„Подаряваш ми звезди“ от Джоджо Мойс (изд. „Хермес“, преводач: Илвана Гарабедян) разказва историята за едно необикновено приятелство между две жени в разгара на Голямата депресия. Алис Райт и Марджъри О`Хеър се включват като доброволки в програмата на първата дама Елинор Рузвелт за подпомагане на бедните. Прекосявайки девствените гори, борейки се често и с предразсъдъците и неграмотността, Алис, Марджъри и техните съмишленички се превръщат в пътуващи библиотекарки. Това им дава възможност да преоткрият свободата, приятелството и любовта.
Предлагаме ви откъс от романа, който излиза у нас тази седмица.
– Стигнахме, Алис. – Тя скочи близо до една разнебитена порта, зад която няколко кокошки унило ровеха в прахоляка пред къщата, а едро прасе грухтеше под едно дърво. – Време е да се запознаеш със съседите.
Алис последва примера й и слезе, след което метна поводите върху големия кол край портата. Конете веднага наведоха глави и започнаха да пасат, а Марджъри свали от седлото една от тежките торби и махна на Алис да я последва. Къщата беше порутена, а дървената ламперия – разкривена като иронична усмивка. Прозорците бяха замъглени от мръсотия и скриваха гледката вътре, а върху жаравата отвън се виждаше желязно котле за пране. Трудно беше да се повярва, че тук живее някой.
– Добро утро! – поздрави Марджъри и направи няколко крачки към вратата. – Ехо?
Никакъв звук, а после някаква дъска изскърца и на прага се появи мъж с пушка, метната през рамо. Беше с дочен гащеризон, който явно отдавна не беше влизал в коритото за пране, а под гъстия му мустак стърчеше лула. Зад гърба му се появиха две момиченца, които вирнаха главици, опитвайки се да видят новодошлите. Той ги изгледа подозрително.
– Как я караш, Джим Хорнър? – Марджъри влезе в малко заграждение – нямаше как да го нарече градина все пак – и затвори портата след тях. Изглежда, или не забелязваше пушката, или беше решила да не й обръща внимание. Алис усети как сърцето й препуска, но послушно я последва.
– Коя е тази? – кимна мъжът към Алис.
– Алис. Помага ми с мобилната библиотека. Исках да си поприказваме за книгите, които имаме.
– Не искам да купувам нищо.
– Е, това идеално ме устройва, понеже нищо не продаваме. Ще ти отнема само пет минути. Но дали не може да ми сипеш чаша вода? Навън е горещо. – Марджъри, самото олицетворение на спокойствието, свали шапката си и я размаха пред лицето си. Алис тъкмо щеше да възрази, че преди около километър двете са изпили цяла кана вода, но се въздържа. Хорнър спря за миг погледа си върху нея.
– Чакайте тук – каза той най-сетне и махна към дългата пейка пред къщата. Измърмори нещо на едно от момичетата – кльощаво дете с плитки, което изчезна в мрачните стаи и отново се появи с кофа вода, сбърчило чело от усърдие. – Тя ще ти даде да пиеш.
– Ще бъдеш ли така добра да донесеш и за приятелката ми, мила Мей? – кимна Марджъри на момичето.
– Благодаря, много сте мили – обади се Алис и мъжът се сепна от акцента й.
Марджъри кимна към нея.
– О, да, това е англичанката. Която се омъжи за момчето на Ван Клийв, нали знаеш?
Той изгледа и двете без особен интерес, без да сваля пушката от рамото си. Алис приседна предпазливо на пейката, а Марджъри продължи да говори тихо и напевно. Също както говореше на Чарли, когато мулето се държеше опако, както казваха.
– Не знам дали си чул новините от града, но направихме библиотека – за хората, които обичат историите, както и да помогнем да се образоват поне малко децата, особено тези, които не посещават планинското училище. А днес се отбих, защото се чудех дали не искаш да избереш няколко книги за твоите момичета.
– Казах ти вече, че не могат да четат.
