„Откриването на небето“ от Хари Мулиш (изд. „Летера“, преводач: Мария Нешкова-Равен) е една „весела игра, сериозна шега“ по думите на самия автор, посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна синкретична теория за сътворението на света. В основата на сюжета е приятелството между двама съвършено различни по характер мъже и една жена, което изиграва изключително важна роля във взаимоотношенията между Небето и Земята. Шейсет и петте глави кореспондират с възрастта на автора по време на написването на романа, който може да бъде определен едновременно като приключенски, детективски и любовен, а също и да се разглежда като въведение във философията, историята, астрономията, музиката, лингвистиката, богословието, политиката.
Прочетете при нас откъс от романа на един от най-известните и най-превеждани нидерландски автори на XX в.
Макс се опитваше да прогони главоболието си с кафе и минерална вода на бара. Беше сънувал странен сън: Куба беше бяла, изцяло под снежна покривка, и се намираше насред заледено полярно море – повече не можеше да си спомни. Беше почти десет часът. Точно когато искаше да се свърже със стаята на Онно, телефонът иззвъня. Барманът вдигна слушалката, погледна го и попита:
– Compañero Делиус?
Беше Ада. Онно отишъл на църква и нямало да дойде с тях.
– Своенравният ти годеник предпочита миризмата на тамян пред слънцето – каза Макс. – Какво ще правим?
– Ти кажи. Как се чувстваш след снощи?
– Боли ме главата, но или от слънцето ще ме заболи още повече, или край морето съвсем ще ми мине. Хайде да тръгваме, вече съм се настроил за плаж, а и винаги мога да седна някъде на сянка. След десет минути съм при теб.
Взе си чантата с плажните принадлежности и пое към фоайето, където Гера седеше и четеше „Гранма“ – партийния вестник. Беше облечен с бяла бродирана риза, която едновременно му служеше и за сако.
– Товарищ „Квитс“ е религиозно възпрепятстван – каза Макс, – извинява се, но отиде да се моли за революцията. Що се отнася до мен, можете да си останете в Хавана, ще се оправим и сами.
Но Салвадор Гера изобщо не искаше и да чува за нещо такова. Неделя е, на Варадеро ще е пълно и без него няма да си намерят хубаво местенце; а трябва и да се яде. – Освен това съм отговорен за вашата безопасност. Налага се да минем през терен, където редовно акостират терористични командоси от Флорида. А сега да ви представя… compañera Мерилин.
Посочи с жест руса млада жена, приближаваща се към тях: в зелена униформа, с боти на високи платформи, с препасан през гърдите малък, но заплашителен автомат, и с рафинирана, остра като нож усмивка. Беше на възрастта на Ада и се различаваше от филмовата си адашка по интелигентния и бдителен поглед на леко мътнозелените си очи. Макс моментално усети подобрение. Стисна ръката ѝ и веднага разбра, че изобщо не можеше да става и дума да споменава на глас „Монро“, защото така, естествено, постъпваха всички. Но все пак не се удържа да направи индиректна алюзия:
– Изглеждаш прекрасно. Знаеш ли, че дори една доктрина е наречена на теб?
Тя го разбра веднага. Северноамериканската доктрина Монро, обявяваща се против външната намеса в Западното полукълбо, беше изиграла своята роля пет години по-рано по време на Кубинската ракетна криза201. Тя говореше перфектно американски английски и когато той ѝ направи комплимент за това, тя каза, че е американка, от Ню Йорк, където била следвала история на изкуствата, но че повече не бивало да се разпростират на тази тема. Не ѝ се искало да изгуби националността си; ако родителите ѝ научели къде е и какви ги върши, нямало да посмеят да се покажат на улицата повече. Така че било по-добре фамилията ѝ да не излиза наяве.
– И къде си мислят родителите ти, че си?
– Че се размотавам из Европа и посещавам музеи. Че се уча на перспектива в Италия от Паоло Учело и Пиеро дела Франческа.
– Което, разбира се, също е важно.
– Само че по по-друг начин.
Вперил одобрителен поглед в задника ѝ, той я последва навън, където ги очакваше Хесус с колата. С калашника в скута си Мерилин се настани до шофьора и потеглиха към хотел „Насионал“ по притихналата „Ла Рампа“. Ада вече ги чакаше на входното стълбище. Поздравиха се с Мерилин през страничното прозорче със сърдечност, каквато само жени могат да проявят една към друга още при първа среща. Гера любезно слезе от колата и пропусна Ада да седне между него самия и Макс на задната седалка. Не след дълго се озоваха на шосето покрай скалистото крайбрежие.
