„Стихия в кръвта“ (изд. „Артлайн Студиос„) е първата част от дебютната фентъзи поредица на Валентина Игнатова „Заветът“. Макар и с огромно нежелание, Кирил се съгласява да прекара последната си лятна ваканция, като помага на баба си в къщата ѝ за гости в родопското село Бяла Гела. Връстниците му – амбициозният Николай и избухливите близнаци Александър и Максим, също се завръщат за началото на сезона. След години отсъствие към тях изненадващо се присъединява и приятелката им от детство Кристина, а с нея идват и проблемите. Появата на двама немски изследователи, които вярват в съществуването на древен магически култ, ще преобърне всичко. Учените въвличат младежите в търсенето на нещо, което се оказва много повече от легенда…
Предлагаме ви да прочетете откъс от дебютния роман, който предстои да излезе в края на месец октомври.
– И сега тайната за възкресението на техния любим бог е у нас – довърши глухо Макс, надвесвайки се над Кирил. – Което, разбира се, няма никакво значение, защото на нас не ни пука за тия врели-некипели. Но… – провлече предпазливо той. Очите му шареха по лицето на Кирил, като оглеждаха внимателно всяка извивка, докато не срещнаха очите му. – Ти искаш да го пробваш! По дяволите, брато! Да не си си изгубил ума? – извика възмутено Макс.
Ругатнята и острият тон разбудиха лагера и привлякоха вниманието на останалите.
– О, не, пак ли? За бога, хора, вземете си опънете палатка. Ето там, от другата страна на гората – изстена Алекс, сочейки с пръст в указаната посока, докато криеше очите си с длан.
– Какво става? – попита сънено Ник.
– Нищо. Свада между влюбени. Хайде по стаите, деца! Мама и татко още ви обичат! – обърна се той към Кристина и Ник. Нещо в студения поглед и стегнатата челюст на Макс обаче подсказваше, че свадата няма нищо общо с любовта.
Кристина коленичи до главата на Кирил. Той лежеше отпуснат под надвесилото се над него мускулесто тяло на близнака, но чертите му излъчваха сериозност и едва овладяна враждебност.
– Нашият скъп приятел е записал обясненията на Крьон за възкресението на онова митично божество и иска да пробва рецептата – благоволи да обясни на останалите Макс, без да изпуска Кирил от поглед.
Кирил чу как Кристина шумно си поема въздух. След миг свъсената физиономия на Макс беше избутана встрани и на нейно място застанаха фини черти и пленителни зелени очи. Меката коса на Криси погали скулите му и изведнъж напрежението се отдръпна. Блажено спокойствие измести изгарящото желание да се сбие с някого. Беше сигурен, че тя ще прегърне с радост идеята приключението да продължи.
– Вярно ли е? – сякаш отдалече се разнесе колебливият ѝ глас.
– Не съм сигурен какво точно си казаха двамата, но мисля, че да – отговори сподавено Кирил, извади телефона от задния си джоб и ѝ го подаде.
Кристина го грабна, седна по турски на тревата и махна на Ник да се приближи. С общи усилия двамата преведоха разговора на туристите. Упражнението им отне почти два часа. Накрая бяха уморени и развълнувани, но много доволни от себе си.
– Ето, видя ли? – подхвана Макс. – Няма причина да се тормозиш. Може да разполагаме със заклинанието, но пътят към олтара е погребан под тонове скална маса. Сега вече можем да спим.
Макс и Алекс се излегнаха на тревата. Ник беше на същото мнение като тях и бързо последва примера им. Кристина обаче остана до Кирил, заслушана в спокойното дишане на момчетата. Спря записа, който гледаше за стотен път, и върна телефона на приятеля си.
– Прави са – въздъхна разочаровано тя и плъзна поглед по телата от двете им страни. – Няма шанс да се доберем до ритуалната зала през галериите. Край на историята.
– Така е. Няма път през тунелите. Още не съм проверил щетите, но срутванията не бяха шега работа. От друга страна, видях прилепи над олтара. Мисля, че има начин да се влезе от друг път, но трябва да огледам още веднъж картата в главната камера.
