Време за четене: 7 минути

„По бреговете на Нева“ от Ирина Одоевцева (изд. „Изток-Запад“, преводач: Нели Пигулева) е удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена на руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и др.

Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се завръща в своя Петербург. Благодарение на феноменалната си памет в „По бреговете на Нева“ тя възпроизвежда разговори, спорове, признания, които добавят нови щрихи към повече или по-малко познати имена от руския литературен живот в началото на XX в.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Ноември 1918 година.

Огромни яркочервени афиши с високи колкото аршин букви обявяват по стените на сградите по „Невски“ откриването на Института на живото слово и това, че записването на слушателите ще става в еди-кой си бивш великокняжески дворец на Дворцовата крайбрежна.

В залата с малахитови колони и вази от лазурит е сложена една кухненска маса, покрита наполовина с червено сукно. На нея седи един брадясал другар с кожено сако, зъбите му стискат свита от вестник цигарка. Пред масата се е извила дълга опашка от желаещи да се запишат.

Записването става бързо и просто. И ето че вече идва моят ред. Другарят с коженото сако пита:

– В кое отделение, другарко?

– Поетичното – плахо отговарям аз.

– Литературното – поправя ме той. И ме оглежда критично. – А да не би да е в театралното? Добре, така ще ви запишем. Име, фамилия?

Подавам му моята трудова книжка, но той с широк жест отказва да я вземе.

– Никакви документи. Вярваме ви. Царските времена вече са в миналото. Знаете ли чужди езици?

От изненада не отговарям веднага.

– Нито един ли не знаете? Няма значение. Записваме ви.

Но аз се окопитвам и бързо казвам:

– Знам. Френски, немски и английски.

Той присвива лявото си око.

– Браво! Да не послъгвате? Наистина ли ги знаете? Впрочем няма значение. Но така ще запишем. И каква сте такава плашлива? Сега вече времената са други – никой нищо няма да ви направи. И няма нужда от никакъв документ. Приети сте, учете се колкото искате. Поздравявам ви, другарко!

Отивам си у дома на улица „Басейная“ №60. Усещам, че в живота ми е настъпил прелом. Че вече не съм същата, каквато бях снощи и дори тази сутрин.

Институт на живото слово.

Никъде и никога през всичките години на емиграция не се случи да прочета или да чуя нещо за него.

Дори не знам дали още съществува.

По-скоро отдавна е прекратил съществуването си.

Но той беше едно от най-фантастичните, очарователни и абсолютно нежизнеспособни явления на онова време.

Неговият основател и директор Всеволод Гернгрос-Всеволодски гореше и пламтеше със свещен огън и заразяваше с ентусиазма си слушателите на „Живото слово“.

Никога не съм го виждала на сцена. Мисля, че е бил посредствен актьор.

Но като оратор беше великолепен. Още с първите си думи, с първото ръкомахане, когато, пренебрегвайки стъпалата, се мяташе като тигър на сцената, той покоряваше аудиторията.

За какво говореше? За високото призвание на актьора, за святостта на служението на театралното дело. За това, че съвременният театър е влязъл в улица без изход и загива безнадеждно. За необходимостта театърът да бъде спасен, да бъде изведен от задънената улица, да бъде преобразен, възроден, възкресен.

Ето с това спасяване, преобразяване, възраждане на театъра трябваше да се заемат – под мъдрото предводителство на самия Всеволодски – събралите се тук курсисти от „Живото слово“.

Обзет от неистов порив на вдъхновение и красноречие, Всеволодски се мяташе по сцената, ту притичваше до самия ѝ край, ту широко разтворил ръце, замираше като закован с гвоздеи за стената.

Обещанията се сипеха върху възхитените слушатели като цветен дъжд.

– Вие ще бъдете първите актьори не само на Русия, но и на света! Вашата слава ще кънти! Отвсякъде ще пристигат хора, за да ви видят и да ви слушат! Вие ще бъдете чудо, негаснеща светлина! И едва тогава ще разберете какво щастие е било за вас това, че сте се записали в „Живото слово“…

Тръпките на възторга проникваха в курсистите и ги покоряваха. Те вярваха в своето непостижимо прекрасно бъдеще, вече се чувстваха като световни реформатори на театъра, увенчани с лъчите на негаснещата слава.

