„Море от мечти“ от Мари Робес ( изд. „Атеа букс“) е летен роман, светъл като първо юлско утро, в който като на калейдоскоп се сменят любими български локации, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета.
Стела има магазинче за декорация във Франкфурт на Майн, но мечтае да бъде интериорен дизайнер. Неочаквано популярно немско предаване, което сбъдва желания, и́ предлага да замине за Албена и да реновира вила на хълм, обсипан с диви теменужки. Ще се справи ли в един непознат свят от 111 000 км²? И по кой път ще поеме след срещата и́ с Том — известен фотограф с морскосини очи, който живее на Черно море?
Прочетете откъс от романа при нас.
Село Кранево, България
Том Бранд се взираше в компютър последен модел Епъл. Светлината от настолната лампа, поставена на стара дъбова маса, падаше върху десктопа, потрепваше на повърхността и се разпиляваше на златни прашинки. Но сиянието и́ бледнееше пред това на снимките, менящи се на екрана.
Седемте рилски езера.
Плажът Ропотамо.
Пътят на звездите в Странджа.
Бекови скали в Родопите.
Морскосините очи на Том концентрирано следяха фотографиите. Кадрите почти нямаха нужда от обработване. Мигът, светлината, посланието — всичко беше на място. Затова пресата не пестеше суперлативи. Вестници и телевизионни предавания въодушевено твърдяха, че работата му улавя в пиксели дъха на рози, песента на щурчета, звъна на родопски чанове. Но популярността нямаше значение за Том. Важен бе смисълът зад добрата снимка. И усещането, че след дванайсет години работа за илюзорно бляскави списания правеше нещо стойностно в страна, която неусетно и безвъзвратно завладя сърцето му.
Бе работил в Хамбург и Мюнхен, преди да открие независимостта, която му даваше фотографската професия на свободна практика и да се озове в България. Пристигна заради поръчка на мюнхенско издателство — снимки към фотокнига за Виа Понтика, прелетния път на птиците между Европа и Африка. И тъй като този път минаваше покрай Черно море, Том дойде в най-старата европейска страна и красотата и́ го очарова. Не че не беше виждал красиви места, но предпочиташе да е тук, отколкото където и да е другаде по света.
Живееше в Кранево от две години. Къщата му бе кацнала на хълм близо до бели варовикови скали, надвесени над морето, трийсет километра северно от Варна. Намираше се в самия край на селото, далеч от хотели и туристи. До нея водеше коларски път, пропит с дъха на липи и осеян с глухарчета.
Съселяните му го приеха с любопитство и топлота. А от момента, в който с риск за живота си засне изсичането на вековни дъбове в Странджа и осветли в документален филм бракониери и политици, които стоят зад тях, за хората в Кранево Том се превърна в герой. Всички се изредиха да му носят по нещо. Дядо Борис от съседната къща — рубинен мавруд в пластмасова бутилка. Бай Гено, овчарят — домашно сирене, което бе толкова вкусно, че Том забрави всички други, които бе опитвал във Франция, Холандия и Италия. Баба Елица му омеси пухкав козунак на конци. Занесе му и коренчета пъстроцветна иглика от нейната една шепа градинка. А пенсионираният учител Николов, при когото всеки израз бе натопен в хипербола, изтъкна с гордост пред партньорите си по белот: Дикенс, Стендал и Хемингуей са обичали Лаго Маджоре, Клод Моне — Живерни, а Том Бранд обожава Кранево.
***
— Заминаваш къде? — възкликна сияеща Кати и подсвирна с уста, имитирайки фанфари.
Стела се засмя на звуците, които издаваше нейната най-добра приятелка и потъна в прегръдката и́. Вдъхна неизменния и́ лек парфюм, свежо ухание на мандарина и червен жасмин.
Кати, стъпила на прага с боси крака, облечена в тениска с принт на Джон Ленън и бродирани цветя, съчетаваше в себе си експлозивна искреност, остроумие и свободен дух, които не се срещаха често. Работеше като редактор в туристическо списание и непрекъснато пътуваше. Имаше слънчев загар по всяко време на годината и топли кафяви очи, от които сега струеше радост, че най-близката приятелка и́ е на гости. Беше приготвила любимата и́ бадемова торта и димящо кафе с двойна сметана.
Двете жени се хванаха за ръце и влязоха в жилището. Седнаха с кръстосани крака върху възглавници на пода, от двете страни на старинен сандък, който Кати беше донесла от Мексико и използваше като масичка.
— Не мога да повярвам, че летя за Варна — Стела имаше кръгове под очите. Не беше спала цяла нощ, мислейки по отворения план на къщата. Проектът я вълнуваше и плашеше едновременно. Но присъствието на Кати и́ действаше като еликсир. — Толкова искам да направя красив морски интериор. Макар и само веднъж.
— Дори да реновираш една-единствена къща какво значение има? Мен ако питаш, отдавна трябваше да го направиш.
— Теб нищо не може да те спре, нали?
— А ти четеш за вътрешен дизайн, откакто те помня. Но трябва да дръзнеш.
— Не мога да оставя магазинчето. — Стела стисна с длани горещата чаша кафе.
Кати пое дълбоко въздух. Поколеба се, преди да заговори и да обори приятелката си с ретроспекция.
— Сериозно ли? — прозвуча в стакато. — Ти ли беше онова момиче в раздрънкания автобус за Вале де ла Луна, което се надвесваше през прозореца и викаше с пълно гърло: Аз ще бъда дизайнер и ще се оженя за най-страхотния мъж на света, докато струи пустинен вятър въртяха къдриците ти на всички посоки, а ехото разнасяше думите из цяла Атакама?
Стела замълча. Загледа се във вдлъбнатината на старинния сандък.
— На двайсет години не е като на трийсет — опита да се защити.
— Колкото повече минава времето, толкова повече нямаш право да отлагаш — каза с обич Кати. — Не предаваш ли собствения си потенциал? Не влагаш ли цялата си енергия в „Цветно вълшебство“, въпреки че най-много искаш да си дизайнер? Послушай сърцето си. Създай на Черно море такъв интериор, какъвто го виждаш в мечтите си. Основи дизайнерско студио и намери Единствения.
— Само това ли? — засмя се Стела, като поклати невярващо глава. За Кати всичко изглеждаше постижимо.
— И започни сега!
— Но как се почва? — полу на шега, полу на сериозно попита.
— С описание — последва светкавичен отговор.
— Кати, като го изкажа, се смалява.
— А ако мълчиш, как да те чуе Вселената? — изтъкна приятелката и́.
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,
