Отчасти мемоари, отчасти биография, „Кът за мечти“ (изд. „Колибри“, преводач: Надя Баева) съчетава коментарите на култовия режисьор Дейвид Линч за най-важните събития в живота му със свидетелства на над деветдесет от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката Кристин Маккена.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Александрия, щата Вирджиния, е много различен свят. Това е един сравнително изискан град на 11 километра южно от центъра на Вашингтон и в общи линии представлява по-скоро предградие на Вашингтон, населено от хиляди правителствени служители. В началото на 60-те години жителите на Александрия са пет пъти повече от тези на Бойзи, но, както изглежда, Линч остава невъзмутим от по-широкия свят, в който е влязъл. „Според всичко, което съм чувала, Дейвид е бил истинска звезда в гимназията и е притежавал излъчването на златното момче – казва Пеги Рийви. – Носел го е у себе си още от ранна възраст.“
Посоката на Линч в живота се избистря до голяма степен, когато малко след началото на гимназията се сприятелява с Тоби Кийлър. „Срещнах Дейвид на моравата пред къщата на приятелката му и първото ми впечатление беше от нея, а не от него – изтъква Кийлър, който цели да задигне въпросната приятелка, Линда Стайлс, от Линч. – Дейвид живееше в друга част на града, но в Александрия бе разрешено да се шофира над петнайсетгодишна възраст и той караше семейния им шевролет импала с масивните му криле, за да стигне до къщата ѝ. Мигом харесах Дейвид. Той беше един от най-притегателните хора на планетата и с години се шегувахме по повод на това как задигнах гаджето му. И двамата бяхме членове на братството в гимназията „Хамънд“, чиято тайна фраза беше „Доверявай се отначало докрай“, но онзи Дейвид, когото познавах аз, не беше от купонясващите членове на братство.“
Линч и Кийлър стават близки приятели, но бащата на Тоби, художникът Бушнел Кийлър, е този, който наистина променя живота на Линч.
„Буш имаше огромно влияние върху Дейвид, защото бе събрал куража да се откаже от водения от него живот, да наеме ателие и просто да се залови да създава изкуство – твърди Тоби. – Дейвид заяви, че в главата му гръмнала бомба, като чул какво е сторил Бушнел. „Художник на изящно изкуство? Можеш да правиш това?“
„Брат ми беше човек на променливите настроения – спомня си Дейвид, по-малкият брат на Бушнел Кийлър. – Буш взе диплом по бизнес администрация от Дартмът Колидж и се ожени за момиче от заможно кливландско семейство. Беше от младшия управленски състав и му вървеше добре, но той мразеше всичко това, така че заедно със семейството му се преместиха в Александрия, та той да учи за пастор. След две години обаче осъзна, че и това не го иска. Беше доста гневен млад човек, все търсеше предизвикателства и вземаше много стимуланти и депресанти, което също не беше от помощ. Най-накрая си изясни, че желае да бъде художник, и именно с това се захвана. Бракът му не понесе това решение. По онова време Буш схващаше нещо, което убягваше на останалите, и то беше, че Дейвид от душа мечтае да бъде творец – продължава Дейвид Кийлър на тема брат си, починал през 2012 година. – Буш смяташе, че се намира на добър етап от живота си, за да му даде тласък за това, и, предполагам, Дейвид не го е получавал от родителите си, така че Буш беше сто процента зад него. Дейвид често оставаше в къщата му и Буш отвори място в ателието си, та Дейвид да може да работи.“
Посветеността на Линч на изкуството се задълбочава допълнително, когато през първата си година в гимназията се запознава с Джак Фиск и двамата полагат основите на трайно приятелство, което продължава и досега. Днес широко почитан филмов сценограф и режисьор*, по онова време Фиск – който тогава се подвизава под името Джон Лутън – е високо и представително момче, родом от Кантън, щата Илинойс. Той е средното от трите деца на семейството, сестра му Сюзан е с четири години по-голяма, а сестра му Мери с една по-малка. След като баща му загива в самолетна катастрофа, майка му се омъжва за Чарлс Лутън, чиято работа е да контролира строежа на леярни и това изисква честото преселване на семейството. (По-късно в живота си Фиск си връща рожденото име, същото прави и сестра му Мери.) Като момче Фиск посещава католическо военно училище и в различни периоди семейството живее в Каламазу, щата Мичиган; Ричмънд, щата Вирджиния; и дори в Лахор, Пакистан. Когато Фиск е на 14, най-накрая се установяват в Александрия.
„С Дейвид бяхме чували един за друг, защото и двамата се вълнувахме от рисуване – изтъква Фиск. – Спомням си го как ми се представи, застанал на входа на училището. Заяви ми, че бил в девети клас, обаче аз знаех, че е заек. Понякога се смеем на спомена как тогава ме излъга. Аз работех на автомат за безалкохолни напитки в дрогерия „Хъртърс“, а той се появи там и получи работа да доставя изпълнени рецепти със служебния джип.“
Работата на Линч го води из целия град и той не остава незабелязан.
„Имах маршрут като раздавач на вестници и може би в продължение на две години, преди да се запозная с Дейвид, виждах момче с две малки чанти да чука по хорските врати – разказва художникът Кларк Фокс, който посещава същата гимназия като Линч. – Не се вписваше напълно. По онова време ако косата ти беше дълга, изникваха неприятности, но той носеше неговата дълга, колкото беше възможно, без да загази, и беше много блед. Като работеше за аптеката, винаги носеше вратовръзка и сако. Имаше извънредно отличаваща се външност и маниери.“
Детството на Фиск е бурно, за разлика от това на Линч, което е идилично, и сигурно и темпераментите им са различни, но двамата поделят една обща цел – да посветят живота си на изкуството, така че влизат в крачка.
„Тъй като се бях местил толкова много пъти, аз бях до известен смисъл самотник, но с Дейвид беше лесно да се сприятелиш. Всички го харесваха – уверява Фиск. – Когато Дейвид говори, иска ти се да слушаш и това е важало открай време. Също така поначало беше ексцентрик. Бяхме в солидно училище, което си имаше своите братства – всички членуваха в някое, макар че аз не, – и всички момчета носеха карирани ризи и панталони каки. Дейвид се кандидатира за училищен касиер – лозунгът на кампанията му беше „Дейв е вашият сейф“. Проведохме събрание, на което кандидатите се представиха, а той се изправи, облечен в костюм и с 54 55 гуменки. Днес не звучи побъркано, но по онова време на никого дори не би хрумнало да съчетае костюм с гуменки.“ Линч печели изборите за касиер на гимназията, но приблизително тогава интересите му към рисуването започват да засенчват в общи линии всичко останало в живота му.
„Вече нямаше желание да се занимава с неща като задълженията на училищен касиер – припомня си Фиск. – Не знам дали беше отстранен, или напусна, но не изкара дълго.“ Бунтуването е стандартна част от живота на повечето хора през тийнейджърските им години, но непокорството на Линч е различно в смисъл на това, че той не се бунтува само заради спорта, а защото е открил нещо извън училище, което е жизненоважно за него.
