„Бруклин“ от Колм Тойбин (изд. „ICU“, преводач: Бистра Андреева) страни от прекаления патетизъм и показност и с тиха непосредственост гради атмосфера, която увлича читателя по ненатрапчив и деликатен начин. Ейлиш Лейси израства в годините след Втората световна война, когато животът в ирландската провинция не предлага светли перспективи. Нейното заминаване за Ню Йорк се случва сякаш извън нея, без да го желае. В един момент се озовава на борда на презокеанския лайнер и родното остава далеч. Във всеки смисъл.
Романът е преведен на над двайсет езика. През 2009 г. романът е удостоен с Costa Novel Award и попада сред номинираните заглавия за Man Booker. Книгата също така е включена в класацията на Observer за десетте най-добри исторически романа на всички времена, редом с произведения като „Война и мир“ и „Гепардът“.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Ейлиш забеляза чак след края на вечерята, че са пристигнали три писма за нея. Всеки божи ден, в мига, в който се прибереше, тя проверяваше помощната масичка в кухнята, на която госпожа Кехоу оставяше пощата. Не можеше да повярва, че тази вечер забрави да погледне. Изпи чаша чай с другите, стиснала нервно писмата в ръка, а сърцето ѝ се разтуптяваше по-бързо всеки път, щом се сетеше за тях – нямаше търпение да си отиде в стаята, да ги отвори и да прочете новините от дома.
Писмата – позна по почерците – бяха от майка ѝ, Роуз и Джак. Реши да започне с майка си, а Роуз да остави за накрая. Писмото беше кратко и не съдържаше никакви новини, само списък с хора, които бяха питали за Ейлиш, както и подробности къде и кога точно се е осъществил разговорът. Писмото на Джак беше долу-горе същото, но брат ѝ споменаваше и презокеанското ѝ пътуване, за което тя му беше разказала в своето писмо и за което спомена съвсем бегло на майка си и Роуз. Почеркът на Роуз беше четлив и красив, както обикновено, забеляза Ейлиш. Тя пишеше за голф и за работа, както и за това колко е скучен и тих градът и каква късметлийка е сестра ѝ да живее под ярките светлини на Ню Йорк. В послепис тя казваше, че Ейлиш може да ѝ пише отделно по разни лични въпроси или пък ако има нещо, което би притеснило майка им твърде много. Предлагаше за тези писма Ейлиш да ползва служебния ѝ адрес.
Не научи кой знае какво от писмата; нямаше почти нищо лично, както и нищо, което да звучи характерно за подателите им. И въпреки това, докато ги препрочиташе пак и пак, за миг забрави къде се намира и успя да си представи как майка ѝ взима хартия „Базилдън Бонд“ и пликове за писма и сяда в кухнята да напише своя отговор прегледно, като се старае да не задраска нито веднъж. Роуз, от своя страна, продължи да разсъждава тя, сигурно е предпочела да седне да пише в трапезарията и е използвала хартия, донесена от канцеларията, както и по-дълъг, по-елегантен бял плик. Представи си, че когато Роуз е свършила, сигурно е оставила своя плик на масичката в коридора и сутринта майка ѝ е занесла двете писма до пощата, където е трябвало да купи специални марки за Америка. Не успя да види във въображението си къде е написал своето писмо Джак, то беше по-кратко от другите две, а тонът му беше почти свенлив, сякаш не му се щеше да споделя много в писмен вид.
Ейлиш легна на леглото с писмата до себе си. Осъзна, че през изминалите няколко седмици почти не беше мислила за дома. На моменти пред нея проблясваха образи от града, както се беше случило например следобеда по време на разпродажбата, и тя, разбира се, често мислеше за майка си и за Роуз, но собственият ѝ живот в Енискорти, животът, който беше изгубила и никога нямаше да живее отново, беше оставила извън съзнанието си. Прибираше се всеки ден в малката си стаичка, в тази пълна със звуци къща, и превърташе наум всичко ново, което ѝ се беше случило. Сега обаче то ѝ изглеждаше незначително в сравнение с образа на техния дом, на стаята ѝ, на къщата на Фрайъри Стрийт, на храната, която беше яла там, на дрехите, които беше носила, на тишината, която цареше наоколо. Всичко това ѝ натежа ужасно и за миг усети, че е на ръба да се разплаче. Сякаш някаква болка в гърдите буташе сълзите ѝ да рукнат по бузите, въпреки канските усилия да ги сдържи. Каквото и да беше, не му се поддаде, но и не спря да мисли за него, не спря да се опитва да разбере какво причинява това ново чувство, близко до отчаяние, което ѝ напомни как се бе почувствала на погребението на баща си, докато гледаше как затварят ковчега, и как бе осъзнала, че баща ѝ никога повече няма да види света, а тя никога повече няма да може да си поговори с него.
