускорено, а стомахът го присвива.
Изплаши се, че получава инфаркт. Стисна здраво волана, сякаш това щеше да му помогне да въведе ред в спомените и мислите си. Чувстваше се изтощен, макар че не беше мърдал от мястото си. Подаде глава през прозореца, вдиша свежия въздух и влагата, избила по лицето му, започна да се изпарява.
Това започва да ми омръзва. Сигурно остарявам.
Декър си спомни момента, когато бе излязъл от кома в болницата, след като получи онази травма на футболното игрище. Над него се бяха надвесили куп хора, които той не познаваше, и се надпреварваха да му задават въпроси. Бяха поставили на ръцете и тялото му интравенозна система и всевъзможни датчици, които изпращаха данни към съответните монитори. Чувстваше се като Гъливер, който се събужда целият овързан от лилипутите и се оказва техен пленник.
Оказа се, че е получил тежка мозъчна травма. По-късно се разбра, че мозъкът му е изградил нови връзки, които да заобиколят засегнатите зони, и така бе активирал други, напълно пасивни дотогава. По този начин Декър се бе сдобил с хипертимезия и синестезия.
Но това стана ясно по-късно. Нямаше уред, който да е в състояние да разкрие настъпилите промени от самото начало. Първия път, когато в главата му избухна цветна експлозия, свързана с нещо толкова абсурдно като едно число, Декър се уплаши, че полудява.
А после, когато започна да си спомня неща, за които дори не подозираше, лекарите се заеха да изследват когнитивните му способности. Поглеждаше цели листове с всевъзможни думи и цифри, след което ги възпроизвеждаше с лекота, сякаш ги виждаше съвсем ясно в главата си. По едно време бе постъпил в специален институт в Чикаго, който се интересуваше единствено от хора като него. Тогава не знаеше кое е по-удивително – новопридобитите му способности или фактът, че не е единственият, който притежава тези умения.
Той хвърли последен поглед към някогашния си дом. Представи си го за миг такъв, какъвто беше по времето, когато Моли и Каси бяха живи и го чакаха да се прибере след работа. Виждаше как целува Каси, играе си с Моли… Тримата бяха истинско семейство.
Можеш да живееш в миналото или в настоящето, но не можеш да живееш и в двете, Еймъс.
Той запали двигателя, вдигна прозореца и потегли.
Може би онзи сблъсък на игрището ми отне истинското „аз“. Затова през всичките тези години търся с какво да запълня тази дупка. Очевидно залавянето на убийци е единственото, което върши работа. Защото те отнемат най-ценното: човешкия живот.
Декър нямаше представа дали това обяснява всичко. Но знаеше, че в този момент само то го държи на повърхността.
Докато шофираше из града, мислите му се насочиха към по-належащи проблеми. Много му се искаше да разбере дали Дейвид Кац се е уговорил да се види с Дон Ричардс и дали това е станало по телефона само между тях? И откъде убийците им са разбрали, че двамата ще се срещнат следващата вечер?
Не можеше да повярва, че Сюзан Ричардс е замесена по някакъв начин, защото това означаваше, че е пожертвала и децата си. Декър я бе видял в онази нощ. Както каза Ланкастър, тя беше в истерия, отказваше да приеме истината и не беше на себе си от гняв. Беше смазана, когато научи, че е излязла следобед само за да се върне по-късно и да открие, че вече няма семейство.
Той намали скоростта, докато разсъждаваше върху едно и друго.
Мислите му се насочиха отново към телефонния разговор между Кац и Ричардс.
Нямаше как да разбере дали Кац е позвънил на Ричардс. Обаждането бе от телефона на Кац, но всеки можеше да се е обадил от него. И нямаше гаранция, че Ричардс е вдигнал телефона си, а не някой друг.
Възможно бе изобщо да не са си уговаряли среща. Декър просто бе допуснал, че е така. Убиецът е можел да представи нещата, сякаш двамата са се разбрали по-рано или пък че Кац се е отбил случайно да изпие една бира. Предположението, че убиецът или убийците са докарали изпадналия в безсъзнание Кац, идеално се вписваше в този сценарий. Това означаваше, че спокойно са могли да влязат в къщата, да вземат Ричардс и децата му за заложници, да доведат Кац, да убият всички, да подхвърлят уликите, които да сочат към Мерил Хокинс, да си тръгнат през задната врата и час по-късно да звъннат в полицията, за да съобщят за силен шум.
Въпросът беше кой е бил мишената? Ричардс или Кац? Онзи, който е раздавал кредити, или онзи, който е вземал кредити?
И защо?
А също и защо бяха избрали точно тази вечер?
Декър знаеше, че открие ли отговора на който и да било от тези три въпроса, ще разреши случая. Но дотогава го чакаше много работа.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
