„Фамилията“ от Майк Лосън (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) е майсторски трилър със съспенса на бестселърите на Джон Гришам. Обвиненият в търговия с вътрешна информация Джеймисън Мадокс успява да избегне затвора, но с репутацията му на Уолстрийт е свършено. Година след съдебния процес той неохотно приема единствената оферта за работа, която получава. Никому неизвестна фирма в заспалото градче Редемпшън, щата Илинойс, му предлага да прави проучвания на компании, от които се интересуват нейните клиенти. Много неща озадачават Джеймисън в новата му фирма, управлявана с желязна ръка от Клод Дрекслър: изключително строгите мерки за сигурност, работата на сляпо за анонимни клиенти, непреодолимата бариера между обикновените служители и мениджърите.
Джеймисън се влюбва в Джилиан Ланг, доверено лице на Клод, и научава от нея, че зад почтената фасада на фирмата се крие престъпна дейност, в която са посветени само десетина души с роднински връзки помежду си. Двамата решават да се отскубнат от пипалата на фамилията и предприемат внимателно планирано бягство. Но Клод няма да се спре пред нищо, за да опази тайната си. А умната и загадъчна Джилиан се оказва не по-малко опасна от своите роднини.
Прочетете откъс от трилъра при нас.
Мери вечеря със синовете и дъщеря си.
Момчетата – Сам и Мат – бяха женени, но съпругите им не бяха поканени. Бяха свестни жени и доверени служителки на „Дрекслър“, но имаха достъп до секретна информация само при необходимост и не знаеха нищо за Дон Стюард.
Дъщеря ѝ Джуди не беше омъжена и Мери започваше да се съмнява, че тя изобщо някога ще се омъжи. От известно време подозираше, че Джуди е лесбийка. Бе имала само един приятел, когато беше на осемнайсет, но връзката им не беше продължила дълго, а след нея никакви други. Косата ѝ винаги беше късо подстригана и щръкнала нагоре с помощта на някакъв гел. Мери намираше стила ѝ за симпатичен, но не и женствен. Не помнеше кога за последен път е виждала Джуди с пола или рокля. Не я интересуваше дали дъщеря ѝ е лесбийка, стига да е щастлива. Обичаше я много, обожаваше всичките си деца.
Другата особеност на Джуди беше, че макар и най-малка, тя беше най-умната и най-изобретателната от тримата, а когато работеше заедно с братята си, поемаше ръководната роля. В очите на околните тя беше буйна и весела, но те нямаха представа колко непоколебима и безмилостна може да бъде, когато ситуацията го изискваше.
Джуди и братята ѝ бяха наследили външността на майка си, а не на Майк, покойния съпруг на Мери. Всички бяха тъмнокоси, със среден ръст, набити, но не дебели. На възрастта на Джуди, преди да напълнее, Мери изглеждаше почти като нея. Всичките ѝ деца бяха в отлична форма и я поддържаха с джогинг и вдигане на тежести. Бяха добре тренирани, истински войници. Като тийнейджъри и в началото на двайсетте си години прекарваха летата на най-различни места, за да усвоят нужните умения. Приятелите им в Редемпшън мислеха, че тримата ходят на приятни лагери или летни школи, а всъщност те посещаваха тренировъчни курсове, организирани от клиента на фирмата.
По време на вечерята обсъждаха хората от фамилията и от Редемпшън. През повечето време говориха за внуците на Мери: двете момчета на Сам – Боби и Ранди, и дъщерята на Мат – Карли. Карли беше любимката на Мери. Момиченцето беше истинско съкровище, невероятно умно и даровито. Мери си представяше, че един ден Джуди ще заеме нейното място в „Дрекслър“, а Карли ще заеме мястото на Джуди.
Докато ядяха десерта си – пай с вишни, приготвен от съпругата на Сам, – Мери мина на деловите въпроси.
– Трябва да се справим с онзи Стюард от Вирджиния Бийч – каза тя. – Някакви предложения?
– Да – отговори Джуди. – Да откраднем колата му.
И още преди някой да я помоли да разясни, Джуди продължи:
– Фирмата на Стюард купува някаква част за машините си от малка леярна в Ричмънд, която прави прецизни отливки, и Стюард я посещава поне веднъж седмично. Леярната в Ричмънд се намира в отвратителен квартал и е собственост на хора от малцинството. Всяка къща и всеки магазин наоколо имат решетки на прозорците и охранителни камери. Напоследък кражбите на коли в Ричмънд бележат нов връх – повече от дузина на месец. Една от бандите се занимава с кражба на луксозни автомобили, а Стюард кара чисто нов мерцедес.
Джуди си взе още едно парче от пая, преди да продължи.
– Бандата действа по следния начин – каза тя с пълна уста. – Двама души, и двамата със ски маски, приближават до колата, която искат да откраднат. После единият от тях вади пистолет и взема шофьора на мушка. Принуждават го да слезе и да им даде мобилния си, за да не може незабавно да повика ченгетата, после въоръженият крадец отпрашва с неговата кола, следван от приятелчето си. Трима души са били цапардосани с пистолет, защото са се разкрещели или са слезли от колите си твърде бавно. Засега няма убити, но едно убийство не би предизвикало учудване.
Предлагам да го направим близо до леярната в онзи противен квартал при следващото посещение на Стюард в Ричмънд. Охранителните камери ще ни заснемат, затова колата ни трябва да е крадена. Освен това ще отидем да огледаме по-обстойно района, за да начертаем маршрути за бягство и място, където да зарежем колите – всички подробности. Смятам, че е възможно да се направи.
Сам изпревари останалите:
– Джуди, ще можете ли да се справите двамата с Мат? Боби и Ранди имат бейзболни мачове тази седмица и ми се иска да отида, защото пропуснах последните няколко.
– Разбира се – увери го Джуди.
– И аз нямам нищо против – каза Мат.
– Добре – съгласи се Мери. – Кой иска още едно парче пай?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q4 при завършване на поръчката си.
