„Сенките помежду ни“ от Триша Левънселър (изд. „Артемис Букс“) е мрачен YA фентъзи роман, в който любовта се преплита с жаждата за власт в един кралски двор, пълен с интриги и коварства.
Никой не знае докъде се простират силите на новокоронясания Крал на сенките. Някои казват, че контролира виещите се около тялото му сенки и им заповядва. Според други, те му говорят и нашепват мислите на враговете му. Така или иначе, Алесандра знае какво заслужава и ще направи всичко по силите си, за да го получи. Тя има план как да се сдобие с власт: 1) да прелъсти краля; 2) да се омъжи за него; 3) да го убие и да превземе кралството му. Но тя не е единствената, която се опитва да убие краля. Докато други се опитват да отнемат живота му, Алесандра е решена да го опази жив достатъчно дълго, за да я направи той своя кралица.
Предлагаме ви откъс от книгата, която ще излезе в началото на август.
Баща ми слиза пръв от каретата и ми подава ръка. Поемам я с едната си облечена в ръкавица ръка, а с другата придържам тежките поли на роклята си, докато слизам.
Дворецът е огромен и изцяло черен. В типично готически стил, фигури на крилати същества са разположени по върховете на колоните. Кръгли кули обгръщат страните му, покрити с керемиди по последен писък на архитектурата. Дворецът е сгушен до върха на планината и от него се открива гледка към криволичещия надолу град. Кралят на сенките е велик завоевател, налагащ бавно влиянието си по целия свят, точно както бе правил баща му преди това. Тъй като съседните кралства се опитват да си отмъщават от време на време, добрата защита на града е жизненоважна, а за огромния дворец се смята, че е непревземаем. Като допълнителна защитна мярка, стражи патрулират наоколо с пушки на рамо.
– Не съм сигурен, че черното е най-добрият избор за цвят на облекло – казва баща ми, докато ме съпровожда нагоре по стълбите. – Всеки знае, че любимият цвят на краля е зеленият.
– Всички момичета ще бъдат в зелено. Важното е да се откроявам, татко. Не да се сливам с останалите.
– Мисля, че може да си допуснала голяма грешка.
Баща ми слиза пръв от каретата и ми подава ръка. Поемам я с едната си облечена в ръкавица ръка, а с другата придържам тежките поли на роклята си, докато слизам.
Дворецът е огромен и изцяло черен. В типично готически стил, фигури на крилати същества са разположени по върховете на колоните. Кръгли кули обгръщат страните му, покрити с керемиди по последен писък на архитектурата. Дворецът е сгушен до върха на планината и от него се открива гледка към криволичещия надолу град. Кралят на сенките е велик завоевател, налагащ бавно влиянието си по целия свят, точно както бе правил баща му преди това. Тъй като съседните кралства се опитват да си отмъщават от време на време, добрата защита на града е жизненоважна, а за огромния дворец се смята, че е непревземаем. Като допълнителна защитна мярка, стражи патрулират наоколо с пушки на рамо.
– Не съм сигурен, че черното е най-добрият избор за цвят на облекло – казва баща ми, докато ме съпровожда нагоре по стълбите. – Всеки знае, че любимият цвят на краля е зеленият.
– Всички момичета ще бъдат в зелено. Важното е да се откроявам, татко. Не да се сливам с останалите.
– Мисля, че може да си допуснала голяма грешка.
Аз не мисля така. Когато кралят завладя Пегай, някои от дамите в двореца изпробваха пегайския стил, включващ широки панталони със скъпоценни камъни в подгъвите. След известно време тази мода отшумя. Беше твърде различна за повечето дами и не успяха да се адаптират към нея.
Аз не мисля така. Когато кралят завладя Пегай, някои от дамите в двореца изпробваха пегайския стил, включващ широки панталони със скъпоценни камъни в подгъвите. След известно време тази мода отшумя. Беше твърде различна за повечето дами и не успяха да се адаптират към нея.
Създадох комбинация от стила на Пегай и натруфеното ни наксозийско облекло. Дългите поли на роклята ми се разкрояват по средата и откриват гледка към плътно прилепналия ми панталон. Токчетата на ботушите ме повдигат още около два сантиметра над пода. Роклята ми е с къс ръкав, но черните ми ръкавиците са толкова дълги, че преливат в ръкавите. Горната част на облеклото ми е вързана отзад ниско под полите ми, а деколтето ми стига малко под ключицата. Скромно и все пак не прекалено консервативно.
Висулка с черна роза украсява чокъра около врата ми. Подходящи обеци висят от ушите ми, а косата ми е наполовина спусната, наполовина вдигната отзад в хлабава плитка.
