Из „Ева“ от Артуро Перес – Реверте

Безстрашният таен агент Лоренсо Фалко се впуска в невъзможна мисия с невероятни обрати, безмилостни противници и фатални жени в „Ева” – новият роман на Артуро Перес-Реверте (изд. „Еднорог“, преводач: Веселка Ненкова).

През 1937 г., докато Гражданската война в Испания е в разгара си, Фалко заминава за Танжер – екзотичен и космополитен град, в който е пълно с контрабандисти, шпиони, дипломати и всевъзможни отрепки. Много от тях ще застанат на пътя му, защото този път залогът е огромен, всъщност безценен. Безстрашният агент трябва да спаси голяма част от испанския златен резерв, който републиканците, съзнаващи, че губят войната, изпращат в Русия.

Няма как в един шпионски роман да не се появи фаталната красавица, чието обсебващо присъствие не дава покой дори на железен агент като Фалко. Ева обаче има цели, коренно различни от неговите, и сблъсъкът между двамата е неизбежен. Страстта ги привлича неудържимо един към друг, но нито един от двамата няма да приеме политическите възгледи на другия. За Фалко ситуацията се усложнява, защото трябва да избира между златото и жената, към която изпитва чувства, които никога не би посмял да признае…

Прочетете откъс от романа при нас.

Фалко сви рамене. Погледна отново книгата пред себе си.
-	И какво се очаква да правя?
-	Кратката или подробната версия предпочиташ? -  попита Адмирала.
-	Може да започнете с кратката, господине. Прекалено дълго време прекарах в очакване.
-	Да отидеш в Танжер и да докараш тези трийсет тона злато.
Фалко остана със зяпнала уста.
-	Просто ей така?
-	Просто ей така. Или просто иначе.

На вратата на кино „Салон Империал“ имаше плакати на „Танго бар“ с Карлос Гардел и на „В посока Кайро“ с Мигел Лихеро. В близост до сладкарница „Ла Кампана“, улица „Сиерпес“ ухаеше на кафе с мляко. Цивилни и военни закусваха на терасите пред заведенията, а до будката за вестници няколко момчета крещяха имената на ежедневниците с новините от фронта: „след превземането на Малага и битката при Харама, националистите укрепиха позициите си“ и така нататък. „Нашата авиация контролира фронта в Биская“, беше едно от заглавията. „Червената вандалщина разрушава църкви и произведения на изкуството“, гласеше друго. „Войната ще се проточи“, помисли си Фалко. След като се сбогува с Томас Фериол, той и Адмирала вървяха бавно сред хората. Фалко носеше под мишница книгата по морско право. 
-	За Фериол това е личен въпрос – обясняваше Адмирала. – Като всяко нещо, свързано с пари и финанси, той следи много внимателно „Маунт Касъл“. Преди няколко дни имахме среща на високо равнище… Каудильо е в Севиля по разни дела и ние бяхме част от антуража му.
-	Колко души знаят за тази акция в Танжер?
-	На срещата бяхме аз, Николас Франко, Фериол и Лисардо Кералт.
Последното име предизвика неприятно чувство у Фалко. Кералт беше полковник от жандармерията и стар познайник. Фалко впи поглед в асфалта пред краката си и направи неприятна гримаса.
-	И Кералт ли си вре гагата в това?
-	И той – Адмирала го погледна с крайчеца на окото си – Не са ли ви се пресичали пътищата след онази случка в Саламанка?
-	Не.
Спряха се пред витрината на филателен магазин. С вид на познавач Адмирала се приведе да разгледа изложените марки. Една от тях му привлече вниманието.
-	Ха, я виж ти… Малтийска от десет шилинга. 
-	Нямате ли я?
-	Не.
-	Позволете ми да ви я подаря. Веднъж се живее.
-	Не ми се подмазвай, по дяволите. Видя ли колко струва?... Не му е времето сега.
След като поогледа още малко витрината, Адмирала вдигна глава.
-	За теб е по-добре да не се срещаш с Кералт – добави той, връщайки се към предишната тема. – Той е посредствен, но не се залъгвай… Никога няма да ти прости, че изтръгна от лапите му рускинята, нито за това, че очисти трима от неговите агенти. 
-	Това не се е случвало никога, господине.
Адмирала заклати глава и тръгна отново.
-	Не съм в настроение, момче.
-	Просто не разбирам за какво говорите – Фалко докосна периферията на шапката си, придавайки си безгрижен вид. – Наистина.
Другият го погледна навъсено.
-	Надявам се да поддържаш тази версия, ако някой ден хората на Кералт те заловят и започнат да те разпитват търпеливо в някое мазе.
-	Можете да не се съмнявате.
-	Аха. Всъщност, не се съмнявам. Или само малко. Познавам те твърде добре… Повече, отколкото би трябвало.
Той спря отново, този път пред витрината на книжарница, и се загледа разсеяно в заглавията. Фалко плъзна по тях безразличен поглед. Не беше любител на сериозните четива. Когато все пак четеше нещо, предпочиташе детективските истории и поредиците в илюстрованите списания с международните авантюристки Марго и Едит, английски герои с щръкнали бретони и лоши китайци от рода на Фу Манчу*. А понякога, като по-сериозно четиво, нещо от Бласко Ибанес или Съмърсет Моъм по време на дълги пътувания за убиване на времето. И толкова.
-	Всъщност – рече Адмирала, без да откъсва поглед от витрината, - Кералт искаше операцията да остане за него, но Николас Франко имаше съмнения. И в крайна сметка аз успях да я поема. Трябваше да уверя Фериол, че с всичко това ще се нагърби най-добрият ми човек… Тоест, ти.
-	Моето гардже си е най-хубаво.
Другият сбърчи вежди в пореден критичен поглед.
-	Изхвърлих се. Знаеш, че обичам да го правя.
-	Вие сте същински баща, Адмирале.
-	Върви на майната си.
В „Ла Кампана“, срещу бар „Тропикал“, военен оркестър свиреше отривисто песента Mi jaca*. Хората се скупчваха в кръг наоколо. Премина трамвай с огромна реклама на мухозол „Flit“ от едната страна. „За да изчистим Испания от вредната напаст“, гласеше патриотичният текст.
-	А Кералт как го прие?
Адмирала почеса мустаците си.
-	Както обикновено. Кръвта му кипна… Трябва да сме внимателни, защото този скот с тривърха шапка е способен да прати всичко по дяволите, само и само за да ни прецака. Затова Фериол искаше да се види лично с теб тази сутрин.
-	За да ми вземе мярката, предполагам.
-	Разбира се. Иска да знае кого трябва да разпне на кръст, ако нещата се провалят.
-	Е, няколко пирона ще запази и за вас, нали?
-	Несъмнено. А Кералт ще му подаде чука на драго сърце, за да ги забие – Адмирала изсумтя ядно. – Тук всеки заговорничи, клевети и предава, за да се намести по-добре… Как мислиш, печели ли се война по този начин?
-	При другите е още по-зле, господине. Социалисти, комунисти, анархисти…
-	Всякакви, да, и всеки срещу всеки. А руснаците прецакват ли, прецакват. Република, в която всеки дърпа чергата към себе си…  В крайна сметка човек може да бъде либерал само в Англия и републиканец – в Швейцария. Ако ние разиграваме драма, червените разиграват фарс, излязъл изпод перото на Карлос Арничес*. 
-	Но те стрелят безразборно, Адмирале. Както им падне. Не като нас. Ние поне им осигуряваме свещеници, за да спасим душите им.
-	Не прекалявай! – скастри го със свиреп поглед Адмирала. – Затваряй си човката.
-	Слушам.

Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,