– Да, каза ми. Затова донесох някои по-лесни, с които да започнат. В тези има картинки и всички букви, за да ги научат сами. Даже не е нужно да ходят на училище. Могат да го направят у дома.
Тя му подаде една от книжките с картинки. Той свали пушката, внимателно хвана книжката, сякаш му бяха подали експлозив, и прелисти страниците.
– Момичетата трябва да ми помагат с брането и консервирането на царевицата.
– Разбира се. Сезонът е натоварен.
– Не искам да се разсейват.
– Ясно ми е. Нищо не бива да пречи на прибирането на реколтата. Определено изглежда, че царевицата ще даде добра реколта тази година. Не като миналата, нали? – Марджъри се усмихна на момичето, което застана пред тях, приведено настрани от тежестта на пълната наполовина кофа. – О, благодаря, миличка. – Тя протегна ръка и момичето й подаде стара тенекиена купичка с вода. Марджъри отпи жадно, после подаде купичката на Алис. – Бистра и студена. Много ти благодаря.
Джим Хорнър протегна книжката обратно към нея.
– Тези неща струват скъпо.
– Е, това е хубавото на библиотеката, Джим. Никакви пари, никакво записване, нищо. Библиотеката съществува, за да могат хората да четат. Може би да научат нещичко, ако им се прииска.
Джим Хорнър се вторачи в корицата на книгата. Алис никога не бе чувала Марджъри да говори толкова време, без да млъкне поне за миг.
– Знаеш ли? Какво ще кажеш да оставя тези тук – само за една седмица? Не си длъжен да ги четеш, но можеш да ги разгледаш, ако искаш. Ще минем пак другия понеделник и ще си ги вземем. Ако ги харесаш, кажи на децата да ми ги върнат и ще ти донеса нови. Ако не – просто ги остави на онази щайга до дървения кол и изобщо няма да говорим за това. Как ти звучи?
Алис хвърли поглед през рамо. Второ малко личице мигом се скри в сумрака на къщата.
– Не съм съгласен.
– Често казано, ще ми направиш услуга. Така няма да се налага да мъкна проклетите торби пълни обратно по склона. Божичко, колко сме натоварени днес! Алис, изпи ли си водата? Няма да отнемаме повече от времето на господина тук. Радвам се, че те видях, Джим. А на теб отново благодаря, Мей. Пораснала си като гъбка, откакто те видях последния път!
Вече бяха стигнали до портата, когато чуха Джим Хорнър да подвиква строго:
– Не искам никой друг да идва да ни притеснява. Не искам да притесняват нито мен, нито децата ми. И бездруго си имат достатъчно грижи.
Марджъри дори не се извърна. Само вдигна ръка.
– Разбрах те, Джим.
– И не ни е нужна милостиня. Не искам никой от града да идва насам. Не знам защо и ти си дошла.
– Обикалям всички къщи оттук до Бърия. Но вече се разбрахме с теб – подвикна високо Марджъри, след като бяха стигнали до конете.
Алис хвърли поглед назад и видя, че мъжът отново е вдигнал пушка на рамо. Сърцето й биеше оглушително, докато бързаше нататък. Страхуваше се да се обърне пак назад. Марджъри се метна на гърба на мулето и Алис грабна юздите и с разтреперени крака яхна Душа. Едва след като прецени, че вече са твърде далеч, за да ги улучи пушката, си позволи да въздъхне облекчено. Сръчка кобилката леко, за да се изравни с Марджъри.
– О, боже! Всички ли са толкова ужасни? – попита тя и усети, че краката й съвсем са омекнали.
– Ужасни? Алис, всичко мина страхотно.
Тя не беше сигурна, че я е чула правилно.
– Последния път, когато се отбих тук, Джим Хорнър простреля шапката ми. – Марджъри се извърна към нея и леко наведе шапка, за да види Алис малката дупка, която бе прогорена в горния й край. После пак я нахлупи ниско на очите си. – Хайде да побързаме. Искам да те запозная с Нанси, преди да спрем за обяд.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
