„Приказките на господин Кабода“ от Елена Алексиева (изд. „Жанет 45“) е вълшебно книжно бижу, което е хем за деца, хем за възрастни; на пръв поглед лека и кратка книжка, която обаче деликатно и неклиширано ни кара да се замислим за темите от голямата литература.
Рано или късно загубата връхлита всеки от нас. Никой не е твърде малък или достатъчно пораснал за нея. В онзи крехък момент, на границата между светлината и сянката, светът започва да ни призовава с непознати дотогава гласове. Приказките на господин Кабода са тези гласове: неустрашими, смешни, фантастични и честни. Те не скриват нищо, защото нараненото сърце няма нищо за криене. И защото с тях идва животът след това.
Прочетете откъс от книгата при нас.
*************
Свободният ден на господин Кабода
Когато няма нищо, няма нищо.
Нищото е вятър, който духа, без да спира. Нито топъл, нито студен. Вятър в лятна привечер, с буйни мустаци и малки криле, който разбърква жегата, както ласкава ръка разбърква косата на дете, но не я отвява. Там нейде, в тъмното, има един бор, висок като планина, с тъмнозелени иглички, дълги цяла педя. Вятърът го люлее и борът си шепне нещо самичък. Кани го да тръгне нанякъде. Борът се двоуми. Много му се иска. Сякаш казва: Хайде, хвани ме за ръчичките и ме понеси. И се протяга нагоре. Но нозете му не помръдват. Нозете на бора са стари и тежки, огромни нозе с корави, напукани пети, забити дълбоко в земята. Вземи ме, вземи ме – моли се той. – Където и да отиваш, аз ще дойда с теб. Само да не стоя повече тук. Да видя друг живот, други светове.
Но светът е само един. Никой не знае това по-добре от вятъра, който вече го е обиколил целия, при това много пъти. От толкова обикаляне мустаците му са постоянно разрошени, а крилете – уморени. Той би дал всичко, за да е на мястото на бора. На едно само място, завинаги, а не на всички места едновременно, пък накрая – никъде.
Ти не знаеш колко си си добре тук, мисли той и само леко поклаща клоните на бора, гальовно подръпва игличките му.
А борът напразно иска да хвръкне, понеже му се струва, че изпуска нещо много важно.
А вятърът напразно иска да се спре, понеже на него също му се струва, че изпуска нещо много важно.
За всички е ясно, че на другата сутрин борът ще си е пак там, а вятърът изобщо няма да е там, защото може само да идва и да си отива.
Такава е природата на нещата.
Но нещата лесно се примиряват със своята природа. Когато вятърът утихне, борът продължава да си е бор и не му хрумва да иска да е нещо друго. А дотогава самият вятър е избягал вече толкова далеч, че е забравил и желанията си, и земите, през които е минал.
Само човекът е постоянно недоволен от своята природа и все му се струва, че чуждата природа е някак по-хубава от неговата. Чуждите мустаци са по-буйни, чуждите криле са по-силни, а за чуждите иглички, дълги цяла педя, просто да не говорим.
И господин Кабода иска да е някъде другаде. Той, който също като вятъра е обиколил света петнайсет пъти, че и повече. Или може би дори само два пъти. Но и един е достатъчен. Когато вече си видял всичко, нищо повече не остава за виждане. Точно това нищо го тормози. Пещерата, борът, вятърът, сладкарницата, саксиите с изсъхналите домати – и ето ти го света. Не, не че му е омръзнал, напротив. Пък и как може да ти омръзне стърженето на щурците в лятната вечер, което префърцунените господа от града за благозвучие наричат „песен“, а то си е тъкмо стържене, обаче какво стържене! Безспирно! Цяла поема! В нея, посред разкази за богове и герои, се разиграват истински троянски войни, хиляди горди мъже гинат заради любовта на неземно красиви царици, дрънчат доспехи, цвилят коне, небето изчезва зад облаци прах, а в далечината скимти кученце и от клоните на бора се обажда сова. Животът на един само щурец не стига да се разкаже всичко, нужни са поколения. И дори когато краят на лятото вече тропа на вратата, те продължават да изброяват най-личните троянци и най-храбрите ахейци, които тепърва ще паднат в битката.
Но за интелигентен човек като господин Кабода, който отдавна е прочел дебелите книги и прекрасно знае кой побеждава накрая, всичко това е твърде досадно. То е като да гледаш предварително уговорен мач, мисли си той. Ако от самото начало е ясно кой кого ще бие, цялата красота на играта отива по дяволите.
И включва телевизора. И вади бутилката бира от хладилника. Защото какво друго му остава на човек, който иска да е другаде, а вече е бил навсякъде.
Светът на човека е в главата му, казва си Кабода, докато разсеяно сменя каналите.
Ето един житейски урок, който си струва да сподели с детето.
Но детето го няма никакво, а зимата, когато господин Кабода взема летния си отпуск, е още далеч. Междувременно той не мечтае нито за безбрежния океан, нито за тропическия остров в него с бялата къща, палмите и басейна. Всъщност открай време прекарва ваканцията в апартамента си в града. Там е много по-удобно. Има централно отопление, огромен хладилник, пълен с всякакви неща, и специална вана, в която, като легнеш и натиснеш едно копче, водата започва да те гъделичка. Може да живее цял месец така, без изобщо да го интересува дали улиците вън са разчистени от снега и дали снежният човек, направен от децата в кварталната градинка, още си стои там, или се е стопил.
Ето това е голямата тайна на господин Кабода.
Тази тайна той не би разкрил пред никого за нищо на света, най-малко пък пред детето. Как да му обясни, че понякога предпочита да е сам не защото му харесва, а защото мъничко се срамува от себе си. И не задето краката му миришат от дебелите чорапи и зимните обувки, нито понеже сутрин, като се погледне в огледалото след безсънната нощ, се плаши от собственото си отражение. А защото всички възрастни са такива. И всички искат да са други, но не могат. Биха предпочели да са бор или вятър, или поне щурец в градината. И когато нямат нищо, наистина да нямат нищо, нито дори пари за пица или сладолед.
И от това да не ги боли. Защото тогава, само тогава светът на човека е в главата му.
Къде ли се е запиляло това дете, чуди се господин Кабода и без да ще, гледа телевизора въпросително, сякаш той знае отговора.
Къде ли се е запиляло това дете?
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
