„Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си“ от Иван Кръстев и Стивън Холмс (изд. „Обсидиан“) е проницателна книга, която хвърля светлина върху изумителната история на Ерата на имитацията, в която живеем, и преобръща разбирането ни за кризата на либерализма. Публикувана в оригинал под заглавие „Светлината гасне“ (2019), тя печели наградата „Лайънъл Гелбър“ за най-добра англоезична книга по въпросите на международната политика. Отличена е от „Файненшъл Таймс“, „Икономист“, „Проспект“ и „Ивнинг Стандард“ като една от най-важните книги през 2019 г.
Прочетете откъс от българското издание при нас.
Първа глава
Подражателният разум
Сигурно подобни мигове на унижение са създали робеспиеровци.
Стендал
„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.“ С първото изречение от „Преображението“ на Кафка би могло да се опише и изумлението, изпитано от западните либерали, когато един ден през 2015 г. те отварят очи и осъзнават, че доскоро хвалените нови демокрации в Централна и Източна Европа са се превърнали в конспиративно мислещи режими на мнозинството, където политическата опозиция е демонизирана, независимите медии, гражданското общество и съдилищата са лишени от влияние, а суверенитетът се разбира като решимост на управляващите да се противопоставят на всеки натиск да следват западните идеали за политически плурализъм, прозрачност на управлението и толерантност към различните, дисидентите и малцинствата.
През пролетта на 1990 г. 26-годишният американец Джон Фефър в продължение на няколко месеца обикаля Източна Европа с надеждата да разкрие загадката на нейното посткомунистическо бъдеще и да напише книга за историческата трансформация, случваща се пред очите му. Той събира мненията на колкото се може повече хора от възможно най-различни сфери на живота и остава едновременно очарован и объркан от противоречията, с които се сблъсква на всяка крачка. Източноевропейците са настроени оптимистично, но и изпълнени с опасения. Мнозина от интервюираните от него очакват след пет, най-много десет години да живеят като виенчани или лондончани, но прекомерните им надежди са примесени с тревога и лоши предчувствия. Или, както казва унгарският социолог Елемер Ханкис, „хората внезапно разбраха, че през следващите няколко години ще се реши кой ще бъде богат и кой беден, кой ще има власт и кой не, кой ще бъде изтикан в периферията и кой ще бъде в центъра. Кои ще създадат династии и чии деца ще страдат“.
Фефър публикува своята книга, но не се връща в страните, пленили за кратко неговото въображение. Едва двайсет и пет години по-късно той решава да посети региона и да потърси онези, с които е говорил през 1990 г. Това второ негово пътуване наподобява пробуждането на Грегор Замза. Източна Европа е по-богата, но изпълнена с негодувание. Капиталистическото бъдеще е станало реалност, но облагите и затрудненията от него са разпределени безкрайно неравномерно. След като напомня, че „за поколението на Втората световна война в Източна Европа комунизмът е бил „падналият бог“, Фефър изказва тезата, която тази глава ще се опита да изследва: „За днешното поколение в региона падналият бог е либерализмът“.
Угасването на светлината
Непосредствено след 1989 г. глобалното разпространение на демокрацията изглеждаше неизбежно и лесно постижимо като в приказката за Спящата красавица, в която Принцът на свободата само трябва да убие Дракона на тиранията и да целуне принцесата, за да пробуди спящото до този момент либерално мнозинство. Но тази целувка се оказа горчива, а пробуденото мнозинство – по-недоволно и по-малко либерално от очакваното.
С края на Студената война съревнованието за присъединяване към Запада – такъв, какъвто той бива идеализиран от страните зад Желязната завеса – става споделена мисия за страните от Централна и Източна Европа. Основната цел на революциите от 1989 г. сякаш е Изтокът да не се различава по нищо от Запада. Ентусиазираното копиране на западните модели заедно с изтеглянето на съветските войски от региона първоначално е преживявано като освобождение. Но след две тежки десетилетия негативите на имитационната политика стават твърде очевидни, за да бъдат отричани. С увеличаването на негодуванието антилибералните политици стават все по-популярни, а в Унгария и Полша даже вземат властта.
През първите години след 1989 г. либерализмът се свързва основно с идеалите за индивидуалните възможности, свобода на движение, ненаказуемост на несъгласието, достъп до правосъдие и вслушване на правителството в исканията на избирателите. Към 2010 г. обаче образът на либерализма в Централна и Източна Европа вече е необратимо опетнен от две десетилетия на нарастващо социално неравенство, ширеща се корупция и произволно преразпределение на държавната собственост в ръцете на малцина. Икономическата криза от 2008 г. подхранва дълбокото недоверие към бизнес елитите и казино капитализма, почти унищожили световния финансов ред. След 2008 г. либерализмът никога не успява да възстанови репутацията си в региона. Увереността, че политическата икономия на Запада е образец за бъдещето на човечеството, до този момент е обвързана с убеждението, че западните елити знаят какво правят. Изведнъж обаче става ясно, че не е така. Затова и 2008 г. поражда толкова тежки идеологически, а не само икономически последици за региона и за света.
Друга причина, поради която популисткото раздухване на тъмните страни на европейския либерализъм става популярно в Централна и Източна Европа, е фактът, че времето заличава от колективната памет още по-мрачните страни на европейския антилиберализъм. Освен това Централна и Източна Европа получават възможност да имитират Запада тъкмо когато той започва да губи своето глобално господство, а прозорливите наблюдатели започват да се съмняват не само в универсалната приложимост, но дори в принципното превъзходство на западния политически модел. Този контекст не е благоприятен за продължаване на „реформите чрез имитация“. Да бъдеш имитатор е роля, натоварена с психологически напрежения. Но тя става драматична, ако изведнъж осъзнаеш, че образецът е на път да корабокрушира. Страхът, че си се качил на погрешния влак, традиционно присъства в колективната психика на Централна Европа. И така, разклатената самоувереност на Запада едновременно оправдава и вдъхновява бунта на Изтока срещу либерализма.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
