Поезията на Нели Райн е чиста като дете – хваща те за ръката и те превежда на един дъх през мечти и премеждия. В нея няма да срещнете скрити пространства и маниерни заигравки с думите.
Но и в откритото на думите й има достатъчно тайни и авантюри, заради които си струва да изядете книгата с кориците.
Можем да наречем стиховете в „Дишащи думи“ най-бялото черно, защото въпреки тъгата си, знаят и да се усмихват. И да усмихват читателя!
Предлагаме ви да прочетете някои от стихотворенията, включени в стихосбирката.
************
Аз цялата съм болка и безименна.
Родена съм в измислен тъжен стих.
Сълзите ми се крият между римите,
а глас си нямам. Или е много тих.
Пулсират в мене викове и крясъци.
Погребах ги навътре и ги скрих.
А времето накъсвам на отрязъци.
В едни се мразя, в други си простих.
Аз цялата съм болка. Но и умора.
И с вкус горчив от тъмни грехове.
Със рани незарастнали, отворени.
И с отрязани в мечтания криле.
Да, болка съм. Но тиха. Много тиха.
Почти невидима със простичко око.
Ела да прочетеш един, два стиха,
за да ме помниш винаги с добро.
х.х.х
Време за мен:
когато те обичам,
без да правя
нищо друго.
х.х.х
Не искам да съм ти специална.
Само дъх на праскови
върху устните ти сутрин.
х.х.х
Полюлей обичта ни
в люлка от спомени.
Може да възкръсне
в тях.
Рана
Порязах се
на липсата ти.
х.х.х
Ако се изгубя
в прегръдките ти,
ще се намеря ли
в сърцето ти?
х.х.х
Когато думите липсват,
мислите болят.
