Из „Кокаинов блус“ от Кери Грийнуд

„Кокаинов блус“ от Кери Грийнуд (изд. „Прозорец“, преводач: Мая Ненчева) е първият роман за криминалните мистерии, които австралийката мис Фрайни Фишър предстои да разгадае с невероятно острия си ум и тънка наблюдателност. Красивата и стилна госпожица от 20-те години на ХХ век е олицетворение на еманципираната дама, но и нещо много повече от това: пуши, ловко си служи с пистолет, кара модерна кола и дори умее да управлява самолет. Освен това има страхотно чувство за хумор и обича любовните авантюри. И най-важното: находчивостта ù не познава граници, което е безценно качество, защото в Мелбърн ù предстоят доста приключения, чиято кулминация е залавянето на интелигентен престъпник с прозвището Царя на снега.

Прочетете откъс от романа при нас.

Когато най-сетне се почука, Дот беше готова. Тя отвори тежката дъбова врата и поздрави управителя и съпътстващия го полицай с ледена самонадеяност. Фрайни остана много впечатлена.
-	Това е почитаемата Фрайни Фишър. Госпожице Фишър, господата имат заповед за обиск. Проверих и няма съмнение, че са полицаи, които работят на „Ръсел Стрийт“. Заповедта им е истинска – рече управителят, докато стрелкаше погледи насам-натам из стаята, очевидно доволен от трансформацията на бохемската квартира.

Фрайни се изправи от дивана, облечена в твърд брокат, който шептеше при всяко нейно движение. Кимна с благодарност на управителя, който й беше дал време под претекст, че държи да провери заповедта и полицаите. Той се усмихна студено.
-	Е, господа, мога ли да ви попитам за имената ви и да разбера какво търсите? – попита любезно тя.
-	Аз съм главен инспектор Робинсън, а това е старши полицай Елис – отвърна сковано по-високият от двамата.
-	Имаме заповед да претърсим тази стая за наркотици. Водим със себе и полицай Джоунс, която е жена, за да обискира дамите, докато ние обискираме господина. Как е името ви, сър?
-	Саша дьо Лис – отвърна вежливо Саша. – Приятно ми е да се запознаем. – Това, изглежда, обърка инспектор Робинсън. Той стисна протегнатата ръка на Саша и след това се зачуди какво да прави с нея.
-	Какво казахте, че търсите? – попита отново Фрайни.
-	Наркотици – отвърна важно старшият полицай. – Получихме информация… - Той млъкна, когато началникът му го мушна с лакът в ребрата. Робинсън се поколеба, но Фрайни махна с ръка.
-	Моля ви, търсете спокойно – усмихна се тя. – Да поръчам ли чай?
-	Не е нужно – отвърна Робинсън. Двамата със старшия полицай започнаха обиска, докато Фрайни, Дот и Саша ги наблюдаваха. На полицаите им беше неловко, но все пак проявяваха много старание.

Старшият полицай беше по-възрастен от Робинсън, който според Фрайни беше на около трийсет. Елис беше пълен и нисък – може би едва покриваше минималния ръст. Имаше черна коса, пригладена назад от ниското му чело, и нещо в очите му разтревожи Фрайни. Изглеждаше прекалено доволен и самоуверен за човек, който не знае дали ще намери нещо. Тя повика Дот и я инструктира внимателно да следи старшия полицай Елис. Дот кимна и прехапа долната си устна. Фрайни я потупа по ръката.
-	Спокойно, мила, не вземам наркотици – прошепна тя и Дот освободи устната си, колкото да й се усмихне напрегнато и едва забележимо.

Полицаите бяха претърсили всички дрехи, банята и спалнята и не бяха открили нищо. Саша се изсмя тихо на нещо. Управителят стоеше сковано до ватата. Дот и Фрайни бяха придружили полицаите до спалнята и излязоха, когато те започнаха да претърсват стаята на Дот и всекидневната.
Накрая старши полицай Елис свали от закачалката платненото палто на Фрайни и го разтърси. Едно бяло пакетче, запечатано с восък в двата края, полетя надолу и се разпръсна на паркета. Управителят го погледна изумен. Саша се поизправи в креслото със зяпнала уста. Фрайни не му беше казала, че някой се бе опитал да я натопи. Дот ахна. Само Фрайни не реагира по никакъв начин.

