![](https://otkasi.com/wp-content/uploads/2021/02/Стефан-Георгиев-Хапливите-истории-на-Бари-1160x628.png)
„Хапливите истории на Бари“ от Стефан Георгиев (изд. „Сиела“, с илюстрации на Олга Паскалева) е хаплива и щура книга за малки и големи! Бари е хитро куче, което често попада във вихъра на шантави случки. Той е хаплив, с остър ум и много истории за разказване. Живее с момчето Стив и неговите баба и дядо. Стив и Бари понякога са истинско стихийно бедствие за околните, с което често си навличат малки неприятности.
![](https://otkasi.com/wp-content/uploads/2021/02/Haplivite-istorii-na-Bari-ilyustracii-1-744x1024.jpg)
ЖЕНАТА, КОЯТО ЗА МАЛКО НЕ ПОЛУЧИ ИНФАРКТ
Беше станало време за поредната разходка. Докато чаках батко ми да ме изведе навън, погледнах пак в купичката си дали имам още нещо неизядено.
Уви – нямаше и троха. Обядът бе толкова вкусен, че ми се искаше още поне една порцийка. Видях баба Жанет да си седи в кухнята, прелиствайки някакви брошури. Погледна ме и каза:
– Бари! Пиленце златно! Ела при мен да те погаля!
Е, не държах много пак да ме мачка като тесто за мекици, но отидох. В главата ми веднага долетя мисълта, че ако започна да се облизвам, и направя жалостлива физиономия – ще получа още малко хапване.
Но… не.
Порция от вкусния обяд – няма. Получих само захаросани приказки, колко съм послушен и добричък. Е, по-късно ще се разбере колко съм добричък, само да излезем….
Хммм!
Чаках аз за разходката, времето минаваше много бавно. Отново се сетих за днешния обяд. И понеже го споменах няколко пъти като папагал, ще издам какво беше толкова специалното.
Освен гадните задължителни гранули, днес имаше и парченца пилешки хапки с много вкусен сос от моркови и бульон. Ей, така хубаво си хапнах, че пет часа по-късно още се облизвах. Нищо, като дойде батко, ще ида до чинията. Така, пред него – за да види, че съм си изял всичко – и пак да ми донесе от тази вкусотийка. Защо съм толкова лаком – не знам. Видя ли нещо за хапване веднага съм първа писта.
![](https://otkasi.com/wp-content/uploads/2021/02/Haplivite-istorii-na-Bari-ilyustracii-2-744x1024.jpg)
Дииинггг-дооонггг!
Бабиният звънец на вратата!
Стив бе излязъл рано, и обеща, че по-късно ще излезем на разходка. Застанах до вратата и се ослушах! Слухът ми е остър като бръснач, чувам толкова добре, че капка да падне в банята – все едно приливна вълна ми се излива в ушите.
Батко ми вече бе пред вратата, а аз почнах да лая стабилно.
ДЖАФ!
ДЖАФ! ДЖАФ!
– Тихо, Бари! – рече Стив.
Е, какво тихо – рекох си. – Нека да чуеш. Тук съм, чакам те да излезем, няма да мълча, я!
ДЖАФ! ДЖАФ! ДЖАФ! ДЖАФ!
Докато баба ми отвори вратата с нейното бавно отключване, щях да се напишкам. Ох, какво вълнение и радост. По-бързо отваряй, бабче! Ще напишкам персийската пътечка!
Готово!
Изстрелях се като пружина към асансьора и влетях в него. Колко бавно се движеше към партера, а колко много напрежение в очакване на тоалетна – т.е. близкото дърво до вратата долу.
Хех! Най-накрая излетях навън, с такава скорост, че буквално бях на сантиметри от пода. Радост и веселба! Всички дървета и цветя ме очакваха, а аз очаквах и още нещо…
Очаквах Стив да ме заведе до близкото магазинче, защото там получавам винаги по нещо вкусно.
![](https://otkasi.com/wp-content/uploads/2021/02/Haplivite-istorii-na-Bari-ilyustracii-3-744x1024.jpg)
Любимата ми храна беше свинското пушено филе. Няма такава друга вкусотия. Крехко охладено филенце, нарязано на тънки филийки. Само това не ми допадаше, че е нарязано толкова тънко, трябва да е поне тройна порция, за да съм максимално доволен. Но и с малкото парченце ще си хапна добре. Разбирам, че алчността не е хубаво нещо, но очите ми са доста лакоми за деликатеси. Това май се е превърнал в голям проблем. Още по-голям проблем щеше да бъде, ако се отклоним от пътя до магазина и се разходим в друга посока. Деликатно се подръпвах от Стив точно в посока деликатесите.
Батко ми естествено разбра какво следва и се засмя докато пресичахме улицата към заветното златно филе. Хоп, скочих на първата стълба и вече виждах щанда със зеленчуци пред вратата на магазина. Хмм, зеленчуци – защо да ям това, като знам какво има вътре в хладилната витрина.
Усещам аромата на пушенко още преди да съм влязъл! Нямаше досадни хора пред вратата, която беше затворена заради климатиците вътре. Настървено се огледах около мен и чух гласа на чичото отвътре – „Бариии! Идвааам!“
Лелееее, каква радост, завъртях опашката толкова силно, че пак щях да литна. Хе-хе… филенцето го виждах в ръката! Секундите до хапването ми се сториха часове и точно преди да си взема порцията… какво стана!? Някаква досадна жена тръгна да нахълтва в магазина и продавачът се върна обратно вътре!
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.