„Хубав квартал“ на Терез Ан Фаулър (изд. „Обсидиан“, преводач: Надя Баева) е съвременна драма, епична по своя обхват и въздействаща като гръцка трагедия. Валъри Алстън-Холт, преподавателка по екология, е вдовица, която живее със сина си Завиър в скромна къща в предградието Оук Нол в Северна Каролина. Завиър, син на чернокожа майка и бял баща, предизвиква всеобщо възхищение заради своето възпитание и музикален талант.
Новите съседи на Астън-Холт са новобогаташите Уитман. Валъри и Брад Уитман застават на нож от самото начало: изкопаването на басейна му унищожава вековния дъб на Валъри. Но Завиър и Джунипър, дъщерята на семейство Уитман, се влюбват и започват тайна връзка. И макар идеята за съдбовната трагична любов да не е нова, в този роман тя звучи като завладяваща притча, призоваваща към мъдрост и взаимен респект.
Прочетете при нас откъс от романа, определян като едно от литературните явления на 2020 година.
И все пак, преди да заведе дело, Валъри изчака и още известно време наблюдава внимателно дървото, като проверяваше отново за признаци на заболяване или зараза. Много ѝ се искаше първоначалната ѝ преценка да се окаже погрешна. Или поне да не е толкова мрачна. Каквото и да е, което да предотврати конфронтацията ѝ със семейство Уитман. Искаше да запази мира и да продължи да бъде любимата съседка на всички. Ала дървото си знаеше своето и листата му капеха още по-бързо, сякаш за да отправят предизвикателство към добросъвестността на Валъри и да подложат на изпитание решимостта ѝ.
Тя потърси съвет от бял адвокат на име Уилсън Евърли. Би предпочела да наеме цветнокож, но изборът ѝ бе стратегически. Евърли бе не само бял, но и южняк и родът му бе живял в този щат още преди Гражданската война. Мнозина негови представители бяха станали пламенни природозащитници. Евърли бе почитан член на няколко местни агенции по опазване на природната среда и високопоставен адвокат в уважавана кантора. Валъри не би могла да открие по-добра комбинация за своите цели.
Уилсън Евърли, когото е редно да опишем като изряден на външност и по репутация, я посрещна в спартанското фоайе на правната кантора и я отведе в кабинета си.
– Заповядайте, седнете – покани я Евърли. – Искам да знам всичко, което се случва с вас и с онова прекрасно дърво.
– Беше прекрасно. Но благодаря. Както обясних в телефонния ни разговор, кореновата му система е фатално нарушена. Дървото умира.
– И това е поради строителството в съседния парцел… – Той направи сверка с бележките си – … от задната ви страна.
– Да, но по-конкретно защото къщата, басейнът и патиото заемат твърде голяма част от този парцел. Видях разрешителните за строеж: фирма „KДС Хоумс“ е получила отстъпка спрямо нормите, като е пропуснала да уточни, че има дърво с тези размери на разстояние двайсет и пет метра от предлаганата конструкция. Ако трябва да направя догадка, инспекторът, издал разрешителните, никога не е стъпвал на този парцел, за да види сам как стоят нещата, или пък е видял, но все пак е подписал.
Евърли кимна.
– И двете може да са верни. Сблъсквал съм се и с едното, и с другото.
– От фирмата са знаели какъв ще е ефектът, именно затова изсякоха всички дървета в имота, преди да започнат да строят. До последното. Така нямаше да останат такива, които да умрат впоследствие, и съответно нямаше да има оплакване от собственика и изискване към строителната фирма да плати за отстраняването им – поясни Валъри. – Всичко опира до пари. Лавърн Майкълс, жената, която беше живяла там от шейсет и първа година, имаше две много стари дрянови дървета в предния двор и всяка пролет хората идваха специално за да ги видят. Знаете ли какво има сега на тяхно място? Чемшир. Чемшир, моля ви се! Храсти за света на „Дисни“. Те не хвърлят никаква сянка.
– Така си е – потвърди Евърли със спокойния маниер на по-стар човек. – Казахте, че според вас собственикът на къщата също е бил наясно как онова, което иска да построи, не отговаря на строителните норми. Кое ви кара да мислите така?
– Той сам си го каза. – Тя му предаде разговора им с Брад Уитман при онази първа среща на патиото, когато бяха пристигнали работниците за издигане на оградата. – Заяви, че имал вътрешен човек, и ми намигна. Никой от тях не зачита правилника. Не ги интересува какъв ще е ефектът от нарушаването му. Разпоредбите са за загубеняците, страхливите и бедните.
