„45-те татуировки на мениджъра“ (изд. „AMG Publishing“, преводач: Андон Мутафчиев) са основните уроци, научени по трудния начин от топмениджъра Максим Батирев. Те припомнят на съвременния ръководител как да се отнася със своите служители, как да действа в критични ситуации и как да запази личната си мотивация. Във всяка глава от книгата, която е татуировка в паметта и сърцето на мениджъра, има лишения, радост, успехи и провали, но и най-безценното – удовлетворението от постигнатия резултат.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Правете това, което проповядвате
Всички разговори за двойните стандарти в руските компании започват от това, че самият ръководител не спазва правилата, чието изпълнение иска от подчинените си. И това не просто е грозно, а направо разрушително.
Искам да ви задам един въпрос, но преди това ще ви разкажа малко за своите пътешествия към офиса.
Когато започнах работа като търговец в „Что делать Консалт“, пътувах до офиса всеки ден с електричката от Калужска област. Сто километра в едната посока, сто – в другата. А до влака трябваше още и да се стигне, тъй като най-близката гара беше в съседно градче.
Всеки ден, три години и половина. При това се оказвах към осем сутринта на работа. Най-рано от всички колеги.
Минаха единайсет години, смених шест длъжности в един департамент, идвах на работа най-рано от всички, работех по 10-14 часа и в крайна сметка станах един от членовете на управлението. Общо взето – браво на мен.
А сега въпросът ми: мога ли да искам от своите служители да идват поне две минути преди началото на работния ден?…
Сигурен съм, че имам абсолютно пълното морално право да искам най-малкото да не закъсняват, защото и аз не закъснявам.
А сега си представете друг случай. Диаметрално противоположен на първия, но истински – аз съм жив свидетел. Прекрасна пролетна сутрин, пред входа в офиса от осем сутринта стоят двама мениджъри на достатъчно високо ниво, всеки държи в ръцете си голям будилник, като онези от старите съветски картинки, и ловят закъснелите. При това се държат сурово, с намръщени вежди, четат конско, карат хората да пишат обяснения направо пред входа, викат ръководителите на провинилите се, изискват да се въведе ред в подразделенията и така нататък.
Но практически всеки хванат служител върви и си мърмори нещо под носа.
Аз чух какво мрънкаха: „Себе си да погледнат, §*№@$!сти“.
Защото тези двама мениджъри на високо ниво обикновено идваха на работа два, а понякога и три-четири часа след началото на работния ден.
Те нямаха правото да учат подчинените си да идват навреме. Не можеха, защото хората прекрасно знаят и разбират всичко. Затова и закъсняват.
Не можете да накарате служителите си да се бръснат, ако вие имате брада. Не можете да накарате подчинените си да четат книги, ако вие самите не разбирате за какво става дума в тях.
Не можете да накарате колегата си да съблюдава дрескод, ако вие ходите с дънки.
Не можете да накарате служителя си да идва навреме, ако вие закъснявате за работа.
„Началството не закъснява, началството се бави“ – ще ми кажат находчивите и весели мениджъри. Братя, това после ще го кажете на своите клиенти, които са се обадили петнайсет минути след началото на работния ви ден, а никой от вашите воини на светлината не е вдигнал телефона. Виновни за това ще бъдете на първо място вие.
Знам колкото си искате мениджърски оправдания по този повод.
„Когато бях обикновен служител, винаги идвах навреме.“
„Аз си изработвам осемте часа, просто го правя между 12 и 20 часа без обедна почивка.“
„Аз не работя лично с клиенти, значи не е задължително да се бръсна, както и да нося костюм.“
„Толкова много съм прочел, а и имам страхотна интуиция, затова сега не е задължително да чета…“
И така нататък, и така нататък.
Може колкото си искате да мрънкате, че хората ви не са като вас, да се разстройвате, че „истинските борци са малко, затова няма лидери“. Но трябва да помните, че винаги ви оценяват, защото сте публична личност.
След като сте сложили пагоните на мениджъра, ставате обект за Големия брат. Той вижда всичко. Всичките ви издънки, грешки, засечки, спъвания, слабости сега се излъчват на голям екран, пред който седят вашите служители и ви оценяват.
„Моят директор казва, че трябва да си мием зъбите, а той, а той…“
„Моят ръководител твърди, че е спрял да пие, значи и бирата под одеялото е забранена, а той…“
„Моят мениджър държи всички да пеят химна на офисния работник от Семьон Слепаков, а самият той се крие в кабинета, когато започнем да пеем…“
И след всяко многоточие може да се добави: ЗНАЧИ И АЗ МОГА!
В превод това означава, че моят началник не внимава какво говори, има нисък авторитет, с него е по-добре да не се работи и всички съпътстващи пръски кал, които моментално ще се залепят за вас като мениджър.
А ако моят началник е еталон за дисциплинираност, стегнатост, мъжественост (женственост) и е образец на поведение, значи той може да изисква и от мен, значи той за мен е пример, значи всичко е справедливо.
И най-важното – не изисквайте от служителите това, което самите вие не правите. Големите шефове го наричат „избирателен контрол“.
Избирателният контрол е възможен, когато самите вие правите това, което проповядвате, но в никакъв случай не го правете, когато веднъж на тримесечие си спомните, че всички трябва да идват навреме на работа. Тогава не започвайте трескаво да проверявате дисциплината на служителите си. Смешно е. И максимумът, който можете да постигнете с подобни действия е да развалите своето реноме.
Татуировката „ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ПРОПОВЯДВАШ“ трябва да се нанесе между очите, за да може да я виждате всеки път, когато се гледате в огледалото. Само не забравяйте да оставите място за още един принцип, много подобен, но все пак малко различен…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
