Време за четене: 4 минути

„Глиненият цар“ от Добромир Байчев (изд. „Сиела“) е победител в 10-ия юбилеен конкурс за роман „Развитие“ и носител на литературна награда „Перото“ за дебют. Действието се развива почти изцяло в лагера „Белене“ на остров Персин, концентрирано в няколко образа, сред които изпъкват двама герои – докторът лагерист Айранов и съветският офицер от НКГБ Тархов. Целият роман е изграден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури.

Наскоро романът излезе във второ, редактирано издание. Предлагаме ви да прочетете откъс от него при нас.

След полунощ една дълга моторна лодка прекоси ръ­кава на Дунав, отделящ Персин и един по-малък остров. Вътре бяха комендантът, двамата руснаци, Ду­лята и един униформен, който я управляваше. Рознер се държеше здраво за борда.

В женската барака цареше полумрак. Миришеше на газ и вкиснато. В единият ѝ край стояха Тархов, Рознер, Лазов, Дулята и надзирателят, като последните двама държаха газови фенери. Пред тях бяха строени в ре­дица десетина лагеристки – мършави, мръсни, окаяни. Останалите жени стояха прави до наровете и гледаха.

Тархов взе фенера от Дулята и огледа жените една по една. Светеше им в лицата, преценяваше ги като до­битък. Жените имаха ужасно занемарен вид. Гледаха Тархов със страх. Очите им – хлътнали дълбоко в орби­тите – лъщяха на мътната светлина.

– И това са най-хубавите? – разочарова се руснакът.

Погледна Лазов. Лазов вдигна рамене – това са. Тархов продължи да ги оглежда, като нервно разпъжда­ше кръжащите около фенера комари. Той се спря пред една от жените, Маня. Не изглеждаше уплашена. Тя единствена не бе кльощава, имаше вид на по-добре хра­нена от останалите. Заоблените ѝ форми личаха дори под размъкнатите шаячни дрехи. Имаше широко лице с пълни, чувствени устни. Въпреки занемарения ѝ вид си личеше, че е – или поне е била – много хубава жена.

– Искаш ли да дойдеш с мене? – попита я Тархов. – Ще се позабавляваме славно тази нощ.

Маня кимна – да.

– Ти не си мършава – продължи руснакът. – По-добре ли те хранят?

Тя не каза нищо, затова Тархов си отговори сам:

– По-добре те хранят. А защо?

Маня не отговори. Гледаше към Лазов. Тархов уло­ви погледа ѝ, обърна се. Разсмя се неприятно.

– Другарю комендант? Ех, ти, старо куче! Тя ти е любимката, нали?

Лазов, сконфузен, не отговори. Неприятно му бе, че полковникът бе избрал точно нея. Тархов дръпна Маня пред редицата.

– Тази е готова. Идва с мен. Сега да изберем компания и за Рознер. Фотографе, какви харесваш? Тъмни, руси?

Рознер бе видимо притеснен. Не знаеше какво да каже.

– Кажи де? – настоя Тархов. – Не, чакай, ще позная. Аз ще ти избера такова момиче, пръстите да си оближеш.

Тархов огледа останалите жени в редицата. Спря се пред едно младо, смугло и чернооко момиче. То бе уплашено.

– Мургава, на кавказка прилича – обяви на висок глас Тархов. После пак се обърна към нея: – Как се казваш?

– Катя – тихо отвърна тя.– Катя, чудно! Кажи, Катька, как ти харесва нашият младши лейтенант? Симпатично момче, нали? Искаш ли да му правиш компания?

Катя бе навела поглед, уплашена до смърт.

– Погледни го. Погледни го, казах! – той хвана бра­дичката ѝ и грубо изви главата ѝ по посока на Рознер. Тя го погледна бегло. Тархов се разсмя.

– Рознер, одобряваш, нали?

Младши лейтенантът примигна и смутено оправи очилата си. До него Дулята го гледаше с подигравател­на усмивка. Рознер опита да протестира.

– Другарю полковник…

– Знам, знам – прекъсна го Тархов. – Малко е мър­шава за твоя вкус. Познах, нали?

Рознер отново не знаеше какво да каже. Тархов на­реди на Катя:

– Съблечи се.

Тя трепна. Съблече с треперещи пръсти мръсната си куртка. Останалите жени в бараката я гледаха със съчувствие. Катя остана по захабен, скъсан потник.

– И потника, кавказке, по-живо!

Катя съблече потника си с треперещи ръце. Готова бе да заплаче от унижение. Тялото ѝ бе тъничко, кльоща­во, ребрата ѝ се четяха. Имаше малки, щръкнали гърди. Рознер извърна очи, за да не я гледа. Тархов се разсмя одобрително и се обърна към младши лейтенанта.

– Эх, ты, Рознер, тебе повезло! Сиськи как дикие груши![1]

Рознер не знаеше къде да се дене от смущение. Тар­хов избута Катя пред редицата жени, после плясна с ръце.

– Значи решено! Да вървим.


[1]  Ех, ти, Рознер! Извади късмет. Цицки като диви круши! (Рус.)

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.