Стихотворенията в „Криле от папиемаше” на Ина Иванова (изд. „Жанет 45“) издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното – изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.
Премиерата на стихосбирката ще се състои на 12 февруари от 18:30 часа в „Книгата“ (София, ул. „Раковски“ 19).
Прочетете част от стихотворенията от книгата при нас.
Вярвам във времето, което размива
острите ръбове на пораженията,
невинността на надеждите,
строгата тъга от предателството.
И остава само една дървена маса под открито небе,
няколко ореха със светла, още млечна ядка.
Седя тихо, нищо не докосвам.
Ръцете ми вече не са онези
пухкави детски звездички,
чиито очертания мама обикаляше с моли
и на мястото на дланта написваше датата.
Нейният опит да улови времето,
с едър почерк и химически молив, е обречен.
Времето не изтича, мамо, не ѝ го казвам.
Не мога да говоря за важните неща.
Но вярвам. Вярата е моят начин
да срежа с нож водите на забравата.
Да разполовя орехите.
Да не оставям белезите да зараснат.
*****
Дебне случайната болка – бяло вълче,
което иска още малко да поиграе,
още, докато зъбките му са остри,
а очите – безпощадни, още
докато гръбнакът му е гъвкав.
Дебне да скочи в празното,
ловува наужким, безшумно,
зениците му – тесни и гладни,
и този глад, този безнадежден глад
дето идва от предците му…
хаотичен и естествен като празно небе.
Нямам с какво да заситя вълчето,
бялото, безпокойното;
пека хляб, давам му себе си.
******
Стъпваш бос в спомена за детството.
Домът е висока маса и слънчеви зайчета,
домът е строшено стъкло,
малки болки и големи победи.
Пишеш името си със зелен флумастер
на паркета в хола. Зад вратата.
Вижда се само, когато я затвориш.
Светът изглежда правилен,
почеркът ти е страшно крив.
Дълго, дълго след като вече не си същият,
надписът ще стои.
Знак, че те е имало – упорита сянка
зад затръшнати врати.
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Криле от папиемаше“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
