„Остров Камино“ от Джон Гришам (изд.„Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) е напрегнат криминален трилър за тъмната страна на книжарския свят. Мърсър Ман е авторка на един успешен роман, но от години не успява да завърши втория. Договорът ѝ на хоноруван университетски преподавател не е подновен. Точно в този момент тя получава неустоимо предложение от тайнствена жена, работеща за още по-тайнствена компания. Срещу 100 хиляди долара младата писателка трябва да се върне за шест месеца в старата семейна вила на остров Камино. С идеалното прикритие, че търси усамотение, за да довърши романа си, тя се впуска в собствено разследване около връзката между изчезналите ръкописи на Ф.Скот Фицджералд и богатия собственик на успешна книжарница Брус Кейбъл.
Прочетете откъс от романа при нас.
В един прекрасен пролетен ден в края на април Мърсър Ман крачеше разтревожена в кампуса на Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Беше се съгласила да се срещне с някаква непозната за бърз обяд, но само заради изгледите да получи работа. Сегашната ѝ – като хоноруван преподавател по литература на първокурсниците – щеше да приключи след две седмици заради бюджетните съкращения. Щатските власти бяха обезумели на тема данъци и намаляване на разходите. Много усърдно се бе опитала да си осигури нов договор, но без успех. Беше на трийсет и една години, съвсем сама и… е, животът ѝ не вървеше така, както го бе планирала.
Първият имейл – един от двата, изпратени ѝ от някоя си Дона Уотсън – беше пристигнал предишния ден и беше доста неясен. Госпожа Уотсън се представяше като консултантка, наета от частна академия да открие нов преподавател по творческо писане. Била в района и предлагаше на Мърсър да се срещнат на кафе. Заплатата била от порядъка на седемдесет хиляди долара годишно – височка, но директорът на училището бил почитател на литературата и бил решен да наеме преподавател, който е издал една-две книги.
Мърсър вече беше издала един роман и сборник с разкази. Заплатата наистина беше впечатляваща и по-висока от това, което изкарваше в момента.
Още щом влезе в ресторанта, добре облечена и добре сложена жена на около петдесет години ѝ махна да се приближи, протегна ръка и се представи:
– Аз съм Дона Уотсън. Радвам се да се запознаем.
Мърсър седна срещу нея и благодари за поканата. Сервитьор остави менюта на масата.
Без да губи време, Дона Уотсън буквално се преобрази.
– Трябва да ви призная, че съм тук под фалшив предлог. Не се казвам Дона Уотсън, а Илейн Шелби. Работя за компания със седалище в Бетесда.
Мърсър я изгледа с празен поглед, отмести очи, после пак ги прикова върху събеседничката си и храбро се помъчи да измисли уместен отговор.
Илейн продължи:
– Излъгах ви и моля за извинение. Обещавам да не ви лъжа повече. Обаче поканата за обяд е сериозна – аз плащам, – затова ви моля да ме изслушате.
– Допускам, че имате основателна причина да излъжете – предпазливо отбеляза Мърсър.
– Много основателна и ако ми простите оскърблението и ме изслушате, обещавам да ви обясня.
Мърсър сви рамене и отговори:
– Гладна съм, затова ще ви слушам, докато се наям, а ако дотогава не сте изяснили нещата, си тръгвам.
Илейн грейна в усмивка, на която всеки би повярвал. Имаше тъмни очи и тъмна кожа, може би средиземноморски произход, вероятно италиански или гръцки – помисли си Мърсър, но акцентът ѝ определено беше от американския Среден запад. Късата ѝ прошарена коса беше подстригана толкова елегантно, че неколцина мъже вече на два пъти я поглеждаха. Беше красива и безупречно облечена и съвсем не на място сред небрежната колежанска тълпа.
– Не излъгах за работата обаче. Точно затова съм тук – да ви убедя да я приемете при условията и заплащането, за които ви писах в имейла.
– И какво ще правя?
– Ще пишете, ще завършите романа си.
– Кой роман?
Сервитьорът се върна и двете бързо си поръчаха салати с печено пилешко и газирана вода. Той прибра менютата и изчезна, а след кратка пауза Мърсър заяви:
– Слушам ви.
– Дълга история.
– Да започнем с явната трудност – вие.
– Добре. Работя за фирма в областта на сигурността и инвестициите. Утвърдена фирма, за която не сте чували, защото не се рекламираме. Нямаме и уебсайт.
– Не напредваме много.
– Почакайте, моля. Положението ще се подобри. Преди шест месеца група крадци отмъкнаха ръкописите на Фицджералд от библиотека „Файърстоун“ в Принстън. Двама бяха заловени и още са в ареста, чакат. Другите изчезнаха. Ръкописите не са намерени.
Мърсър кимна.
– Да, съобщиха по новините.
– Така е. Ръкописите, всички до един, са застраховани от клиента ни – голяма частна компания, която се занимава с произведения на изкуството, ценни и редки предмети. Едва ли сте чували и за тази компания.
– Не следя застрахователните компании.
– Късметлийка. Както и да е, вече шест месеца ровим, работим в тясно сътрудничество с ФБР и техния отдел за редки предмети. Напрежението е огромно, защото след шест месеца клиентът ни ще бъде принуден да напише на Принстън чек за двайсет и пет милиона долара. Университетът всъщност не иска парите, а ръкописите, които, както може да се досетите, са безценни. Имаме няколко следи, но засега нищо обнадеждаващо. За щастие, играчите в сенчестия свят на крадените книги и ръкописи не са много и ние смятаме, че вероятно сме надушили следите конкретно на този търговец.
Сервитьорът донесе голяма бутилка „Сан Пелегрино“ и две чаши с лед и лимон. Когато той се отдалечи, Илейн продължи:
– Има вероятност да познавате този човек.
Мърсър се вторачи в нея, изсумтя тихо и вдигна рамене.
– Много бих се учудила.
– Отдавна сте свързана с остров Камино. Прекарвали сте лятото там като дете в крайбрежната вила на баба си.
– Откъде знаете това?
– Описали сте го.
Мърсър въздъхна и посегна към бутилката. Бавно напълни двете чаши. Главата ѝ бучеше.
– Ходили сте в книжарница „Бей Букс“ в центъра на Санта Роса. Собственост е на някой си Брус Кейбъл. Той е и агресивен колекционер на първи издания на съвременни автори. Купува много и според нас печели сериозни пари с тази част от бизнеса си. Знае се, че търгува и с откраднати книги – един от няколкото експерти в този съмнителен бизнес. Преди два месеца надушихме следите му благодарение на информацията, която ни даде източник, близък до друг колекционер. Според нас откраднатите ръкописи на Фицджералд са при Кейбъл – платил е в брой на посредник, който отчаяно е искал да се отърве от тях…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
