Време за четене: 5 минути

„Хапливите истории на Бари“ от Стефан Георгиев (изд. „Сиела“, с илюстрации на Олга Паскалева) е хаплива и щура книга за малки и големи! Бари е хитро куче, което често попада във вихъра на шантави случки. Той е хаплив, с остър ум и много истории за разказване. Живее с момчето Стив и неговите баба и дядо. Стив и Бари понякога са истинско стихийно бедствие за околните, с което често си навличат малки неприятности.

ЖЕНАТА, КОЯТО ЗА МАЛКО НЕ ПОЛУЧИ ИНФАРКТ

Беше станало време за поредната разходка. Докато чаках батко ми да ме изведе навън, погледнах пак в купичката си дали имам още нещо неизядено.

Уви – нямаше и троха. Обядът бе толкова вкусен, че ми се искаше още поне една порцийка. Видях баба Жанет да си седи в кухнята, прелиствайки някакви брошури. Погледна ме и каза:

–  Бари! Пиленце златно! Ела при мен да те погаля!

Е, не държах много пак да ме мачка като тесто за мекици, но отидох. В главата ми веднага долетя мисълта, че ако започна да се облизвам, и направя жалостлива физиономия – ще получа още малко хапване.

Но… не.

Порция от вкусния обяд – няма. Получих само захаросани приказки, колко съм послушен и добричък. Е, по-късно ще се разбере колко съм добричък, само да излезем….

Хммм!

Чаках аз за разходката, времето минаваше много бавно. Отново се сетих за днешния обяд. И понеже го споменах няколко пъти като папагал, ще издам какво беше толкова специалното.

Освен гадните задължителни гранули, днес имаше и парченца пилешки хапки с много вкусен сос от моркови и бульон. Ей, така хубаво си хапнах, че пет часа по-късно още се облизвах. Нищо, като дойде батко, ще ида до чинията. Така, пред него – за да види, че съм си изял всичко – и пак да ми донесе от тази вкусотийка. Защо съм толкова лаком – не знам. Видя ли нещо за хапване веднага съм първа писта.

Дииинггг-дооонггг!

Бабиният звънец на вратата!

Стив бе излязъл рано, и обеща, че по-късно ще излезем на разходка. Застанах до вратата и се ослушах! Слухът ми е остър като бръснач, чувам толкова добре, че капка да падне в банята – все едно приливна вълна ми се излива в ушите.

Батко ми вече бе пред вратата, а аз почнах да лая стабилно.

ДЖАФ! ДЖАФ! ДЖАФ!

–  Тихо, Бари! – рече Стив.

Е, какво тихо – рекох си. – Нека да чуеш. Тук съм, чакам те да излезем, няма да мълча, я!

ДЖАФ! ДЖАФ! ДЖАФ!       ДЖАФ!

Докато баба ми отвори вратата с нейното бавно отключване, щях да се напишкам. Ох, какво вълнение и радост. По-бързо отваряй, бабче! Ще напишкам персийската пътечка!

Готово!

Изстрелях се като пружина към асансьора и влетях в него. Колко бавно се движеше към партера, а колко много напрежение в очакване на тоалетна – т.е. близкото дърво до вратата долу.

Хех! Най-накрая излетях навън, с такава скорост, че буквално бях на сантиметри от пода. Радост и веселба! Всички дървета и цветя ме очакваха, а аз очаквах и още нещо…

Очаквах Стив да ме заведе до близкото магазинче, защото там получавам винаги по нещо вкусно.

Любимата ми храна беше свинското пушено филе. Няма такава друга вкусотия. Крехко охладено филенце, нарязано на тънки филийки. Само това не ми допадаше, че е нарязано толкова тънко, трябва да е поне тройна порция, за да съм максимално доволен. Но и с малкото парченце ще си хапна добре. Разбирам, че алчността не е хубаво нещо, но очите ми са доста лакоми за деликатеси. Това май се е превърнал в голям проблем. Още по-голям проблем щеше да бъде, ако се отклоним от пътя до магазина и се разходим в друга посока. Деликатно се подръпвах от Стив точно в посока деликатесите.

Батко ми естествено разбра какво следва и се засмя докато пресичахме улицата към заветното златно филе. Хоп, скочих на първата стълба и вече виждах щанда със зеленчуци пред вратата на магазина. Хмм, зеленчуци – защо да ям това, като знам какво има вътре в хладилната витрина.

Усещам аромата на пушенко още преди да съм влязъл! Нямаше досадни хора пред вратата, която беше затворена заради климатиците вътре. Настървено се огледах около мен и чух гласа на чичото отвътре – „Бариии! Идвааам!“

Лелееее, каква радост, завъртях опашката толкова силно, че пак щях да литна. Хе-хе… филенцето го виждах в ръката! Секундите до хапването ми се сториха часове и точно преди да си взема порцията… какво стана!? Някаква досадна жена тръгна да нахълтва в магазина и продавачът се върна обратно вътре!

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.