Изчезването на Агата Кристи през 1926 г. е една от неразрешените мистерии на миналия век. В „Талант за убийство“ (ИК „Хермес“, преводач: Дори Габровска) Андрю Уилсън преразказва събитията от реалната случка, като запълва неизвестните с помощта на собствения си талант и въображение.
Един декемврийски ден Агата Кристи е блъсната към релсите на лондонското метро. Спасена е от непознат, информиран за най-интимните тайни на писателката. Той шантажира Агата и я въвлича в коварен план, който ще преобърне живота ѝ завинаги.
„Вие, госпожо Кристи, ще извършите убийство. Но преди това ще изчезнете.„
Когато Уилям Кенуърд, заместник главен комисар на полицията, намира изоставената кола на госпожа Кристи, това слага началото на мащабна операция по търсенето й. А съпругът на писателката – Арчибалд, се превръща в основен заподозрян по случая.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Часът беше малко преди единайсет. Кенуърд преглеждаше докладите от седмицата, а един от сержантите прие обаждането. Някакъв мъж искаше да съобщи, че забелязал изоставена кола – „Морис Каули“, край Уотър Лейн, Нюландс Корнър. Това не беше нещо необичайно. Странното било обаче, че мъжът намерил женско кожено палто, малка пътна чанта и шофьорска книжка в колата. Наоколо нямало труп, нито следи от кръв. Обстоятелствата около инцидента заинтригуваха Кенуърд и той се отправи към местопроизшествието с енергична стъпка.
Научил се бе да разпознава това чувство – вълнението от очакването, преплетено с почти физическата възбуда, която преминаваше през цялото му тяло и стигаше чак до върховете на пръстите. Жена му винаги отгатваше кога нещо е привлякло вниманието му и често правеше безцеремонни забележки: „Чувствам, палци ме сърбят… – а Кенуърд довършваше: – значи, злото е на път“. Наоми твърдеше, че когато той изпадне в такова състояние, напомня на ловджийско куче. С кръглото си лице, грижливо подстриганите мустаци и фигурата с щедри пропорции, той никак не приличаше на кучетата, за които отговаряше някога в полицейския участък в Камбърли. Онези кучета се използваха за издирване на германци, избягали от Фрит Хил по време на войната. И Кенуърд като тях имаше нюх за престъпленията. Той още се радваше на славата, която си спечели след залавянето на затворника от Байфлийт – разследването неизбежно беше привлякло вниманието на пресата на национално равнище. По всичко личеше, че и този случай ще е от същата важност за полицията, тъй като, както го уведомиха, изоставената кола принадлежала на една писателка на детективски романи – някоя си госпожа Агата Кристи от Сънингдейл.
Кенуърд пристигна на местопроизшествието и най-напред огледа колата. Наоколо нямаше следи нито от борба, нито от каквото и да е насилие. Спирачките бяха освободени, автомобилът не беше на скорост и очевидно се беше спуснал от върха на хълма. После сержантът отведе Кенуърд при Фредерик Дор – мъжа, който им бе съобщил за инцидента. Кенуърд му благодари и го попита в колко часа е забелязал колата.
– Около осем сутринта – отвърна Дор. – На път за работа се отбих за чаша чай в будката отсреща. Там се заговорих с едно момиче, май беше циганка от близкия катун. Тя спомена, че неин приятел видял катастрофирала кола. Посочи ми мястото и ми каза, че чула как колата прекосила билото на хълма снощи около полунощ.
– Какво направихте после?
– Отидох да огледам автомобила и го намерих в състоянието, в което сте го видели и вие. Фаровете не светеха, акумулаторът беше изтощен. Работата ми е да тествам коли, така че, естествено, се заинтригувах.
– Продължавайте – подкани го Кенуърд.
– Очевидно фаровете са били оставени да светят, докато акумулаторът се е изтощил. Огледах района и прецених, че колата е излетяла от пътя. Нямаше следи от спирачки. Огледах земята за спирачен път – пръстта е още мека, – но не открих отпечатъци.
– Значи, предполагате, че колата е била…
– Да, някой я е бутнал от върха на хълма и нарочно я е засилил надолу. Помислих си, че всичко това изглежда някак странно, и реших, че е работа за полицията. Помолих Алф, Алфред Лулънд, собственика на будката за закуски от отсрещната страна на пътя, да наглежда колата, докато отида до хотел „Нюландс Корнър“ на Кландън Роуд и се обадя в полицията.
Кенуърд благодари на господин Дор за помощта и нареди на хората си да проверят дали госпожа Кристи не се е прибрала. Възможно бе да е слязла от колата в замаяно състояние и да е тръгнала пеш, а някой добър самарянин да се е смилил над нея и да я е откарал до Сънингдейл. Но Кенуърд се съмняваше. Този случай далеч не беше толкова прост.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Талант за убийство“ от Ozone.bg с 10% отстъпка, ползвайки код azcheta.