– Какво ще кажеш – обърна се Макс към Ада – за нашия бивш калвинист, присъстващ на католическа литургия в комунистическа страна? Изобщо възможно ли е подобно нещо да хрумне на човек?
– Възможно е само в Куба.
– Виж ти! Дори земята им е червена.
От червената глина вдясно се издигаше захарна тръстика, по-висока от човешки бой, идеално скривалище за лумпените, акостиращи тук на брега. Понеже беше неделя, Макс очакваше да има по-голямо движение по шосето, но заради ограниченията на бензина мнозина, естествено, пътуваха с влак; почти нямаше трафик. Навсякъде по асфалта лежаха разхвърляни от вятъра листа от захарна тръстика и над земята и морето се беше възцарила странна тишина.
И Ада го беше забелязала.
– Не е много сигурно дали утре ще можем да излетим. Брюно чул, че край Хаити имало ураган, който можело да дойде и до Куба. Fancy.
– В такъв случай е шестият за тази година.
– Откъде знаеш?
– Защото F е шестата буква от азбуката. Ограмотяват се не само хората в тази част на света, но и бурите. Хубаво ще е да обсъдим с Онно този въпрос, само че той сега слуша Кирие елеисон.
За пръв път след толкова време отново подуши миризмата и усети с бедро топлината на Адиното тяло, но това го изпълни единствено с чувство за нещо познато. А беше седнал зад Хесус, за да може да вижда част от лицето на Мерилин. Под ушите ѝ, по извивката на брадичката ѝ проблясваха нежни косъмчета като миниатюрен килим от светлина. Паоло Учело. Пиеро дела Франческа. Калашников. Би ли му се удало да разкаже за всичко това в Холандия? Хората там дори не биха проумели какво става тук, както не проумяваха и за ГДР или за Полша.
Съдейки по състоянието на колата, пътуването щеше да трае почти два часа. В разхлаждащия бриз, веещ през отворените странични прозорци, Гера им разказваше за ролята си в революцията – участието му в нея не беше в планините, а в Хавана. Съпротивата по градовете против корумпирания режим на Батиста, най-вече от страна на студентите и интелектуалците, която също била дала жертви, винаги оставала в сянката на воините от герилята – но това се случило, защото много хора след събитията започнали да твърдят, че са взели участие в тази съпротива, макар изобщо да не било така. А и било невъзможно да се провери.
Никой не дръзна дори веднъж да заяви – каза той, навеждайки се напред и поглеждайки към Макс, – че е воювал в Сиера Маестра, без да е истина. В заплетени и неясни ситуации обаче винаги се намират хора, които да се възползват и да се представят не за такива, каквито са. – Кимна и отново се облегна назад.
******************************************
Макс знаеше за съвета и неспокоен очакваше резултата. Би предпочел веднага да влезе в контакт с Онно или София, но му се струваше неразумно да проявява прекалено голямо любопитство. На следващия ден Онно му се обади в Лайден и обяви, че ще мине същата вечер да го види.
Докато той иначе винаги се отпускаше в зеления фотьойл, сега непрекъснато кръстосваше стаята на Макс, разказвайки как е минало всичко и как най-накрая си посипал главата с прах, как се унижил, за което незабавно бил възнаграден със застъпничество пред Господ.
– Що за безчестна робска религия е това? Как изобщо този опърпан тип от Назарет е съумял да победи гордия Юпитер?
– Само че точно тези безчестни християни ти предложиха да отгледат детето ти. – Искаш да кажеш, че римляните езичници не биха го направили? Това няма нищо общо с религията, а с племето. Ти от това нищо не разбираш, защото нямаш семейство, но същото се случва дори в царството на животните. Това е гласът на кръвта.
– Да, нямам семейство – каза Макс и го погледна. – Но разбирам дотолкова, доколкото някога също бях отгледан от християни, въпреки че не бях от тяхното племе.
Докато го казваше, си даде сметка, че това ще е валидно на свой ред и за детето на Ада, ако се окажеше, че не е от племето на Онно. Онно отвърна на погледа му; осъзна, че беше допуснал гаф.
