„Цвете за откъсване“ от Младен Стоянов (Издателски консорциум КОТА) е рядко искрена книга за израстването и любовта.Премиерата на едноименния филм по нея се очаква през пролетта на 2020 г.
Току-що навършила 18, Биляна удря джакпота от тотото. Красивата певица смело се гмурва в самонадеяния мъжки свят. Много богати мъже наддават за девствеността й, но накрая тя открива себе си в неочаквана развръзка. Силните характери на героите се сблъскват в света на чувствата. Романтичното пътуване към себе си на героинята на филма е съпроводено със спотаени емоции – толкова по-силни, колкото по-дълбоко ги крие в себе си. „Цвете за откъсване“ е рядко искрена книга за израстването и любовта.
Откъс от „Цвете за откъсеане“ можете да прочетете по-долу.
…Виното наистина беше хванало Биляна, беше ѝ много топло и някак уютно. Изведнъж ѝ се прииска да продължи да го провокира:
– А… би ли се оженил за мен?
– Ха-ха… на моята възраст… при това съм женен, с големи деца. Не, не бих се оженил за теб. Ще бъда много откровен. Аз не съм света вода ненапита, както се досещаш. Имам си човешките недостатъци и изкушения и си позволявам много удоволствия, включително и млади момичета. Но аз си имам подреден и спокоен живот и не виждам причина да го променям. И защо да го променям? Да, прелестна млада дама си. Много изкусителна и чаровна. Много привлекателна и желана от мен. Но има и много други хубави и млади момичета като теб, които ми дават необходимото ми и без да изискват от мен да се женя за тях. Ха-ха, неее, не бих разрушил спокойния си живот само за да те имам. Съжалявам.
Биляна нямаше никакво намерение да иска от него да се жени за нея. Просто го провокираше и неговата реакция ѝ беше много интересна. Тя се изкуши да продължи провокацията си. Ставаше ѝ все по-интересно.
– Да, има много други момичета като мен, но… никоя няма това, което аз имам.
– Ха-ха! И кое е това, което ти имаш, а те нямат? – развесели се искрено Павел.
Биляна го загледа продължително с искрящи, провокиращи и усмихнато-замечтани очи и каза:
– Девственост.
Павел затихна откъм всякакъв вид движения и се вторачи в нея с черните си маслинени очи.
– Шегуваш се! – успя да проговори накрая, поокопитил се от вцепенението си и предположил, че го е хванала с умела шега.
Тя обаче, без да свали леката присмехулна усмивчица от лицето, си настоя :
– Не, не се шегувам.
– Но ти си… поне на 20, нали?
– На 19. И? Какво като съм на толкова?
– Но… съвременните момичета… – Павел се запъваше объркано.
– Да, съвременните момичета започват от много рано, но аз не съм като тях – и тя изкриви глава настрани с повдигнати вежди.
– Ти… направо ме слиса, признавам.
– Ха-ха! Кеф ми е, шефе, че те хванах, но се шегувам. Не искам да се жениш за мен. Само те бъзикам. Успокой се!
– И че си девствена ме бъзикаш, нали?
– Ннннне! За това не те бъзикам – и лешниковите ѝ очи му отправиха поглед, в който имаше само и единствено прямота и искреност.
Той се загледа в нея дълго и сериозно. После каза:
– Удивяваш ме, признавам си. Ще бъда откровен и ще ти призная също, че от тази вечер ще гледам на теб по съвсем друг начин. Никога не съм предполагал, че един такъв факт може да има толкова силно въздействие върху мен, но това е живата истина. Наистина вече ще те искам неимоверно повече от всяка друга.
– Ха-ха! – засмя се весело тя и се изкуши пак да го провокира. – И колко повече? Би ли се развел и после оженил за мен? – тя го гледаше дяволито и си играеше с него. В действителност нямаше такива желания.
– Той мълча дълго и я гледаше замислено. Накрая ѝ каза:
– Не, не бих се развел и оженил за теб. Трябва да бъда откровен. Искам те. Дори бих ти направил дете, бих прекарвал много време с теб, бих осигурил бъдещето ти, но не бих се развел. Не съм такъв.
– Ха-ха, добре, шегувам се. Не искам да се развеждаш заради мен. Просто ми беше интересно да те изпитам.
– И наистина, на доста голямо изпитание ме поставяш – и той се усмихна, но вече малко тъжно. Явно изкушението беше огромно. Тя го разбра и за пръв път в такава голяма степен усети колко ценна може да е девствеността ѝ. Изкуши се да продължи и да разбере все пак колко ценна може да е в действителност.
– Добре. Интересно ми е просто тогава. Колко би дал за моята девственост?
Почувства се демонично гадна, но сякаш изпита удоволствие от това да измъчи един мъж чрез това просто образувание, една обикновена ципа. В този момент тя усети огромната сила на една жена, усети какво влияние може да има върху мъжа и сякаш ѝ се прииска да материализира това огромно влияние.
Павел замръзна в силно напрежение и размисъл – това сериозен въпрос ли е, или поредният ѝ бъзик с него? Ако беше бъзик… нищо, голяма работа, просто щеше да е поредната шега. Но ако можеше този въпрос да доведе до реални последствия? Напрегна се. Трябваше да си даде сметка колко струва нейната девственост за самия него и ако имаше вариант да я получи, непременно да го постигне. Защото разбра, че наистина безмерно започна да я иска. Просто мъжка суета. Та, колко? Той имаше милиони. Беше осигурил и себе си, и децата си. Дори и внуците си. Оставаше му да се наслаждава на дните си. Едва ли в този живот щеше да му се отдаде втора такава възможност. Та, колко да даде? Ако предложи недостатъчно и тази прелестна кукла реши, че някой може да даде повече, можеше да я изтърве или да предизвика съревнование. А той изведнъж реши, че предложението може да е истинско, и разбра, че в никакъв случай не искаше да я изпусне. Трябваше да е нещо шокиращо и решаващо въпроса на момента. И каза:
– Милион.
