Време за четене: 7 минути

В романа „Божествена“ (изд. „Прозорец“, преводач: Светлана Дичева) Дейзи Гудуин ни представя Мария Калас не само в блясъка на славата, но и изправена пред упадък в нейната кариера. В личния си живот и зад кулисите великото сопрано на ХХ век изпитва съмнения, тревоги, понякога дори провали. Благодарение на своята всеотдайност и упорит труд тя се превръща в La divina – Божествената, но ранимото ѝ човешко сърце е разбито от нещастната любовна афера с Онасис.

Прочетете откъс от романа при нас.


Аристо я чакаше на палубата. Морето между яхтата и брега трептеше в неустоими преливащи нюанси – от тъмновинено до ярко тюркоазено.

– Хайде да плуваме, Ари. Яхтата може да дойде и да ни вземе.

Тя не изчака отговора му, а се спусна към кърмата и се гмурна.

Когато подаде глава, за да поеме въздух, Аристо беше до нея и цепеше вълните с гладкия си кроул. Мария заплува до него щастлива от съприкосновението с морето. Водата все още беше толкова топла и кристално чиста, че можеше да види жълтите луковици на средиземноморските корали на морското дъно.

Ари стигна до ивицата бял пясък преди нея. Изкачи се и застана на плажа, разглеждайки новото си кралство. Беше много тихо, като се изключат плискането на вълните и блеенето на козите на острова.

– Какво мислиш? – попита той.

– Мисля, че е идеално – отвърна Мария и го целуна.

– Смятам, че къщата трябва да се издигне там на билото, така че да има изглед към морето от двете ѝ страни.

Мария погледна натам, накъдето сочеше Аристо – пролука в редицата от дървета. Къщата щеше да има невероятна гледка.

– И тук, на този плаж, ще построя параклиса. – Ари се огледа със задоволство. – Моята баба Гетсиман много би се гордяла с мен, че си имам собствен параклис. И ще засадя около него всички дървета, които тя обичаше.

Мария реши, че няма по-добро време да каже на Ари тайната, която пазеше.

– Надявам се параклисът да бъде построен бързо – каза тя.

Ари я погледна и се опита да разбере какво има предвид. И тогава се намръщи.

– Мария, и двамата все още сме женени… Мисля, че е твърде рано да планираме сватба.

Тя поклати глава.

– Не сватба, а кръщене.

Онасис замълча.

– Ще имам бебе, Ари. – Тя сложи глава на гърдите му и чу как сърцето му бие.

– Бебе – повтори той с равен глас.

– Винаги съм мечтала един ден да имам дете – продължи Мария, – но никога не съм мислила, че това ще се случи. И ето ме сега, с твоето бебе вътре в мен. – Тя седна на един камък и даде знак на Ари да седне до нея. – Можем да го кръстим Сократ, на баща ти.

Аристо понечи да потупа джобовете си за цигари, но след като си спомни, че е само по бански гащета, махна на „Кристина“ да докарат моторната лодка. Едва когато цигарите пристигнаха и той държеше една в ръката си, отговори:

– Сигурна ли си?

Мария кимна.

– Това трябва да се е случило първия път в спасителната лодка.

Ари седна до нея.

– Ще бъде сложно, Мария.

Тя долови резервираността в гласа му.

– Не се ли радваш?

– Радвам се за теб, ако това е, което искаш, но не го очаквах.

– И аз не го очаквах. Това е съдба, Аристо.

Той затвори очи за момент.

– Казала ли си на някой друг?

Мария поклати глава.

– Разбира се, че не. Само Бруна знае.

– Трябва да го пазим в тайна, Мария. Не знам какво би направила Тина, ако разбере. Да не говорим за съпруга ти. Това ще влоши още повече нещата.

Мария взе едно камъче и го хвърли във водата. Не такъв разговор си беше представяла. Не разбираше защо Аристо продължава да говори за проблеми, когато самият факт, че е бременна, беше чудо.