Тук беше никоя. Не само нямаше приятели и семейство – направо беше като дух в тази стая, по улиците на път за работа, зад щанда в магазина. Нищо нямаше значение. Стаите в къщата на Фрайъри Стрийт ѝ принадлежаха, помисли си; когато се движеше из тях, наистина беше там. У дома, ако отиваше към магазина или към Професионалното училище, въздухът, светлината, земята се усещаха някак монолитни, като част от нея, дори и да не срещнеше никой познат. Тук нищо не беше част от нея. Всичко беше фалшиво и пусто, помисли си тя. Затвори очи и се опита да се сети, както беше правила многократно в живота си, за предстоящо събитие, което очаква с нетърпение – нямаше такова. Нищичко, колкото и да е дребно. Неделята дори. Нищо, освен може би сънят, но дори за него не беше сигурна. Така или иначе, още не беше време за лягане, нямаше и девет часà. Не знаеше какво да направи. Сякаш я държаха под ключ.
На сутринта не беше сигурна дали изобщо е спала или по-скоро прекара нощта, унесена в поредица от ярки сънища, които се опита да задържи и продължи, за да не ѝ се налага да отвори очи и да види стаята. Един от сънищата беше свързан със съдилището на Фрайъри Хил в Енискорти. Спомни си как съседите живееха в ужас от деня, в който съдът заседаваше, не заради делата, които отразяваха във вестниците, свързани с дребни кражби, пиянство или непристойно поведение, а защото понякога съдът постановяваше деца да бъдат взети под нечия опека, да бъдат изпратени в сиропиталища, във възпитателни училища или приемни домове, защото са бягали от училище, сторили са някоя беля или имат проблеми с родителите си. Понякога безутешни майки крещяха и виеха пред съдилището, докато децата им биваха отнемани от тях. Но в нейния сън нямаше виещи жени, а само мълчаливи деца, тя – сред тях, както бяха строени в редица, с ясното съзнание, че скоро ще ги отведат по заповед на съдията.
Сега, докато лежеше будна, ѝ се струваше странно, че сякаш нямаше търпение да я отведат, не изпитваше страх. По-скоро се боеше от срещата с майка си пред сградата на съда. В съня си намери начин да я избегне. Изведоха я от редицата и я прекараха през една странична врата, след което дълго се вози на кола, толкова дълго, колкото успя да остане заспала.
Стана и отиде много тихо до тоалетната; реши да закуси в едно от заведенията по Фултън Стрийт, както беше виждала, че правят други хора на път за работа. След като се облече и приготви, излезе на пръсти от къщата. Не искаше да вижда никоя от съквартирантките си. Беше едва седем и половина. Мислеше да седне някъде за около час, да изпие едно кафе и да изяде един сандвич, след което да отиде рано на работа.
Докато вървеше по улицата, я обзе ужас от предстоящия ден. По-късно, седнала на бара в една закусвалня, докато четеше менюто, в съзнанието ѝ нахлуха фрагменти от друг сън, който си спомняше съвсем смътно на пробуждане. Летеше сякаш в балон над спокойно море в спокоен ден. Някъде долу се виждаха скалите на пролома Куш и мекият пясък на плажа Баликонигър. Вятърът я носеше в посока село Блакуотър, после към селата Балаг и Монагиър, над Винегър Хил и Енискорти. Така бе потънала в спомена за този сън, че келнерът зад бара я попита дали е добре.
– Добре съм.
– Изглеждате тъжна.
Тя поклати глава и опита да се усмихне, поръча си кафе и сандвич.
– Горе главата – насърчи я той по-високо. – Хайде, горе главата. Няма какво да го мислите. Усмихнете се.
Някои от другите клиенти на бара я погледнаха. Усети, че няма да може да удържи сълзите си. Изобщо не изчака поръчката, скочи и избяга от закусвалнята, преди някой да успее да ѝ каже каквото и да било.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
