В „Истории за малки, големи и пораснали деца“ от Терез Никол (изд. Ecrier) ще намерите пет истории с приключенията на трите котенца Ричи, Прекрасна и Топчо, майка им Пира, онова страшно лаещо нещо „Внимание, кучето Тара!“, семейство жабоци и други животни от фермата и околностите.
В голямата дървена къща в полето, до самата гора, живееше котката Пира с трите си котенца: Ричи, Топчо и Прекрасна. Разбира се, освен тях в къщата живееха още семейството на Ники и голямото куче Тара.
Ричи, Топчо и Прекрасна спяха в голяма плетена кошница, в която майката на Ники им беше мекичко постлала, и те се чувстваха уютно, сгушени в мама котка.
Една сутрин, след като слънцето вече се беше събудило и закачливо гъделичкаше котенцата по нослетата, майка им Пира ги подкани:
– Хайде, деца! Стига сте спали! Вече не сте бебета и започваме с уроците, на които се учат всички котки! Днес ще ви запозная с животните от двора – някои от тях са наши приятели, а някои… Е, да речем, че не си падат много по котки…
След като закусиха, котенцата излязоха навън. Досега те познаваха само майка си, Ники, родителите на Ники, няколко досадни мухи и едно неособено сговорчиво паяче и бяха само зървали, ама наистина отдалеч – огромното и космато чудовище, което лаеше, виеше и оголваше застрашително зъби…
Онова огромно нещо майка им наричаше „Внимание, кучето Тара!“.
Навън беше много по-интересно: пред къщата имаше голяма каменна тераса, маса и столове, градински чадър и двор, пълен с най-различни дървета, храсти и цветя.
„Внимание, кучето Тара“ живееше в дървена колиба в двора и се чувстваше като най-важния обитател.
Котенцата най-после щяха да се запознаят с този толкова пъстър и непознат свят. Най-отпред вървеше Пира, вирнала високо опашка – сякаш казваше: „Ето ме, а това са моите котенца!“.
След майка си вървеше, или по-скоро се търкаляше, Топчо, дебеличък и вечно гладен, след него плахо се озърташе Прекрасна, която бе много срамежлива, и най-отзад вървеше Ричи. Той бе най-непослушен, но бе любимецът на Ники и това засилваше самочувствието и безстрашието му.
Точно когато Прекрасна се опитваше да се сприятели с една Розичка, а Топчо гонеше ядосана пчела, пред Ричи се изправи в цял космат ръст „Внимание, кучето Тара“.
– Кой пък си ти? – оголи страшните си зъби огромната овчарка.
– Аз, такова… съм Ричи… – наежи опашка рижавото котенце.
Пира се беше вцепенила, с настръхнала козина, и всеки момент се готвеше да се хвърли в битка, за да защити детето си, но „Внимание, кучето Тара“ се облиза и каза на Ричи с ръмжащ глас…
Aко сте харесали откъса от „Истории за малки, големи и пораснали деца“, можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка и код azcheta.
