Двама лекари в един и същ град поставят различни диагнози на едни и същи пациенти. Двама съдии в един и същ съд определят коренно различни присъди на хора, извършили еднакви престъпления. Различни интервюиращи в една и съща фирма вземат различни решения за сходни кандидати за работа.
В „Смущения в човешкото мислене“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Росен Люцканов) авторите Даниъл Канеман, Оливие Сибони и Кас Р. Сънстейн изваждат наяве вредните последици от смущенията в най-различни области: медицина, право, икономически прогнози, криминология, съдебни и стратегически решения, подбор на кадри и др. Където има преценяване, има и смущения. Въпреки това почти винаги хората и организациите не осъзнават тяхното съществуване, което води до изкривено мислене. Можем ли да редуцираме смущенията и да преодолеем своите предразсъдъци, така че да вземаме по-добри решения?
Категорично да. Пълна с оригинални идеи и насоки за нови изследвания, „Смущения в човешкото мислене“ обяснява как и защо хората мислят погрешно и как да не допускат това.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Представете си, че някой е обвинен в престъпление – кражба от магазин, притежаване на хероин, нападение, въоръжен грабеж. Каква ще бъде присъдата му?
Отговорът на този въпрос не би трябвало да зависи от конкретния съдия, на когото е разпределен случаят, от това дали навън е горещо, или е студено или пък от това дали местният отбор е спечелил мач предишния ден. Би било възмутително, ако трима души, обвинени в едно и също престъпление, получат крайно разминаващи се присъди – пробация за първия, две години затвор за втория и десет години за третия. Познати са много възмутителни разминавания – не само в далечното, но и в близкото минало.
По целия свят съдиите традиционно разполагат с голяма свобода при определянето на размера на присъдата. В много държави тази им свобода е била възхвалявана, разглеждана като източник на хуманност и справедливост. Настоява се, че присъдите трябва да се основават на множество фактори, свързани не просто с вида на престъплението, но също и с характера и личната история на обвиняемия. Индивидуалният подход неизменно е предпочитан. Ако съдиите бяха ограничени от правила, престъпниците щяха да бъдат третирани нехуманно, нямаше да се разглеждат като личности, заслужаващи да се обърне внимание на специфичното в тяхната жизнена ситуация. Самата идея за справедлив процес за мнозина означава, че присъдата не трябва да бъде предзададена.
През 70-те години на ХХ век ентусиазмът по отношение на свободата на действие на съдиите започва да охладнява, при това по една проста причина: удивителните доказателства за смущения в хода на този процес. През 1973 г. един прочут съдия на име Марвин Франкел привлича вниманието на обществото към този проблем. Преди да стане съдия, Франкел е борец за свободата на словото и страстен защитник на човешките права, участвал в основаването на Адвокатския комитет за права на човека (организация, известна с мотото си „Човешките права на първо място“).
Франкел влагал плам в това, с което се занимавал. Смущенията в системата на правораздаването събудили яростта му. Книгата му „Криминални присъди: Закон без ред“ започва с ясно изложение на проблема:
Ако обвинен в обир на банка бъде осъден, той или тя ще получи присъда от максимум 25 години. Това означава между 0 и 25 години. Какво точно ще бъде числото, зависи не толкова от адвоката на обвиняемия, а от съдията, от неговите разбирания, пристрастия и предубеждения. По тази причина един и същ обвиняем в един и същ процес може да получи крайно различни присъди в зависимост от това кой съдия гледа делото му.
Франкел не обосновава това твърдение чрез статистически анализ. Вместо това предлага поредица от конкретни случаи, които показват необосновани разминавания в третирането на обвиняемите. Двама души без предшестващи провинения са осъдени за осребряване на подправени чекове съответно за 58,40 и 35,20 долара. Първият от тях е осъден да прекара в затвора 15 години, вторият – 30 дни. За сходни случаи на злоупотреба единият обвиняем е осъден на 117 дни затвор, другият – на 20 години. Посочвайки голям брой случаи от този тип, Франкел се възмущава от „почти безконтролната и безгранична власт“ на федералните съдии, която води до „всекидневни прояви на произвол и жестокост“, които според него са недопустими тогава, „когато властват закони, а не хора“.
Франкел призовава Конгреса да сложи край на тази „дискриминация“ – така той определя въпросните прояви на произволна жестокост. Този термин обозначава преди всичко смущенията, проявяващи се в необясними вариации в тежестта на присъдите. Тревожат го също и отклоненията, приемащи вида на расово и социоикономическо неравенство. За да им се противопоставим, той призовава разлики в третирането на обвиняемите да се допускат само ако те могат да бъдат „оправдани въз основа на тестове, които могат да бъдат формулирани и прилагани с достатъчна степен на обективност, която би гарантирала, че резултатите са нещо повече от идиосинкратичен диктат от страна на конкретен чиновник, съдия или трето лице“. (Под „идиосинкратичен диктат“ Франкел има предвид указ, издаван от конкретно лице.) Нещо повече, Франкел настоява за намаляване на смущенията посредством „детайлен профил или списък с фактори, който би включвал при всички възможни случаи някаква форма на числово или друго обективно градиране“.