Той загаси цигарата си, прегърна я с едната си ръка и сякаш четейки мислите ѝ, каза:

– Не забравяй, че вече имам две деца, агапи му. Те не са доволни от раздялата ни с Тина, а това ще бъде още по-трудно за тях.

– Ари, знаеш, че ще направя всичко по силите ми, за да направя децата ти щастливи. Особено Кристина. Тя много прилича на мен на същата възраст – грозното пате, но мога да ѝ помогна да се почувства като лебед.

Ари стисна ръката ѝ.

– Мисля, че ще е най-добре, ако намерим къща в страна като Швейцария, където да отглеждаме бебето тайно. И щом нещата се изяснят, ще решим какво да правим.

Мария се облегна на него.

– Искам го, защото е нашето бебе.

Ари замълча за момент, след което запали нова цигара и се ухили.

– Ами ако има моя глас и твоето зрение?

Мария се засмя.

– Или моите крака и косматите ти гърди.

Аристо сложи ръка на бедрото ѝ.

– Харесвам здравите ти селски крака. Много. – Той хвана ръката ѝ, за да я подкани да стане. – Хайде да отидем да намерим едно маслиново дърво.

– Но тук навсякъде има маслинови дървета.

– Не такова маслиново дърво имам предвид – каза Ари и се заизкачва по скалистия склон, дърпайки Мария след себе си.

Когато стигнаха до върха на склона, той посочи едно дърво с дебел дънер, което изглеждаше на няколкостотин години, останало от времето, когато целият остров е бил обработван. Аристо го потупа одобрително по ствола.

– Точно такова дърво е избрал Одисей, за да построи легло около него. – Той се ухили. – Да го кръстим ли?

Ари я притисна към маслиновото дърво и започна да смъква банския ѝ. Тя протегна ръце над главата си и се хвана за клоните, а той страстно зацелува гърдите ѝ, докато тя застена на гръцки и го помоли да влезе в нея, което той направи с такава мощ, че вечерта Мария имаше рани на раменете си там, където кората на дървото се беше отърквала в гърба ѝ. В момента на акта обаче не изпитваше болка, само удоволствието, което Аристотел ѝ доставяше, и радост при мисълта, че един ден ще ѝ построи къща на това място.

– Толкова съм щастлива! – прошепна тя, докато лежаха един до друг на твърдата земя, гледайки небето през балдахина от листа. – Наистина ли ще построиш легло като Одисей?

– Разбира се. Това означава, че ще трябва да ми бъдеш вярна през следващите двайсет години, докато замина да се бия с троянците.

– Винаги ще ти бъда вярна, Ари. Ти си единственият мъж, когото някога съм желала.

– И аз трябва да мисля така.

Докато се връщаха през шубраците до мястото, където ги чакаше яхтата, Ари спря и каза:

– Обещай ми, че ще го пазиш в тайна.

Той я погледна толкова сериозно, че Мария се прекръсти и отвърна:

– Обещавам да не казвам на никого.

– Дори и на майка ти.

Мария се засмя.

– Не съм говорила с нея от шест години.

Ари не се усмихна и попита:

– А на Бруна може ли да се вярва?

– Напълно.

Той се замисли за момент.

– Трябва да се опиташ да се държиш нормално, докато започне да ти личи. Най-добрият начин да се скрие нещо, е на видно място. Ще се погрижа лекарите, при които ходиш, да са дискретни.

В този разговор Мария долови у Онасис фокус и бързина на мисълта, които беше забелязала само в разговорите му с неговите бизнес партньори – тогава обичайната му предразполагаща общителност беше заменена от това съсредоточено стакато.

– Коремните ми мускули са като от желязо от пеенето, така че няма да ми проличи няколко месеца.

Той кимна одобрително.

– Това е добре. А дотогава ще сме уредили всичко.

– Само си помисли как един ден детето ни ще играе на този плаж.

Но Онасис вече беше нагазил във водата на път към моторната лодка.


Можете да поръчате тази и други книги от Ozone.bg, за много от тях ви очакват отстъпки,