Стюарт Търтън печели наградата Costa в категория „Дебютен роман на годината“ (2018) със „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“.
Необичайният сюжет на дебютния му роман, на български издаден от „Еднорог“, му печели и прозвището „Лудия шапкар на криминалната литература“.
На парти, давано от родителите ѝ, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита – отново.
Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Единственият начин да се разкъса този порочен кръг е да бъде открит убиецът на Ивлин. Но всеки път, когато денят започва отново, Ейдън се буди в тялото на някой от гостите в имението – всеки път различен човек. А има и някой, който отчаяно се опитва да му попречи да напусне имението Блакхийт…
Прочетете откъс от книгата при нас.
Някой иска да ме убие.
Необичайно е, когато го изричам на глас, сякаш изкушавам съдбата, но ако искам да оцелея до вечерта, трябва да се изправя пред страховете си. Не искам да продължавам да се свивам в стаята си. Не и когато толкова въпроси се нуждаят от отговор.
Връщам се обратно в къщата, търся признаци за опасност сред дърветата, умът ми се щура напред-назад по случилото се сутринта. Не спирам да си задавам въпроси за разрезите по ръката си и мъжа в костюм на чумен лекар, лакея и загадъчната Ана, която се оказва жива и здрава, и на всичкото отгоре ми оставя неразбираеми съобщения така, че да се натъкна на тях.
Как е оцеляла в гората?
Може да е оставила съобщението по-рано сутринта, преди да я нападнат, но откъде може да е знаела, че ще отида в колибата и ще суша ръкавиците си над огъня? На никого не бях казал какво възнамерявам да правя. Нима съм говорил на глас? Нима ме е наблюдавала?
Тръсвам глава и се опитвам да изляза от блатото, в което съм затънал.
Взирам се прекалено напред, а всъщност трябва да гледам назад. Майкъл ми каза, че снощи по време на вечерята някоя от прислужниците ми е донесла съобщение и тогава ме е видял за последно.
Всичко тръгва оттам.
Трябва да намериш прислужницата, донесла ти съобщението.
Едва прекрачвам прага на Блакхийт и нечии гласове ме привличат към салона, но той е празен, само няколко млади прислужнички събират остатъците от обяда върху два големи подноса. Работят една до друга, клюкарстват тихо, навели глави и изобщо не забелязват, че съм на прага.
– … Хенриета каза, че се е побъркала – казва едното момиче, изпод чието бяло боне са се изплъзнали кафяви къдрици.
– Бет, не бива да говориш така за лейди Хелена – скастря я другата. – Винаги се е държала добре с нас, била е справедлива, нали?
Бет претегля стойността на този факт срещу изобилието от клюки.
– Хенриета ми каза, че беснеела – продължава тя. – Крещяла на лорд Питър. Каза, че вероятно е станало така, защото отново се е върнала в Блакхийт след всичко, случило се с младия господар Томас. Каза и че след такива неща хората стават странни.
– Хенриета приказва какво ли не, но на твое място бих забравила всичко. Не ги чуваме да се карат за първи път, нали? Освен това, ако беше нещо сериозно, лейди Хелена щеше да каже на госпожа Дръдж, нали? Винаги го прави.
– Госпожа Дръдж не може да я намери – заявява тържествуващо Бет, представила и обосновала добре доказателствата срещу лейди Хелена. – Не я е виждала цяла сутрин, но…
Влизането ми изпарява думите във въздуха, прислужничките сепнато се опитват да направят реверанси, преминаващи бързо в някаква плетеница от ръце, крака и изчервявания. Не обръщам внимание на объркването им и ги питам кой е сервирал вечерята снощи, което обаче предизвиква само празни погледи и смотолевени извинения. На път съм да се откажа, когато Бет се осмелява да каже, че Ивлин Хардкасъл забавлява дамите в Слънчевата стая, която е в задната част на къщата и най-вероятно ще знае повече.
Следва кратка размяна на погледи и после едната от двете ме повежда през вратата, водеща към кабинета, където сутринта се срещнах с Даниъл и Майкъл. След него има библиотека, която бързо прекосяваме и излизаме в мрачен коридор. Тъмнината се размърдва, за да ни поздрави – оказва се черна котка, която се измъква изпод ниска поставка за телефон, а опашката ѝ обира праха по дървения под. Лапите ѝ пристъпват безшумно към коридора и тя се измъква в края му през леко открехната врата. Топла оранжева светлина се лее през процепа, от другата страна се чуват гласове и музика.
– Госпожица Ивлин е там, господине – казва прислужничката.
Тонът ѝ описва сбито както стаята, така и Ивлин Хардкасъл – явно няма особена слабост и към едната, и към другата.
Отърсвам се от презрението ѝ, отварям вратата и топлината от стаята ме удря право в лицето. Въздухът е тежък, ухае на парфюм и е раздвижван от скрибуцаща музика, която се извисява, плъзга и блъска в стените. Големи прозорци с обрамчени с олово стъкла гледат навън, към градината в задната част на къщата, сиви облаци се трупат над един купол. Около камината са събрани столове и лежанки, младите жени са се отпуснали по тях като повехнали орхидеи, пушат цигари и стискат здраво питиетата си. В стаята витае по-скоро усещане за нервна възбуда, отколкото за празник. Единственият признак на живот е портретът с маслени бои на отсрещната стена, на който възрастна жена с въглени вместо очи наблюдава осъдително помещението, изражението ѝ доста красноречиво предава нейното отвращение към това събиране.
– Баба ми, Хедър Хардкасъл – казва женски глас зад мен. – Картината не е ласкава, но и самата тя в никакъв случай не бе ласкава жена.
Обръщам се, за да посрещна гласа и се изчервявам, когато дванадесет лица изплуват от обзелото ги отегчение, за да ме огледат. Името ми прави обиколка из стаята и внезапно пробудено жужене го следва като рояк пчели.
От двете страни на масичка за шах седят жена, която трябва да приема за Ивлин Хардкасъл и възрастен, изключително дебел мъж, облечен в костюм, който му е прекалено малък поне с един размер. Представляват чудата двойка. Ивлин е в края на двайсетте и силно наподобява на парче стъкло със своето тънко, ъгловато тяло, високи скули и руса коса, която е вдигната нагоре и открива лицето ѝ. Облечена е в зелена рокля с колан на талията, ушита по модата – строгата линия на роклята отразява суровото ѝ изражение.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