– Добре – каза с примирителен жест, – приемаме, че безкористно човеколюбие съществува, и това е. Само че когато сутринта се събудих, все така не знаех какво да правя. Как, за бога, да направя избор? Едната възможност е по-лоша от другата, а другата е по-лоша от първата. Според някои тесногръди души това е логически невъзможно, но такава невъзможност тук е налице.
– Защо в такъв случай не си кажеш, че едната е по-добра от другата, а другата по-добра от първата?
– Няма, защото нито една от двете не е добра. Или поне недостатъчно добра. Да вземем Ян-Кес и Паула. Живеят в Ротердам, в дом като замък, където всяка сряда следобед ще мога да ходя и да взимам детето и да го водя в зоологическата градина. В определена степен ги харесвам, но не са от моята порода, нито пък на Ада; не искам детето ни да се възпитава при тях. Ханс и Хадевейх в това отношение са по-добър вариант, но след време ще ги преместят от Дания в Замбия, и после от Замбия в Бразилия, и от Бразилия във Филипините, при което детето ни ще го влачат от едно международно училище в друго и на всеки четири години ще трябва да се сбогува с приятелите и приятелките си. От друга страна, ще може пък да види свят и да научи много езици, но аз завинаги ще си остана чужд за него: някакъв чичо от далечната Холандия. Ще се връща тук само за няколко седмици през летните ваканции – такова нещо не ми е по душа. Да беше Ян-Кес на служба в чужбина, а Ханс и Хадевейх да живееха в Кралинген, веднага бих знаел какво да направя; но животът явно не е така благосклонен. Така че сега какво? Трети избор няма. Ти какво би направил на мое място?
Седна, а Макс се изправи. С ръце в джобовете застана пред прозореца и се загледа, без нищо да вижда, във вечерната тъмнина. Знаеше, че по тила и гърба му можеше да се съди, че размишлява спокойно, но всъщност сърцето му туптеше силно и се чувстваше като разкъсан. Какво би направил на мястото на Онно? Може би е на мястото на Онно – което значеше, че самият Онно може би не знае на чие място е. Докога ще продължава всичко това? Не беше ли време да се разсече този възел от лъжи и измами? Не трябва ли да се извърне сега, в този момент, и да му каже най-накрая: „Онно, детето, което Ада очаква, може би е мое…“ – думите, които някога поиска да му напише и които му написа, но не изпрати; аргументът, че не може да го направи без знанието на Ада, сега вече не важи. Нищо не ставаше вече без знанието на Ада, при положение всъщност, че всичко ставаше без нейно знание. Само че той не можеше да набере смелост – беше оставил нещата да стигнат твърде далеч.
И все пак не можеше просто да чака, надявайки се, че всичко ще се нареди. Трябваше да предприеме нещо!
Изведнъж съзря отражението си в тъмното стъкло. Подравни вратовръзката си и прокара пръсти през косата си, припомняйки си при това вечерта, когато с Онно бяха отишли на театър, да гледат Едип Цар; в паузата, седейки във фоайето на чаша кафе, Онно го беше попитал: „Пак ли се гледаш в огледалото, суетнико?“, на което той беше отвърнал: „Винаги гледам огледалата с единствената цел да ги калибрирам“.
Извърна се, пъхна ръце отново в джобовете си и седна на перваза.
– Би могъл да си наемеш икономка, да ти помага денонощно. – Да оставя детето си да го отгледа икономка? И да ми се провеси двайсет години на врата тази нещастница и всяка вечер да ми плаче в кухнята. Изобщо не си го и помислям. Знаеш ли изобщо колко струва подобно нещо? Както ти е известно, поради моя благороден характер съм се посветил единствено на науката и общественополезните дела, така че не получавам почти нищо; издържам се от малка рента от наследството си. Добре обаче, може да се измисли нещо по този въпрос, например да си намеря работа, макар изобщо да не ми е по душа. Да преподавам азбуката на студенти трета година. Мога веднага да започна в някой университет, може дори и в Холандия.
– Няма нужда да е за толкова дълго, само за първите пет-шест години, нали? После ще му намериш добър училищен пансион.
– Добър училищен пансион! Трябва ли детето ми още от шестгодишно да бъде хвърлено от сигурността в несигурността, така че за него целият свят до края на живота му да се превърне в нещо несигурно? В английски стил, така ли? Това ли е, което би направил на мое място?
Макс с две ръце потърка лицето си.
– Не – отвърна.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