-	Точно както каза тя! – възкликна Елис, като се наведе за пакетчето и събра праха в ръка. Главният инспектор погледна Фрайни.
-	Е, госпожице, как ще обясните това?
-	Ако го опитате, сами ще разберете – отвърна тя спокойно. – Напоследък често вечерям навън. Това е сода бикарбонат, опитайте – подкани ги Фрайни.

Инспекторът навлажни пръста си, топна го в праха и го близна в пълна тишина. После се усмихна.
-	Наистина е сода бикарбонат – каза на Елис. – А сега, госпожице, остана единствено да претърсим вас самите и ще ви оставим на спокойствие.
-	Добре, но при едно условие – рече Фрайни и се изправи. – Ще претърсите и мен, и господин Дьо Лис и госпожица Уилямс, но само ако и ние претърсим вас.
-	Искате да ме претърсите? – попита озадачен главният инспектор. – Но защо?
-	Наречете го прищявка – отвърна шеговито Фрайни. – Хайде, няма ли да ни позволите тази малка волност? Не открихте наркотици, макар информаторът ви да е казал, че точно така ще стане. Това ваше посещение навлече много неприятности на уважаемия господин Смайд – управителя на превъзходния „Уиндзор“. Той ви чака да си тръгнете, за да помоли и мен да направя същото. Вероятно ще се наложи да се преместя в друг, не толкова добър хотел. Освен това – продължи Фрайни – никога не съм употребявала наркотици. Ако бяхте проучили въпроса предварително, щяхте да знаете това. Не мога да понасям наркотиците и обвиненията ви нараняват чувствата ми. Ако не приемете това мое условие, ще подам оплакване срещу вас и няма да го оттегля, докато не пратят и двама ви да регулирате движението по „Суонстън Стрийт“. Е, какво ще кажете?
-	Нямам какво да крия – заяви Робинсън. Елис дръпна началника си настрана за ръкава.
-	Но, сър, та ние сме служители на реда! – запелтечи той.
-	Знам – съгласи се Робинсън. – И какво от това?
-	Можем да ги арестуваме и да ги отведем в участъка, за да ги претърсим там – предложи Елис. – Не е редно те да претърсват нас.
Фрайни разкопча брокатения халат.
-	Ако се опитате да ме отведете в който и да е участък – заяви тя със студен, надменен глас, - ще трябва да ме отведете в този вид. – Тя пусна халата на земята и застана пред тях съвсем гола, прекрасна и бяла като бисер. Управителят извърна очи, но се подсмихна леко. Клиентите на „Уиндзор“ трудно можеха да бъдат надхитрени. Полицаите останаха направо слисани.
-	Така да бъде, госпожице – съгласи се Робинсън. Елис зяпаше Фрайни с отворена уста, докато началникът му не го смушка в ребрата. – Повикайте полицай Джоунс – призна поражението си той. – Дамите могат да отидат в спалнята, а ние ще останем тук. Господин Смайд ще ни претърси. Ако, разбира се, нямате нищо против, сър.
Джоунс съпроводи Фрайни и Дот до спалнята. Тя беше мълчалива млада жена с черна, събрана в кок коса. Дот мина първа. Свали дрехите си навъсена, след което отново ги облече в студено мълчание.

За Фрайни беше достатъчно отново да свали халата си. Навън господин Смайд пoпита вежливо: „А какво е това, старши полицай?“. Последва шум от късане. И трите жени се прилепиха до вратата.
-	Как мислите, какво става? – попита Дот.
-	Намерили са малко пакетче от бял муселин и хартия у старши полицай Елис – докладва полицай Джоунс. Никога не съм харесвала този долен мазник. Но защо му е било да прави подобна глупост?
-	За пари – отвърна тихо Фрайни. – Както и подозирах.

Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,