Любовта като реално чувство и нереално преживяване, като идея и фикс-идея, като неразплетима магия и необяснимо вълшебство е нишката, която сплита разказите от сборника „Змията. 46 легенди за Сътворението“ на Антон Баев (изд. „Коала Прес“) в монолитен масив. В немалко от тях оживява балканският човек с неговите непрестанни търсения, премествания във времето и пространството. Разказите, в които умело са вплетени митологически персонажи и фолклорни мотиви, се отличават със своя есеистичен заряд и лиризъм, изобилстват със звучащи като сентенции мисли и разсъждения.
Предлагаме ви откъс от разказа „Мечтата на всеки мъж“, включен в сборника.
Мечтата на всеки мъж
Откъс
* * *
Тази седмица Ирина боядиса косата си пет пъти в различни цветове. Естественият, който не беше пипала никога досега, бе тъмнорус. В понеделник го смени със светлорус. Във вторник стана тъмнопепеляворуса и мъжът ѝ си каза, че жена му се връща към себе си. Но в сряда Ирина го посрещна яркочервена, а в четвъртък – тъмночервена. В петък вече бе мастиленочерна.
Преди да се посвети на алхимията, Ирина отиде на козметик и си направи пълна коломаска. Тъмнорусият ѝ триъгълник изчезна, а с него и всички улики към собствената ѝ идентичност. Сините ѝ очи не бяха сред тези улики, тъй като е добре известно, че макар и рядко, брюнетки и червенокоси също имат такива очи. А черният молив за нула време покриваше издайническо русия цвят на веждите ѝ.
Мъжът ѝ отдаде всичко на сезонната депресия: беше началото на април – месеца на ветровете, дъждовете, яркото слънце над Тракия и рязката промяна в налягането. Тъй че махна с ръка и прие жена си не такава, каквато бе, а каквато всяка вечер го посрещаше.
Но още първата вечер установи, че мъжете съвсем не харесват различни жени. Щом се събудеше нощем, а през тази седмица това му се случваше по няколко пъти, и видеше различните ѝ коси, разсипани върху гърдите му, не смееше да ги пипне, сякаш щеше да пипне чужда жена, и то пред своята собствена. Отместваше Ирина леко, колкото да я обърне по гръб, и с ужас установяваше, че тялото ѝ е същото, но главата – друга.
Александър взе да сънува горгони, докато Ирина непоклатимо спеше в този променлив април. Тя и не подозираше за страшната депресия, която бавно обземаше цялото му същество.
Първо изгуби всякакъв интерес към секса. Едновременно с това се прости със съня, а като капак на всичко направи елементарни грешки в бизнеса. Взе решения, които му струваха няколко хиляди, и не взе други, които му костваха още няколко.
Александър взе да се пита още от обяд как ще изглежда жена му вечерта, когато се върнеше след поредния изгубен за бизнеса му ден. Взе да я рисува със зелени, оранжеви, сини и дори сребърни коси. Поръча на секретарката си блокче и бои (като скъпоплатена професионалистка тя запази дълбокото си неразбиране за себе си) и започна да смесва неистово цветовете, а след това да ги нанася с решителен замах върху листа.
А Ирина продължаваше смело да експериментира. Гарвановочерното оцвети с червена турска къна, тъй че да получи много лек канелен оттенък. След това си пусна кичури: зелени и бели, после – руси и сини. В неделя пък се върна от фризьор така ситно накъдрена, че Александър получи стомашен спазъм. Бе престанал да се храни, но Ирина съвсем не забелязваше жълтеникавия му туберкулозен вид.
Тя бе обсебена от идеята за промяна, а той бе готов на всичко да я спре. Искаше си неговата Ирина, но бе загубил надежда, че някога тя ще се върне.
Към края на втората седмица се премести да спи в хола.
– Какво ти е, скъпи? Да не си болен? – попита го Ирина, но Александър нямаше сили да ѝ обясни.
Пък и какво да ѝ обясни? Че не иска жена му да се поддържа? Че е против да изглежда добре? Че изпитва ужас да я вижда различна? Та нали тъкмо това е мечтата на всеки мъж!
След още няколко дни, в които Ирина продължи да си сменя главата, Александър не издържа, влезе в спалнята и извика:
– Докога ще го правиш, за бога? Ще полудея съвсем!
Ирина вдигна глава с лилави коси, примигна с клепачи в същия нефертитен цвят и попита:
– Кое?
А Александър затвори вратата зад себе си, влезе си в хола, просна се на дивана и за стотен път през този променлив април взе да разглежда пожълтелия сватбен албум.
Когато отиде при него на сутринта, Ирина го завари заспал върху една от абитуриентските ѝ снимки, на които е с тъмнорусите си, дълги до кръста, коси.
Издърпа я леко изпод натежалата му болна глава, обърна я и прочете написаното с избелял от времето молив на гърба:
Искам те винаги същата! А.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA23Q1 при завършване на поръчката си.
