Танц на вселени
Време за четене: 7 минути

В „Танц на вселени“ от Антония Нотева (изд. „Ентусиаст“) Алис има перфектната работа, нова кола и красив котарак със странни навици. Какво повече би могла да иска от живота една млада, амбициозна и независима жена? Тя е безнадеждна романтичка, но не вярва в съществуването на Господин Перфектен. Затова пък си представя какъв щеше да е животът ѝ в една паралелна вселена, където всичко е съвършено.

Когато среща Максим, в негово лице открива духовит мъж, с когото си разменят пиперливи закачки. Това е и причината да станат толкова добри приятели. Лесното общуване и непрестанните шеги между двамата ги сближават, но съществува ли истинско приятелство между двата пола, или винаги има и сексуално привличане? В другата вселена той би бил нейният перфектен партньор, но в реалността нещата не са толкова прости, защото Максим има прекрасна годеница, а животът не е романтична комедия с щастлив край.

Обаче съдбата понякога има извратено чувство за хумор.

Забавна, сладка и секси нетипична любовна история.

Прочетете откъс от книгата по-долу.

Скоро дойде и втората покана за тройна среща. Алис се съгласи едва след като Кристин положи кръвна клетва, че ще са само тримата и че в гардероба няма да дебне поредният кандидат за „бедната Лис“. Вечерята щеше да бъде в къщата на Максим и изпратена от него кола беше на разположение на двете жени. Този път Лис си позволи да се облече в спортно-елегантен стил с панталон и риза в тъмносиньо, а Крис беше съвършена в своя втален червен костюм с къса пола. На нея ѝ отиваше да бъде вечно изтънчена и секси, не се уморяваше от високите токчета и неудобното облекло. Лис също се грижеше за външния си вид, но често комфортът беше с приоритет пред елегантността: не харесваше токчета, чорапогащници и много къси поли, макар да имаше период от живота ѝ, когато полагаше методични усилия да изглежда съблазнително. Е, това време беше отминало…

Макс ги посрещна, облечен с риза и панталон в черно, което, според Лис вероятно минаваше за небрежно облекло. Щом влязоха, той им предложи по питие – разбира се, „Бейлис“ (беше си научил урока). Извини се на гостенката, че иска да обсъди нещо по менюто с Кристин, и я покани да разгледа наоколо. Алис нямаше нищо против и тръгна да се разхожда из огромната стая, а после и в съседната, към която водеше една от отворените врати.

Къщата беше забележителна, още отвън ставаше ясно, че е голяма. Според Кристин имаше „не-знам-си-колко“ спални и бани, джакузи и дори басейн. Всъщност Крис ѝ каза точния брой на стаите, но Алис нямаше памет за такива неща. Сега тя разглеждаше други аспекти на този дом: картините по стените, книгите по рафтовете, снимките по етажерките и скулпторите в ъглите. Радваше се, че няма мъртви животни над камината, защото от това със сигурност щеше да ѝ призлее. Обичаше животните (живи, не в чиния) и не приемаше със симпатии хората, които ги убиват за забавление или спорт.

Оказа се, че домът на Максим е интересен от нейна гледна точка. Направиха ѝ впечатление различните фотографии на красива природа и архитектурни забележителности. Имаше картини с живопис по стените, които издаваха добър вкус. Сувенирите и скулптурите явно бяха от различни краища на света, защото някои имаха африкански произход, други бяха римски и гръцки, а за трети Лис не можеше да определи националността. За момент завидя на собственика, че е пътувал толкова много. Тя от дете мечтаеше за околосветско пътешествие, но бе излизала извън страната едва няколко пъти. „Дали някой път няма да ме сложат в един от куфарите си?!“ – с копнеж помисли тя, когато собствениците на куфарите влязоха в стаята.Ако се притесняваш защо има толкова малко книги по рафтовете, да знаеш, че в кабинета на Макс има скромна реплика на националната библиотека – информира я Крис.

Алис не успя да прикрие учуденото повдигане на веждите си.

Само ги колекционирам, не ги чета – подсмихна се мъжът срещу нея.