– Предполагам, че имаш план за след запознанството с краля? – пита баща ми. – Той ще приема дамите една по една на подиума. Едва погледна Крисанта, когато дойде редът ѝ. Кралят на сенките никога не слиза от мястото си, за да общува с гостите. Както и не кани никого на танц.
– Разбира се, че имам план – отговарям. – Човек не влиза в битка неподготвен.
– Ще ми кажеш ли какво планираш?
– Не си замесен. Не е нужно да знаеш.
Мускулите на ръката му леко се свиват.
– Но бих могъл да се застъпя за теб. Да ти помогна. Не само ти искаш да успееш.
В този момент спирам на върха на стъпалата.
– Някога съблазнявал ли си мъж?
Бузите на баща ми поаленяват.
– Разбира се, че не! – отвръща той.
– Тогава не виждам защо трябва да се застъпваш за мен. Повярвай ми, татко, ако има как да си полезен, ще ти съобщя. Засега се справям и сама.
Продължаваме напред с непринудено темпо. Слугата на вратите ни кимва за поздрав, когато минаваме покрай него на път към балната зала.
Не сме на повече от стотина метра от залата, когато спираме пред дълга колона в зелено, стигаща почти до най-далечната стена в другия край. На опашката чакат да бъдат представени на краля около стотина момичета, придружавани от семействата си. Сигурна съм, че някои от тях нямат право да се омъжат все още. Мнозина изглеждат като по-младите сестри на по-възрастните дами в редицата. И все пак, ако кралят покаже интерес към някоя от по-младите жени, бащите им със сигурност ще се погрижат да ги направят подходящи за брак.
Опашката изглежда се движи бързо, но това не ме устройва. Баща ми се опитва да ме заведе до края на редицата.
– Не, няма да чакаме на опашка – казвам.
– Това е единственият начин да бъдеш представена на краля.
– Нека първо влезем в балната зала.
– Ще се изгубиш в тълпата. Това няма да привлече вниманието му.
Въздъхвам отегчено, преди да се обърна към баща си.
– Ако не можеш да изпълняваш това, което ти е казано, по-добре напусни. Спомни си, татко, че цялото ти попечителство над Крисанта не доведе до нищо. Не става по твоя начин. Аз отговарям за този план и ще действам както преценя. Вземи решение сега, защото няма да е подходящо да спорим, след като сме влезли на празненството.
Баща ми стисва устни. Не обича някой да му казва какво да прави, още повече аз, най-малкото му дете. Майка ми почина след боледуване, когато бях на единадесет. Може би, ако тя бе все още сред живите, той щеше да се държи по-мило и внимателно.
Най-после, баща ми кимва в знак на съгласие и протяга свободната си ръка, подканвайки ме да мина пред него.
Това и правя.
Ритъмът от музиката на оркестъра леко раздвижва отворените в далечината врати. Изглежда се използват предимно, за да напуснеш партито. Пред очите си виждам момичета, притискащи към лицата си носни кърпички в опит да заглушат хленченето си и разгневените им майки, да се оттеглят бързо в коридора.
Дали кралят открито отхвърля жените, които му представят? Усмихвам се при мисълта за дързостта му.
Точно това бих направила на негово място.
С баща ми се разминаваме с още няколко благородници, преди да бъдем понесени във вихъра на празненството.
Двойките се плъзгат по дансинга. Господата пият вино от бокали, а майките клюкарстват помежду си отстрани. Групи от момичета се кикотят зад ветрилата и наметките си, докато се взират в подиума.
Към Краля на сенките.
Така и не съм виждала този мъж, а сега имам възможността да го наблюдавам колкото желая, докато все още съм скрита сред другите гости.
Името му изглежда е заслужено и напълно съвпада със слуховете, които съм чувала. Сенчести воали покриват цялата му осанка. Като че ли са живи, галят кожата му и се разтварят в нищото, преди да се появят отново.
Гледката е пленителна.
Казват, че Кралят на сенките притежава някаква сила, но никой не знае точно каква. Според някои може да контролира сенките и да им заповядва. Дори да ги използва, за да отнеме живота на враговете си.
Други твърдят, че тъмните силуети му служат като щит, предпазвайки го от всяко острие. Има и слухове, че сенките му говорят, шептейки му мислите на всички наоколо.
Надявам се, че поне последното със сигурност не е вярно.
В противен случай историята ни няма да има щастлив край, като знам какво съм му подготвила след първата ни брачна нощ.
Веднъж приспособила очите си към очертанията на сенките около него, успявам да забележа и други неща.
Косата му също е черна, късо подстригана и загладена настрани, с известен обем отгоре. Издадено чело засенчва очите му. Набола брада покрива острите черти на лицето му, а над нея са разположени прав нос и плътни устни.
Той е най-красивото нещо, което съм виждала, дори когато изражението му блуждае между скуката и раздразнението.
Съблазняването на краля наистина ще се окаже приятна задача.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