Тъй като пише в началото на 70-те години на XX век, той не стига дотам да призовава за „заместване на хората от машини“. Удивително е обаче, че се доближава до нещо подобно. Той вярвал, че „върховенството на закона предполага съвкупност от безлични правила, които са универсално приложими и са задължаващи за съдиите, както и за всички останали“. Франкел открито защитава използването на „компютри в помощ на методичното мислене при формулиране на присъдите“. Настоява също за създаване на комисия, която да разгледа въпроса.
Книгата на Франкел е една от най-четените в цялата история на наказателното право – не само в САЩ, а в целия свят. Работата му се отклонява от възприетите правила. Изводите му са унищожителни, но не строги. За да проверят както трябва наличието на смущения, неколцина изследователи се захващат да разберат какво е нивото на смущенията в наказателното правораздаване.
Едно от първите мащабни проучвания от този тип, ръководено от самия съдия Франкел, е проведено през 1974 г. Петдесет съдии от различни областни съдилища са призовани да постановят присъди на обвиняеми в хипотетични съдебни процеси, представени чрез идентични доклади. Така е установено, че „обикновено отсъства консенсус“, а вариациите между наложените присъди са „поразителни“. Един уличен дилър на хероин може да бъде осъден на затвор между 1 и 10 години в зависимост от съдията. Наказанията за обир на банка варират от 5 до 18 години затвор. Изследването показва, че в случай на изнудване присъдата варира от цели 20 години затвор и 65 000 долара глоба до едва 3 години затвор без придружаваща глоба. Най-удивителното е това, че в 16 от 20 случая липсва консенсус дори по въпроса дали е подходящо обвиняемият изобщо да бъде затворен.
Това изследване е последвано от редица други, които до едно установяват шокиращо високо ниво на смущения. През 1977 г. например Уилям Остин и Томас Уилямс провеждат проучване сред 47 съдии, приканвайки ги да коментират пет еднакви случая, свързани с дребни нарушения. Описанието на случаите включва кратко резюме на информацията, използвана от съдиите в истинския процес, включително обвиненията, свидетелските показания, предишните провинения (ако има такива), общественото положение на обвиняемия и свидетелства за неговия характер. Ключовият извод отново е „наличие на съществени вариации“. В случай на обир например препоръчаните присъди варират между 5 години и 30 дни затвор (заедно с глоба от 100 долара). В един случай, свързан с притежание на марихуана, някои съдии препоръчват затвор, други – пробация.
В далеч по-мащабно проучване, проведено през 1981 г., са включени 208 федерални съдии, които разглеждат един и същ набор от 16 хипотетични случая. Основните изводи от него са поразителни:
В само 3 от общо 16 случая има консенсус по въпроса за това дали е уместно налагане на ефективна присъда. За един случай на измама, при който са присъдени средно 8,5 години затвор, най-тежката предложена присъда е доживотен затвор. За друг са присъдени средно 1,1 години затвор, но най-тежката присъда е 15 години.
Колкото и да са показателни, тези проучвания, осъществяващи строго контролиран експеримент, почти със сигурност подценяват нивото на смущенията в света на наказателното правораздаване. В реалния живот съдиите разполагат с много повече информация, отколкото са получили участниците в проучванията, които имат на свое разположение само грижливо съставени резюмета. Част от допълнителната информация би била релевантна, но са налице достатъчни данни, които показват, че напълно ирелевантна информация, свеждаща се до дребни и привидно случайни фактори, може да доведе до големи разминавания в крайния резултат. Например установено е, че съдиите са по-склонни да постановят предсрочно освобождаване в началото на деня или веднага след обедната почивка, отколкото непосредствено преди обедната почивка. Колкото по-гладен е един съдия, толкова е по-строг.
Проучване на хиляди съдебни решения за непълнолетни закононарушители показва, че ако местният футболен отбор е изгубил мач през уикенда, съдиите налагат по-строги присъди в идния понеделник (и в малко по-малка степен през остатъка от седмицата). Чернокожите обвиняеми пък понасят основната тежест на съдийската строгост. Друго проучване анализира 1,5 милиона съдебни решения в рамките на 3 десетилетия и по сходен начин установява, че съдиите са по-строги след загуба на местния футболен отбор, отколкото след победа.
Проучване на 6 милиона съдебни решения, взети от френски съдии в рамките на 12 години, показва, че обвиняемите се радват на повече снизходителност, когато присъдата е произнесена на техния рожден ден. (Тук имаме предвид рождения ден на обвиняемия; допускаме, че същото може да се отнася до рождения ден на съдията, но доколкото знаем, тази хипотеза не е била проверявана.) Дори нещо толкова ирелевантно като температурата на въздуха може да окаже влияние. Преглед на 207 000 съдебни решения за осигуряване на статут на временно пребиваващ показва, че температурните вариации играят съществена роля: когато навън е горещо, е по-малко вероятно решението да бъде положително. Ако си жертва на политическа репресия в родната си страна и търсиш убежище другаде, трябва да се надяваш изслушването по твоето дело да се падне, когато навън е хладно.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q4 при завършване на поръчката си.