– Боже! – простена Макс. – Това никога няма да свърши, нали?
Кристина и Кирил мълчаха. Знаеха, че не е разумно да се спори с Макс. Двамата размениха заговорнически погледи и тихо се върнаха в спалните си чували. Кирил се излегна по гръб и се загледа в яркото звездно небе.
– По-добре заспивай, друже – изсъска в близост Макс. – Утре ще ставаме рано.
– Така ли? – изгледа го озадачено Кирил.
– Така! Имаме само седмица да намерим онова проклето сектантско светилище, да си кажете вуду думичките с Криси и после всички благополучно да забравим тая глупост.
Кирил мълча минута-две, стъписан от готовността на приятеля си да го подкрепи, въпреки че очевидно не одобряваше идеята.
– Макс – обади се тихо той, – точно сега искам да те целуна.
Отговори му тихо ръмжене от едната страна и чистосърдечен смях от другата.
Седма глава
Тази нощ Кирил не успя да мигне. Прехвърли в ума си всичко, което знаеше за пещерните галерии, като го наслагваше върху реставрирания скален символ. Опита се да изчисли отстоянията между изходите на отделните тунели, както и височината на скалните камери. Посрещна утрото по-уморен, отколкото когато си легна преди близо пет часа, но поне вече имаше план откъде да подходят, в случай че междинният тунел бе напълно изгубен.
След като стигна до заключението, че повече от това не може да измисли, а и очевидно нямаше да заспи, реши да бъде по-полезен на себе си и приятелите си. Стана, изми лицето си с ледената вода от вира и съживи огъня. Скоро над поляната се разнесе примамливо ухание на прясно кафе.
Кристина изпълзя несръчно от палатката, като търкаше сънено очи и с мъка потискаше прозевките си. Изправи се колебливо и се протегна с все сила. Насочи се към него и се вкопчи в току-що налятата чаша с кафе, която всъщност Кирил беше сипал за себе си. Момчето наблюдаваше всяко нейно движение и усмивката на лицето му се разширяваше. Откровено се разсмя, когато се престори, че иска да си задър-жи чашата и леко я дръпна от ръцете на Кристина.
– Долу лапите, грубиян! Аз първа я видях – озъби се не на шега тя и жадно отпи голяма глътка.
Горещата течност опари небцето ѝ и кисела физиономия изкриви красивите ѝ черти. Кирил прихна с цяло гърло. Кристина се нацупи, но отново поднесе чашата до устните си.
Гръмкият смях на Кирил окончателно разбуди лагера. Близнаците се надигнаха тежко, но не събраха сили да седнат. Алекс грохна по гръб и притисна слепоочията си. Сърцераздирателно му стенание огласи околността. Кирил сипа кафе в две чаши. Подаде едната на окаяния си приятел, а другата запази за себе си.
– Снощи искаше целувки, а сега виж на кого носиш кафе в леглото – изпъшка Макс.
– Съжалявам, скъпи! Но нали знаеш, вие толкова си приличате – опита се да се оправдае Кирил. Алекс за малко да се задави с кафето си.
– Какви ги говориш, Кей? Аз съм много по-красив! – възмути се той.
– К’во да ти кажа, брато. В момента ми изглеждате еднакви – обяви Кирил и ловко избегна летящата към главата му обувка.
– Не мърдай, по дяволите! – изрева Макс и се приготви да хвърли и втората.
– Добро утро! – обади се в този момент Ник. – Каква е темата на сутрешното кафе? – бодро попита той.
– Не мога да повярвам. Просто не разбирам как го прави – поклати объркано глава Макс.
Изостави намеренията си да халоса приятеля си с втората обувка и се изправи със залитане. Изгледа Ник от глава до пети и отново поклати глава. За няколко минути той беше успял да се измие и облече и сега изглеждаше готов за обиколка на голф игрището. За бога, дори носеше каскет!