Тогава няма да имаш нищо против да превърна кабинета ти в спа център, нали, мили? – измърка до бузата му Кристин.

„Само през трупа ми“ е изтъркана фраза, но в случая е доста слабо казано – отвърна той в нейния стил.

Алис се включи в играта, като дръпна Максим настрани и излишно високо му прошепна:

– На твое място бих държала под око библиотеката, защото това момиче няма никакво уважение към книгите, повярвай ми. Някоя вечер ще реши, че ѝ е студено, и ще си запали лагерен огън насред кабинета ти.

– Не ставай смешна, Лис – сякаш знам как се пали лагерен огън – възмути се Крис.

Лис отправи към Макс поглед от типа „Казах ли ти!“ и се загледа в една картина на Моне на стената. Кристин подхвърли към мъжа:

– Не знам дали съм ти казвала, но моята приятелка е художник. Разбира се, когато не е писател или философ, или още по-лошо – досаден, вечно прав психолог.

Алис ѝ метна един заканителен поглед, но Максим игнорира закачката им и я попита дали харесва картината. Младата жена се обърна отново към нея и тихо каза:

– Това е любимата ми картина от градината на Моне. Предполагам, че е репродукция, но въпреки това е прекрасна.

Макс кимна леко и каза:

Да, това е репродукция на най-известната картина на моя любим художник.

Лис повдигна вежди за втори път тази вечер.

Харесваш импресионизма?

Не всички художници, предимно Моне. Обожавам цветовете в картините на импресионистите, толкова живи и дори нахални. Омагьосва ме пулсът на живота в тях… – гласът заглъхна, сякаш собственикът му се бе пренесъл другаде. После забеляза погледа на Лис и обясни:

Аз не рисувам, но дядо ми беше художник и като малък ми преподаваше своеобразни уроци по история на изкуството. Научи ме да ценя красивото и уникалното – в природата, в хората, в произведенията…

Както казват – „красотата е в очите на онзи, който ѝ се любува“ – допълни Лис и за миг сякаш двамата останаха недокоснати от шепота на времето.

Този миг не продължи дълго, защото Кристин се намеси:

– На мен също ми харесва твоят афинитет към красотата, мили, прави те страхотен търговец на бижута.

– Да, скъпа, ти винаги успяваш да приземиш въздухарите на земята – усмихна ѝ се Максим.

Все някой трябва да го прави: там горе става течение и ще взе-мете да настинете – заяви Крис и кокетно се фръцна към противоположния край на стаята. Седна на дивана с питието си в ръка и насочи разговора към по-интересни неща, като например предстоящото им пътуване до Париж.

Естествено тя беше избрала дестинацията – дали заради романтичната слава на града или заради възможността да напазарува шикозни френски стоки, не беше ясно. Но пределно ясен беше ентусиазмът ѝ. Двете приятелки помечтаха заедно за Париж, докато Максим довърши организацията на вечерята и ги извика в така наречената трапезария.

Тя също беше огромна и изискана, на масата можеха да седнат поне двайсет души. Имаше кристални чаши, сребристи (или може би направо сребърни) свещници и прибори, перести салфетки и всичко останало, което можеш да видиш по скъпите ресторанти. Лис не можеше да си представи всеки ден да яде в такава обстановка. Приятелката ѝ очевидно беше на друго мнение:

Прекрасно е, нали, Лис?! – тя разпери ръце в показен жест. – Като във филмите за графини и баронеси, та дори за крале! Толкова е класно и стилно! Има готвач и прислуга, които ти носят блюдо след блюдо, а ти само трябва да внимаваш за фигурата си – плесна с ръце тя като малко дете в сладкарница. – Можеш ли да повярваш, че Макс рядко се храни тук и че най-често сяда в малката кухничка?!
„Да, мога“ – помисли си Лис, но си замълча, защото въпросът явно беше риторичен.

Тази стая е огромна за сам човек, Крис, но когато ти си тук, я изпълваш цялата – отвърна Максим. Алис го погледна, защото ѝ се стори, че долавя ирония в думите му. Но приятелката ѝ не реагира, а продължи да цъфти от удоволствие.

Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Танц на вселени“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.