Всички ние вземаме стотици решения – някои дребни, други значими, – които оставят своя отпечатък върху живота ни. Начинът, по който го правим, е от изключителна важност за нашето бъдеще. „Решения“ от Робърт Дилъншнайдър (изд. „Обсидиан“, преводач: Боян Дамянов) събира моменти от живота на двайсет и три изключителни личности, чиито решения са променили света. Ако овладеем изкуството на взимане на решения, можем да постигнем по-добър живот за самите себе си и в крайна сметка – един по-добър свят.
Прочетете откъс от книгата на един от водещите световни експерти в сферата на комуникацията и инструктор по лидерство. Ще можете да я откриете по книжарниците след 24 септември.
ХІІ
Мария Кюри
Решението беше взето по изключение, тъй като дотогава нито една жена не бе заемала такъв пост.
Мария Кюри
Може би най-съдбовното решение, вземано някога от Мария Кюри, е това да приеме чуждо решение.
През 1906 г. съпругът ѝ Пиер, нейният любим и уважаван партньор както в живота, така и в уникалните ѝ изследвания в областта на физиката и химията, е убит в ужасна злополука на оживена парижка улица. Шокът за нацията и лично за нея е ужасен.
Три години преди това, през 1903-та, д-р Фредерик Жолио и д-р Мария Кюри получават съвместна Нобелова награда за работата си в областта на радиоактивността. В очите на обществото те са знаменитости, макар и не заможни. В частния си живот балансират грижите и отговорностите на всички работещи родители. В професионален план ги чака безметежно бъдеще; съответно на четиресет и седем и трийсет и осем години, и двамата са в разцвета на кариерата си като учени изследователи. А сега накъде?
Не са минали и две седмици от смъртта на Пиер на 19 април 1906 г., когато френското правителство се обръща с молба към Мария да поеме ръководната му роля като учен и професор в Парижкия университет – длъжност, разкрита неотдавна лично за него. Обстоятелството, че в първоначалната оферта се съдържат думите „временно изпълняващ“, не намалява важността на събитието. Както ще напише по-късно самата тя по адрес на правителството и университета, „това решение беше рядко изключение“ от тяхна страна.
Мария Кюри е първата жена, издигнала се до такава висока позиция. Тя не е „просто“ вдовица, утешена със синекурно назначение на мястото на съпруга. Тя е повече от адекватно квалифицирана за длъжността. Много скоро изразът „временно изпълняващ“ е премахнат от длъжностната ѝ характеристика.
По онова време освен всичко друго Мария е потънала в скръб, често не на себе си от загубата, парализирана от неизвестността на онова, което я очаква. Не просто като учен, а като майка на две момичета – Ирен, още ненавършила осем години, и Ева, едва на четиринайсет месеца. Освен това е принудена да носи на плещите си отговорностите на Нобелов лауреат и да оправдава очакванията на обществото. В своя дневник, който води около година след трагичната гибел на Пиер, тя споделя желанието си да го последва в смъртта. Към предлаганата ѝ длъжност е едва ли не безразлична.
И все пак я приема. Работата ѝ по въпросите на радиоактивността, която един ден ще промени света, продължава.
През двайсет и осемте оставащи години от живота и кариерата ѝ парижката лаборатория на Мария Кюри дава богати научни плодове. Редят се откритие след откритие относно естеството на радиоактивността, химическите ѝ източници, приложението ѝ както за лекуване на болести, така и за разрушения… и още много, много неща. При това постиженията не са само нейни. През ХХ в. лабораторията на Мария Кюри привлича на работа стотици учени, сред които дъщеря ѝ Ирен, нейния съпруг, а по-късно – дъщерята и зетя на Ирен и техните деца.
Нека направим малка пауза.
Животът на Мария, както ще видите, е белязан от праволинейност и непоколебимост. Но през седмиците след смъртта на Пиер тези определящи качества на характера ѝ сякаш отсъстват. Според хората около нея тя не просто не проявява интерес към предлаганата ѝ длъжност, а ѝ не желае да се заинтересува. Това е класическа реакция на човек, преживял тежка лична загуба или друг вид травма; в днешно време психолозите ни съветват в такива моменти от живота си да избягваме важни решения.
Още преди повратната точка от 1906 г., докато се учи и гради кариерата си, Мария Кюри е принудена да се изправи пред много и важни решения в своя живот. При всички тях тя е мотивирана от едно и също – от стремежа си към наука.
Родена като Мария (галено: Маня) Склодовска през 1867 г. във Варшава, тя е най-малката от пет деца в семейство с добро социално положение в тогавашна Полша. Майка ѝ е директор на елитно девическо училище. Баща ѝ преподава физика и математика в гимназия и в дома им има много научни прибори, които провокират въображението на малката Мария. По онова време Полша е под руска окупация, а не независима държава. С всяко поредно ограничение, налагано от руските окупатори, животът на поляка става все по-тежък: например говоренето на полски език и изучаването на полска история са забранени. Като полски патриот, бащата на Мария губи работата си като преподавател, а впоследствие, след поредица неудачни решения, пропилява и значителна част от парите на семейството.
Смъртта на най-голямата сестра през 1875-а и на майка им през 1877 г. са тежки удари за Мария. Както и все по-ясното осъзнаване на факта, че колкото и добре да се учи една млада жена (била е първа по успех във випуска си в гимназията), колкото и да обича даден предмет, на нея не ѝ се полага висше образование – руснаците забраняват на жени да следват. Звучи абсурдно, но подобни ситуации съществуват тук-там по света и днес, в XXI в., както ще научим от историята на Малала Юсафзай.
Често срещано решение на проблема е девойката да отиде да следва в чужбина, но семейството на Мария няма достатъчно пари за това. Затова тя и сестра ѝ Броня сключват споразумение помежду си: едната отива в Париж да учи, а другата остава в Полша, за да изкарва пари за издръжката ѝ; след това тя на свой ред отива в Париж да учи на издръжка на първата. Броня отива първа, а Мария остава във Варшава.
