„Репортаж от седмото небе“ от Рада Асенова (изд. „Библиотека България“) разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви… (Симеон Аспарухов)
Подбрахме за вас няколко стихотворения, включени в стихосбирката.
КИСЛОРОД
„Жива си! Спокойно… Дишай!“
„Вятър и мъгла“
Бела Бенова
Дишай. Жива си.
Повтарям като мантра.
Росата, появила се по миглите,
воал разстила пред очите
и бавно, бавно се стича по бузите,
размазва грим, мечти и спомени.
Светът изглежда нереален
като от бутилка, две сира,
като на нямо кино,
където съм единствения зрител.
Дишай. Жива си.
Нищо, че силно боли всяка частица
от душата и тялото
и се разпадаш
и не знаеш кое са парченца
и кое – цяло.
Жива си. Дишай за бога, момиче!
На малки глътки,
една по една.
Полека поемай нежния въздух.
Само не спирай.
И когато в теб отново
заблещука пламъка,
дълбоко вдишай и го разгори –
да стане огнище.
Дишам. Жива съм.
И още обичам,
дори повече.
****************
ЛЮБОВЕН ПЕЙЗАЖ
Път, ширнал се към залеза,
лениво се провира между хълмовете –
завой след завой.
Следи от катун край него.
Вятърът носи протяжната
мелодия на изгубило
любовта си сърце.
Тропот на копита
на, сънуващи свободата,
бивши диви коне.
Насред асфалта, не се и замислям как,
си е пробило път и е цъфнало цвете…
Неговата любов се е случила.
****************
ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ!
„ До дъно ги изпихме чудесата.
И нямаше какво да се повтори.“
Камелия Кондова
И когато чудесата свършиха,
не се познахме.
Уж беше същото,
а аз бях парченце зима,
ти – герой от друг сезон.
В нашия – страницата с бъдещето ни
остана ненаписана.
Сега, преди да продължа,
ще седна за последно сред отсъствията.
Но ти не спирай – няма ни назад.
Нищо, че в мен си остава натрапчив въпросът:
Кого ли след теб ще опаря със студ?
****************
ХАОС
„Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си,
за да може да роди танцуваща звезда.“
„Тъй рече Заратустра“
Фридрих Ницше
В стремежа си да се открия в хаоса,
очите ми са уморени.
Наред със бликащата радост,
съзирам палеща тъга.
Усещам аромата на цветята,
ведно със болката от тръните.
Усмивките от бляновете сбъднати
и сълзите от счупени мечти.
И мисля си: редът е в хаоса,
а хаосът заражда се в реда.
И изборът, напук на мъките,
да бъдеш истински щастлив.
Светулките, забързани нанякъде…
И се роди танцуваща звезда!