– Разбирам негодуванието ви, госпожо Олстън-Холт. Но вярвам, че ще се почувствате по-добре, ако се съсредоточим върху действията, не върху емоциите. Споделям вашите възгледи, бъдете сигурна. Но установих, че не само съм по-ефективен, когато оставя настрани емоционалните аспекти на дадена ситуация, но също така спя по-добре.
– Не мога да спя добре, като знам, че рано или късно в двора ми ще дойдат от службата за дървета с електрически триони, за да… – Гласът ѝ прозвуча задавено и тя млъкна за момент, за да се овладее, като си напомни да остане съсредоточена върху целта, да не преследва възмездие, а справедливост. Справедливостта бе сила, в която тя вярваше. Постигането на справедливост щеше да е достатъчно. Заговори отново: – Отсичането на това дърво ще ми струва няколко хиляди долара, с каквито не разполагам за свободно харчене. Синът ми заминава в частно учебно заведение тази есен и макар да спечели значителна стипендия, тя няма да покрие разходите. Спестила съм известна сума – каза тя и си пожела за хиляден път Том да си бе направил застраховка „Живот“ (възнамерявали бяха, но все не стигаха до това). – Само че ще взема като заем много повече. Как бих могла да извадя пари за отстраняване на дървото? Отчасти затова съм тук. Не е редно аз да поема тези разноски.
– Да, виждал съм подобни случаи и сумата може да скочи до пет-седем хиляди в зависимост от това дали ще е необходим кран и тъй нататък. Стои и въпросът с промяната на терена ви в резултат на извадения дънер и корени.
Валъри потръпна.
– Господи, призлява ми дори само като слушам за това.
– Не е нужно тъкмо на вас да обяснявам, че когато отстраните дърво с такива размери, променяте цялата екосистема в близост до него. А това води до допълнителни разходи за възстановяване на ландшафта.
– Така е – кимна Валъри. – Ще се наложи да засадя задния си двор с нови дръвчета. Това е… аз… – Тя прочисти гърло и избърса очи. – Извинявайте, просто не мога да се сдържа.
– Редно е да поговорим и за това – каза Евърли с жест към нея. – За емоционалните вреди, които нанася и ще продължи да нанася възникналата ситуация.
– Преди малко казахте, че е редно да изключа емоциите.
– Да, казах го. И така трябва, когато вземаме решения и предприемаме курс на действие. Но болката, която изпитвате, не може да се отрече. Ето защо ще включим и искане по повод тези щети. Важно е подобни хора да бъдат накарани да усетят в материално изражение последиците от действията си. Това е въпрос на справедливост и да се надяваме, че ще обезкуражава такива действия в бъдеще. Искам да започна с иск за щети на сума петстотин хиляди и да видим докъде ще стигнем.
Валъри примигна два пъти и се наведе напред.
– Извинете, правилно ли ви чух? Петстотин хиляди?
Ако я бе накарал да назове цифра за обезщетение, тя би казала десет хиляди. Най-много петнайсет.
– Голяма сума е, да – потвърди Евърли. – И трябва да е голяма, за да има ефект. Мисля, че ще е справедливо да поискаме четиристотин хиляди от строителната фирма и сто хиляди от господин Уитман. Плюс, разбира се, възстановяване на всичките ви разноски, в това число моя хонорар. Ако започна да копая… простете за този израз… и открия доказателства, че общината е била съзнателно намесена, може да включим и тях в иска.
– Аз… – подхвана Валъри.
Първият ѝ импулс бе да възрази срещу сумата, да обясни, че макар да е абсолютно съсипана от надвисналата загуба на дървото, компенсация от половин милион долара ѝ се струва абсурдна.
После се замисли как, ако спечелеха делото, щеше да е в състояние да плати всички разноски по обучението на сина си, непокрити от стипендията му. Нито на нея, нито на Завиър щеше да им се наложи да вземат и един цент заем. Щеше да си изплати ипотеката. Можеше да направи дарения на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, на Американския съюз за граждански свободи и Южняшкия център за предоставяне на правни услуги на бедните, наред с цял списък от организации, чиято дейност бе насочена към опазване на околната среда.
– Божичко! – възкликна тя. – Ако наистина постигнете това, много хора ще бъдат облагодетелствани.
– Да се каже е по-лесно, отколкото да се направи. Но ние ще начертаем курса си на действие, ще го следваме и съм сигурен, че накрая ще сте в по-добра форма, отколкото в началото.
– Наистина, аз само това искам, да спрем бездушните мръсници… Прощавайте, трябва да загърбя гнева си, знам. Нека се пробвам пак. Ако накрая можем да насърчим… не, да наложим по-добро поведение в бъдеще, всички печелят.
– Браво, добре го казахте – похвали я Евърли.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
