„Мочурища“ е първата част от новата семейна сага на кралицата на историческия роман Филипа Грегъри, която издателство „Еднорог“ представя на българския читател.
Възможно ли е да вплетеш разказа за една много лична история в мащабното платно на истинските събития от епохата? Да. Ако носиш името Филипа Грегъри. Англия е в хватката на кървава гражданска война между владетел, изменил на думата си, и разбунтувал се парламент. Войната стига до всяко кътче на кралството, дори до далечните, заливани от приливите, мочурливи земи по южното крайбрежие.
В нощта срещу Еньовден на 1648 година Алинор, последната от поколения знахарки, пленница на бедността и суеверието, чака под пълната луна в гробището призрака на своя жесток съпруг, за да се убеди, че е завинаги свободна от него. Вместо това среща Джеймс, млад беглец, верен на краля и му показва тайните пътища през опасните мочурища, без да знае, че така въвежда в живота си любовта – и нещастието. И техните съдби ще се преплетат по неподозиран начин, променящи представите за справедливост, но и животите им, в реалност, където репутацията е всичко.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Джеймс прекара седмица в мълчаливо покаяние, измъчван от безсъница поради борещите се чувства на вина и желание. Всеки ден се срещаше с изповедника си и стъпка по стъпка обсъждаха първата му среща с Алинор, факта, че го беше спасила и без нея щеше да се изгуби в неотбелязаните на картите мочурища. Тя беше негова спасителка…
– Но тя не е твоя спасителка – каза тихо отец Пол, докато коленичеха един до друг в параклиса и вдигаха поглед към олтара, където разпнатият Христос свеждаше поглед към тях, с посърнало изрисувано лице. – Не е ангел. Тя е земна жена и по природа предразположена към грях.
Джеймс наведе глава. Не можеше да отрече, че тя е предразположена към грях. Разказа за следобеда на лодката, разказа за страстта ѝ. Разказа за цвета на косата ѝ и как една къдрица се измъкна от шапчицата ѝ и вятърът я духна в лицето му. Разказа за покритите ѝ с белези ръце и грубото ѝ бельо.
– Тя е родена в бедност, поставена на мястото си от Бог. Не се полага на теб да се опълчваш срещу Бог и да я спасяваш. Тя поиска ли да бъде кръстена?
– Не – каза Джеймс тихо.
– А ти нямаш какво друго да ѝ предложиш.
Тихо и засрамено, Джеймс заговори за усещането от устните ѝ под неговите, за гъвкавостта на тялото ѝ под грубите дрехи. Говореше за усмивката ѝ и тихото ѝ ахване от страст. Каза, че когато докоснал ръката ѝ, талията ѝ, гръдта ѝ, се почувствал за пръв път като мъж. Че обичайки я, се превърнал в себе си.
– Една жена не може да донесе прозрение – поправи го отец Пол. – Не опознаваш себе си, опознавайки нея. Научила те е единствено на познание за плътта: това е всичко, което знае.
– Но това наистина е всичко! – заяви Джеймс простичко. Не заговори за помещението над конюшните, нито колко красива беше тя в утринната светлина, гола като Ева и невинна като Рая. – Обичам я, отче. Било то грях или не.
– Грях е – отвърна убедено свещеникът. – Не казвай „било то грях или не“, сякаш не си бил наставляван, сякаш Бог не ти е дал разум. Грях е и трябва да го пропъдиш от себе си.
Джеймс се отпусна на пети, с бледо лице.
– Да я изоставя значи да престъпя думата си. Помолих я да стане моя съпруга.
– Не си свободен да я молиш.
– И тя не бе свободна да се съгласи – призна Джеймс. – Говорят против нея…
– Какво казват?
– Нищо, суеверни глупости, злоба, само злоба. Собственият ѝ съпруг каза, че спяла със създания от народа на феите – Джеймс се опита да се засмее. – Глупости, повтаряни от онези невежи селяни…
Изповедникът не се присъедини към смеха му.
– Сине мой, ние с теб, далече от тях, не знаем за какво говорят. Не може да твърдиш, че са глупости, не знаеш какво е правила. Ще трябва да разпитаме. Там ще трябва да отиде търсач на вещици и да разпита. Това нещо е много сериозно. Тя има ли някакви белези по себе си?
– Не! – Джеймс бе ужасèн.
– Бои ли се от Словото Божие в църква или от Божиите творения, например дълбока вода или високи зъбери?
Джеймс се поколеба, като се сети за страха ѝ от вода.
– Има ли „фамилиар“, животно, с което разговаря?
Джеймс помисли за кокошките, които кудкудякаха около краката ѝ и спяха в ъгъла на малката хижа, за кучето Ред, за пчелите, за червеношийката в градината ѝ.
– Но това е животът й…
– Не смяташ ли, че съпругът ѝ знае по-добре от теб, който си прелъстен от нея? Ами ако е красива, защото Сатаната я е дарил с прелест? А ако не само приготвя лекарства, а и прави заклинания? Каза ми, че очаквала да разговаря с мъртвите? А ако тази бедна жена не е безпомощна, а коварна?
Ако сте харесали този откъс, можете да поръчате „Мочурища“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