Всеволодски беше не само директор на „Живото слово“, но и кумир за повечето от курсистите – особено за онези, които се стремяха да станат актьори. Освен тях, макар и несравнимо по-малко на брой, имаше и такива, които искаха да станат поети и оратори.

Лекциите засега са в Тенишевското училище, но „Живото слово“ скоро се кани да се премести в зданието на Павловския институт на улица „Знаменска“.

Следващия петък ще има лекция на Гумильов. Преди да постъпя в „Живото слово“, аз почти не познавах стиховете на Гумильов, а пък тези, които знаех, не ми харесваха.

Аз обичах Блок, Балмонт, Ахматова.

За това, че Гумильов е бил мъж на Ахматова, разбрах едва в „Живото слово“. Заедно с останалите сведения за него – Гумильов два пъти е ходил в Африка, Гумильов е участвал във войната като доброволец по времето, когато всички напускат Русия, Гумильов се е върнал в Петербург от Лондон, където разполагал с прекрасни условия. И най-накрая, Гумильов се е развел с Ахматова и се е оженил за Аня Енгелгард. За дъщерята на онзи същия стар професор Енгелгард, който при нас в „Живото слово“ ни чете лекции по китайска литература.

– Ама как така не сте чували? Как можете да не ги знаете тези работи? А пък пишете стихове…

Не, аз не знаех. Не бях чувала.

Първата лекция на Гумильов в Тенишевското училище беше определена за пет часа.

Но аз отидох час по-рано да си намеря място по-напред.

Полека-лека залата се напълни с пъстра тълпа. Съставът на аудиторията по време на първите лекции бе съвсем различен от този, който се формира впоследствие. Преобладаваха курсисти на почтена и дори на прекалено почтена възраст. Някакви дами, някакви брадати интелигенти, смесени с пролетарии с червени вратовръзки. Всички те скоро отпаднаха и след като явно не получиха в „Живото слово“ това, което бяха търсили, се прехвърлиха в други курсове.

По онова време курсовете бяха грамадно множество – от курсове за книговезци и за отглеждане на кокошки, до изучаване на египетските и санскритските надписи. Можеше да учиш – и то безплатно – всичко, каквото си пожелаеш.

Удари пет часът. След това пет и четвърт, после пет и половина. Аудиторията започна да проявява несъмнени „признаци на нетърпение“ – да кашля и да тропа с крака.

Всеволодски вече на два пъти изскачаше на сцената, за да обяви, че лекцията ще се състои, непременно ще се състои:

– Николай Степанович Гумильов вече е излязъл от дома си и ей сега, всеки момент ще дойде. Не си отивайте! Тука сте на топло. Тука е светло и топло. И уютно. А навън е мразовито, духа вятър, вали дъжд. Дявол знае какво става навън. Пък и у вас също не е отоплено и нямате ток. Само газени лампи – убедително призоваваше той. – Не се разотивайте!

Но публиката не се вслушваше в настояванията му и лека-полека започна да се разотива. Моята съседка отляво, нервна дама с пенсне, което подскачаше на носа ѝ, шумно напусна залата, като ми кимна с насмешка:

– Вие какво, оставате ли? Да не би да се каните да презимувате тук?

Съседът ми отляво, студент, ѝ отговаря логично:

– Толкова сме чакали, можем да почакаме още малко. Още повече че няма закъде да бързаме. Поне аз нямам.

– И аз – повтарям като ехо.

Аз действително съм готова да чакам до сутринта.

Всеволодски се дере до пресипване, старае се да удържи курсистите.

– Николай Степанович ей сега ще се появи! Ще съжалявате, ако не чуете първата му лекция. Честна дума.

Не знам как е с другите, но аз несъмнено много бих съжалявала, ако не чуя първата лекция на Гумильов.

– Ей сега ще се появи!

И Гумильов действително се появи.

Именно „се появи“, а не дойде. Това беше странно явление, в което имаше нещо театрално, дори нещо окултно. Или по-точно – това беше появяване на същество от друга планета. И всички го почувстваха – по редиците премина смаян шепот.

И затихна.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.