„Небесна гледна точка“ (изд. „Жанет 45“) съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат – жив си. Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си.
Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта.
А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената? Забелязва ли ни някой отгоре?
Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, затънали в блатото на битието, предпочитат да не си задават. И може би са прави. Затова:
Не четете тази книга – ще ви натъжи.
Истините не са вкусни – яжте весели лъжи!
Стефан Цанев
Предлагаме ви две от стихотворенията, включени в сборника.
КОЛКО МЪРТЪВЦИ СЕ РАЗХОЖДАТ
ИЗ МОЯТА ПАМЕТ!
Има реална страна, в която ние живеем, ходим.
Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите.
А в моята памет живеят и живи, и мъртви с еднакви права.
Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се –
жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив.
И аз се ръкувам и разговарям със всичките – и няма разлика.
И в това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права.
**********************
ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ
Отдалечавам се, отдалечавам се… и все по-чужди
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се,
тъй както се смаляват и изчезват подробностите
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,
отдалечавам се, най-първо хората изчезват,
смалили се до мравки, след тях автомобилите,
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,
отдалечавам се от близки и приятели, от децата си,
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства,
отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам
от колко много неща съм нямал нужда, освен
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки,
се отдалечавам, отдалечавам се… отдалечавам се…
Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки.
