Наскоро на българския пазар, благодарение на издателство „Софтпрес“ се появи една малко по-различна енциклопедия – „Енциклопедия на българските митични създания“. Освен с добре познатите персонажи като змейове и самодиви, книгата ни среща и с някои не толкова известни създания като караконджула и стопана. Съставител на книгата е Кристина Димитрова, а тук можете да прочетете кратък откъс от интересното издание.
Според преданията прекрасните самодиви, наречени още самовили, живеели накрай света, където небето и земята се допират. По пътя към тяхното село се минавало през три планини и единствено свраките и орлите можели да стигнат дотам. Свраките вършеели смил, а орлите теглели колесницата на самодивите. На земята чудните девойки слизали през пролетта и оставали чак до есента. Техен дом били високите планини, поляните, езерата и изворите, където не стъпвал човешки крак. Понякога смъртните намирали техните хорища – кръгове от отъпкана трева по поляните. Самодивите се показвали само нощем, когато се отдавали на танци и се къпели в бистрите извори. Щом пропеели първи петли, мигом изчезвали. Ако се случело някой човек да наруши покоя им, като навлезе в техните владения или им проговори, те го наказвали със смърт или го лишавали от глас и памет.
Макар да живеели далеч от хората, самодивите търсели дружбата на хубавите моми и любовта на момците. Те били страстни любителки на музиката и често отвличали овчари, за да се наслаждават на свирнята им. Самодивите танцували своите чудни танци, а овчарят стоял в средата и свирел на меден кавал или яворова свирка. В народните песни често се говори и за облог между самодивите и овчаря. Ако овчарят успеел да ги надсвири, те му давали за жена най-малката и хубава самодива. Загубел ли обаче, се прощавал с живота.
Не било рядкост да пламне любов между самодива и смъртен овчар. Залюбените от самодиви ергени започвали да пребледняват и да боледуват. За да ги избавят от пагубното влияние на самодивата, техните майки и сестри събирали специални билки, които втъквали в пояса или вшивали в шапката на ергена. Понякога все пак се стигало до женитба, но тя не продължавала дълго. Случвало се овчарят да спечели самодивата на облог или да я отвлече, като отмъкне булото или пояса ѝ. Ако пожелаел самодивата завинаги да остане с него, той изгарял булото ѝ. Ограбена от магическите си сили, девойката покорно го следвала, но не спирала да търси начин да си върне одеждите и да избяга. Самодивите не признавали семейни задължения и не се привързвали към дома. За тях най-важно било да са свободни, да играят и да се смеят на воля.
Някои самодиви били зли и отмъстителни. Живеели край гробища и опасни места и се носели с вихрушките. Смятало се, че ако вихрушката завее човек, той се разболява. Тези самодиви проявявали жестокост към хората – целели ги със стрели, ослепявали ги, пращали им болести или ги погубвали. Като наказание за нарушени забрани идвали лошите самодивски болести. Против опасните срещи с тези създания служели различни треви, пепел, тамян и огън.
Други самодиви обаче се славели като лечителки. Те били благосклонни към хората и носели здраве на болните. Помагали и на юнаците в битките с опасни съперници, като се сприятелявали с тях и лекували раните им. Вярата в лечебните сили на самодивите била толкова силна, че някои хора се лекували с магически практики – например обливане с отвара и баене. Други пък ходели по местата, където виреели росен и други самодивски билки, край поляни и извори, и прекарвали нощта там.
Стоян и самодиви
(по народна песен)
Стоян пасял стадото си на тучна поляна и свирел на кленова свирка, когато три самодиви дочули омайните звуци. Събрали се и весело заиграли. Играли до премала, а после хвръкнали високо над зелените ели, над дълбоките кладенци със студена, бистра вода и над цветните морави. Стигнали до едно езеро и решили да се изкъпят. Всяка свалила ризата, зеления пояс и булото си и влезли във водата.
В това време Стоян издебнал трите самодиви и им откраднал ризите. Девойките се изплашили, излезли от водата и започнали да придумват Стоян да им върне откраднатото. Първата проплакала, че ако не си вземе дрехите, злата ѝ мащеха ще я умори. Стоян дума не обелил, но му дожаляло и ѝ върнал ризата. Втората му рекла, че имала девет братя, които щели и нея, и него да погубят. Стоян пак нищо не казал, но и на нея върнал ризата. Третата също му се примолила да я освободи – едничка била на майка си. Увещавала го дълго, че самодивите не умеят да се грижат за дом и дете, но този път Стоян не откликнал на молбите. Завел девойката у дома си и се оженил за нея.
Минало време, самодивата заченала и родила мъжка рожба. Дошъл ред да кръстят детето, да сложат трапеза и да празнуват. Тогава на Стоян му домиляло. Приискало му се невестата му пак да играе самодивски танци, а той да свири. Самодивата обаче отсякла, че за да танцува, са ѝ нужни самодивските ѝ дрехи. Стоян се замислил, но вярвал, че щом имат дете, невестата му няма да избяга. Дал ѝ самодивските дрехи, тя се пременила в тях и бързо-бързо изхвръкнала от къщи. Отишла до моминския кладенец, дето бил дълбоко в зелените гори, изкъпала се в него, станала отново мома и се прибрала при майка си.
Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Енциклопедия: Български митични създания“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
