„Дневник на артиста„ от Албена Стамболова (изд. „Обсидиан“) е смел и разтърсващ роман за счупения човек, който много рядко става литературен герой.
Млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим.
С много усет, емпатия и психоаналитичен опит Албена Стамболова осветява труднодостъпните места на психичното.
Веднъж жената лейди стана от леглото и пристъпи в тъмната стая. Това го стресна, не се беше случвало до този момент, беше нарушила споразумението. Не я виждаше, защото никаква светлина не проникваше през затворените капаци на прозорците и плътните завеси пред тях. Вратата също беше затворена. Бяха тримата: тя, раздразнението му и той. Каза ѝ да се върне в леглото. Думите му я блъснаха, тя се препъна, падна и замря някъде в тъмното. Той продължи да лежи, представи си тялото ѝ, простряно някъде на пода. Знаеше, че няма да мръдне оттам, няма да стане и да тръгне към вратата, която и бездруго беше заключена. Не знаеше колко време е минало. Не повтори искането си тя да се върне. Достатъчно добре беше, че лежи на пода в подножието на масивното легло.
От мрака дойде въпросът ѝ дали може да си тръгва. Не ѝ отговори. После ѝ каза да мълчи и да чака където е. Че има още време. Тя пак се обади, че глезенът много я боли. Повтори ѝ да мълчи, че така е добре и ще си тръгне по-късно.
* * *
После му хрумна да я остава на пода в тъмната стая, докато реши друго. В стаята винаги беше нощ. Стана и излезе, превъртайки ключа от външната страна.
Това беше ново усещане, тялото в тъмнината на пода. Принуденото, страдащо тяло в негово владение. Обзе го непоносима нервност, крачеше из останалите помещения, в които лампите все така светеха. Умът му не се откъсваше от тъмната спалня и заключената жена в нея, усети как нещо подобно на вълна се надига в гърдите му и как да ѝ прави любов вече не е достатъчно. Трябваше му нещо друго, нещо, с което да я накаже за това, че стана и си изкълчи глезена. Самият той се чувстваше в капана на нещо, което не беше обмислено докрай, но се разгръщаше самò и повличаше и него. Не искаше да се връща в стаята, харесваше му да я държи там сама и заключена, но и не можеше да преодолее желанието си да се върне и да направи нещо. Погледът му попадна върху въже в килера, не, беше много тежко и дълго. И защо въже, няма ли нещо друго? Нещо друго… Никаква идея, никаква мисъл, нервността го пришпорваше да рови и да гледа, да търси нещо, без да знае какво. Ако се забавеше, щеше да изпусне безценния момент, който сам се беше появил, заключената в стаята жена с изкълчения глезен. Ръцете му преобръщаха наопаки всичко, до което се докоснеха, кухненски съдове, дъски, пакети в килера, предмети по масата… щеше да разбере какво ще прави, когато видеше нужния предмет. Отвори наслуки някаква кутия и откри бинтове и шишета. Трескаво започна да рови, да, това е. Стегнат бинт, дълъг стегнат бинт.
Влезе в стаята и видя тялото на земята в проникналия лъч светлина. Вдигна го и за пореден път усети колко е леко. Занесе жената лейди в хола и я сложи върху продъненото канапе. Забеляза, че тя трепери в очакване на нещо, на онова, което той щеше да направи. Попита я кой крак я боли и тя му посочи левия. Започна да го бинтова от пръстите на ходилото като с всяко обиколно движение затягаше все повече. Видя как тя се сгърчи от болка, после притихна неподвижна. Превръзката пълзеше все по-нагоре, стигна до горната част на бедрото, после той продължи да увива около кръста ѝ докато бинтът свърши. В кутията намери лейкопласт и залепи края на бинта върху кожата ѝ, не, не така, изтегли от ролката още лейкопласт и обиколи с него около талията, след това го залепи. Направи крачка назад, за да види как се е получило. Съвършено, единият крак се беше превърнал във вдървен предмет, сякаш независим от тялото. Докосна с пръсти устните ѝ и тя изхлипа. Каза ѝ да мълчи.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA22Q4 при завършване на поръчката си.
