„Пътеводител в света на приказките. Как да подберем и поднесем приказка на деца от 0 до 12 г.“ от Любов Миронова (изд. „Асеневци“) е уникален по рода си наръчник за родители и учители, който има за цел да спомогне приказките и книгите да подкрепят по най-добрия начин развитието на детето от раждането му до 12-годишна възраст.
Авторката отделя внимание на това как трябва да се подготви предварително текстът на приказката, за да се поднесе на децата, как да се създаде възпитателна история с поука и как тя да прерасне в детска книга.
Педагози и родители ще открият полезни съвети за оформянето на текст, подкрепящ децата да се научат да четат с лекота. Включени са и съвети за уместно изработване на илюстрации към текстове за деца. Към книгата има богато приложение с конкретни примери на подходящи заглавия по възрастови групи и още много други съкровища.
Прочетете откъс от книгата при нас.
… Приказките са основен инструмент за плавно спускане в реалността, за плавно разширение на съзнанието на детето, за развитие на речта, овладяване на езика и развитие на мисленето, за формиране на ценностна система, за свързване с архетипните образи, за съкровени мигове между четящ и слушател. Или, казано по друг начин, както постепенно расте детето, така постепенно расте и неговото съзнание.
***
Целта на този текст е да подпомогне възпитателите и родителите при съзнателното изготвяне на план с текстове (фолклорни, класически и авторски), които да са съобразени с човешкото развитие, етапите, през които преминава детето, и нуждите му. Когато възпитателите прочетат приказката в точния за детето момент, то може да извлече живителните сокове, еликсира от нея, а не просто думите ѝ да са преминали през него, без да оставят значима позитивна следа.
***
(5) Стихчета
За малкото дете римушките с времето стават на стихчета, а те след това на поезия. Освен душевна храна за детето те след пети клас са основа за развитие на абстрактно мислене, така необходимо в професии като програмиране, инженерни специалности, физика…
Ако искате детето ви да стане добър програмист, трябва до 12 години да плете, бродира добре или да се занимава с корабомоделизъм, да може да готви и да чете с любов стихове. Така ще има богата мозъчна мрежа от сръчността на плетенето с алгоритмично мислене от готвенето по рецепта и абстрактно мислене от стиховете. На тази основа и програмиране, и инженерство, и всяка точна наука лесно ще поникне в пети клас, когато му дойде времето на менталното тяло.
Стихчетата са кратки, с познати думи от ежедневието на детето. Лексиката, изразните средства, конструкцията на изреченията на един овчар с добра душа са хиляди пъти по-подходящи, достъпни и полезни за едно дете в този възрастов период от тези на един академик.
Закачайте си стихчетата на стената, за да се подсещате за текста, също и за да се подсещате въобще да ги казвате. Може да си държите отворена книжка на шкафа и да се вдъхновявате.
Поднасяйте стихчетата, докато детето е в скута ви и има възможност да наблюдава говорния ви апарат с активните си подражателни сили. Гледайте го в очите. Забавлявайте се, като повтаряте римите ясно, бавно и ритмично, отново и отново.
Докато казвате стихчето, може да си измислите поредност от гъделичкания, милвания, пощипвания, потупвания по тялото му. Така детето опознава тялото си, намира границите си, развива паметта си. За всяко стихче тази поредност е една и съща и не се променя. Децата са много чувствителни, ако има промени до петата си година както в текста, така и в жестовете. Повторяемостта им дава така необходимата СИГУРНОСТ в този така голям свят.
Стихчета като:
Играл Байо,
паднал Байо,
ударил се,
разплакал се –
от играчка
ей ти плачка!
Дошла жаба –
стара баба,
хванала го,
вдигнала го,
видели се,
засмели се,
та от плачка –
пак играчка!
***
(3) Вълшебни приказки
От 6-годишна възраст (четвърта група в детската градина) вълшебните приказки стават основна тема. Това ще е така до деветата година на детето. Детето е готово за приключения по пътя на героя. Доброто и злото в приказките все повече се приближават към човека. Подходящи са приказки като:
Самодива – българска народна приказка
Цар Дроздобрад – № 52, Братя Грим
В тези приказки проблемът е ясно дефиниран. Сюжетът е обогатен. Героите са носители на сила, смелост, храброст.
Всеки герой е олицетворение на конкретно качество.
Лошият герой е категорично лош.
Ако едната дъщеря е добра, красива и трудолюбива, то другата е лоша, грозна и мързелива. Според тези свои качества едната става златна, а другата черна като катран. Добрият получава награда, а лошият наказание.
Виждайки тези противоположности, децата избират добрия герой като модел за идентификация. Те изпитват неговите чувства с цялото си тяло. Така постепенно детето започва да изгражда образа на човека, който би искало да стане.
Децата не преразказват текстове и не ги анализират.
В края на този период децата са в стрес от предстоящото училище, сменят зъбите си, все по-често усещат натиск невинното детство да бъде изтикано надалеч от тях. В този контекст се появяват приказките, в които героят ще изпита страдание, скръб и ще подкрепя децата в тази тяхна вътрешна промяна. Остават им три години, в които архетипът на невинния да си отиде и да се замени на 9-годишна възраст с архетипа на сирака.
Рудолф Щайнер нарича 9-годишната възраст „Рубикон“. Това е времето, когато боговете умират, т.е. представата на детето, че родителите му са богове, умира и то разбира, че те са най-обикновени хора с проблеми. Детето излиза от наивното.
Наивно е лишено от размисъл и от критика възприятие. То може да бъде и съвсем обективно възприятие.
Обобщение: Появяват се класически вълшебни приказки като носители на архетипни духовни образи. Страданието и лошото все повече се доближават до света на хората.
_________
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
