В „Жената, която има план“ (изд. „Лабиринт“) Мей Мъск разказва за живота си, споделя мъдростта и опита, които е натрупала през годините, и ни вдъхновява да не се страхуваме да променяме живота си и да го правим по-пълноценен и интересен. Днес Мей Мъск е един от най-търсените световни модели и се радва на голямо сплотено семейство и на много приятели. Но невинаги животът ѝ е бил толкова бляскав и увенчан с успехи.
- За три години и три месеца Мей ражда три деца;
- На 31 години набира смелост да сложи край на домашното насилие, физическо и психическо, на което е подложена, да се разведе и да остане сама с трите деца;
- На два пъти „потушава“ разочарованията и болката, като се тъпче с храна, и напълнява толкова, че тежи 90 килограма, а после успява да си върне нормалното тегло.
- Успява да се наложи като един от най-добрите диетолози в света;
- Не се страхува в зряла възраст да смени осем града и три държави и да започне всичко отначало;
- Успява да отгледа три преуспели деца, едно от които – Илон Мъск – е сред най-дръзките новатори и предприемачи в света.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Давам много съвети, но не и за любовта. Постигнала съм доста успехи в живота си, освен когато съм се влюбвала. Срещала съм се с много мъже и някои от тях съм харесвала доста, но не съм срещнала мъж, с когото да искам да съм до края на живота си. Понякога съветът ми в това отношение е: не слушайте съветите ми. Но човек може да бъде щастлив в любовта, може да бъде щастлив и когато е сам. Ако не намирате подходящия човек, откривайте любовта в семейството, приятелите и работата си.
Ако смятате, че бракът е ключът към щастието, поговорете с приятелите си, които са семейни. Когато бях млада, никой не ми е казвал, че не мога да съм щастлива, ако съм сама, макар че през шейсетте всички се женеха на двайсет години. Никой не беше сам. Любопитно ми е да разбера колко от тези семейства са щастливи и досега и не са се разделили. Прекрасно е да имаш добър партньор в живота, какъвто е случаят с родителите ми, с братята ми и с близначката ми. Те намериха щастието. Не съм била омъжена, откакто бях на трийсет и една – вече четиресет години. Казвали са ми: ще срещнеш любовта, когато най-малко я очакваш. През по-голямата част от живота си не съм очаквала да срещна любовта. Но така и не я намерих. Опитвах. Но така и не открих мъж, който да направи живота ми по-хубав, отколкото го правя аз.
Започнах да излизам на срещи, когато бях на тринайсет години – заради сестра ми Кей. Тя се запозна с приятеля си в школата по танци, където двете работехме, и тъй като бяхме на тринайсет години, родителите ми не ѝ позволяваха да излиза сама с него. Налагаше ми се да я придружавам. Приятелят на Кей ѝ беше казал, че няма да му бъде трудно да ме запознае с някого. Рядко обаче се намираше младеж, достатъчно интересен, за да изпитвам желание да излизам с него. В случаите, когато го правех, отначало мъжът беше луд по мен, после се отдръпваше, после пак лудваше по мен и пак се отдръпваше – не го проумявах. Наричах тези връзки „искам те, не те искам”. Беше ми обидно.
След като на петнайсет години започнах да работя като модел, момчетата решиха, че съм прекалено известна и няма смисъл да ме канят на срещи в събота вечер. Кей и приятелят ѝ ме водеха в едно автокино. Харесваше им. Срещите в събота вечер бяха важни за мен и бях много тъжна, когато ми се налагаше да си стоя у дома. Направих компромис и сключих брак с един мъж, който беше насилник и ми изневеряваше. Опитвах се да правя всичко, което съпругът ми искаше от мен, и бях нещастна. След като сложих край на брака си, животът ми стана по-хубав, макар че бях изправена пред много трудности. След развода се справях трудно със срещите с мъже. Ако някой мъж ме поканеше да изляза с него, не му отказвах. Ако мъжът беше досаден или скучен, след първата среща се разделях с него. Ако харесах някой мъж, той ме изоставяше или ми изневеряваше – в повечето случаи ми изневеряваха. След раздялата научавах, че е изневерявал и на съпругата, и на предишната си приятелка. Едва ли е щял да се промени заради мен. Мъжът, за когото се сгодих малко след като навърших трийсет, също ми изневеряваше.
Имах три деца и за мен беше важно мъжът, с когото се срещам, да ги приема. Повечето мъже не се интересуваха от децата ми и предпочитаха да бъдат далече от тях. Някои искаха от мен да правя компромиси, за да върви връзката, и аз винаги отстъпвах. Един от тях имаше шивашка фирма и държеше да нося памучните трикотажни дрехи негово производство. Не ми позволяваше да обличам друго и аз не му възразявах. Друг пък смяташе, че съм прекалено елегантна, и заради него носех тениски и дънки.
Всички мъже настояваха да се променя, а аз никога не съм ги карала да се променят заради мен. Накрая осъзнах, че и да имам връзка, повече няма да правя компромиси. И вече не правех компромиси. Връзките ми пак не станаха по-добри. С годините ме мамеха все по-рядко. Ако това е някаква утеха, си бях извадила поука от предишните си връзки. Като тийнейджърка и след като навърших двайсет, привличах като магнит негодниците. Това не се промени и след като навърших трийсет. Щом станах на четиресет, имах връзка с няколко прекрасни мъже, но не пожелах да остана до края на живота си с никого от тях.
След като навърших петдесет години, докато живеех в Ню Йорк, реших да пробвам със запознанства в интернет. Смятах да се откажа след трийсетия опит, ако дотогава не се влюбя. Лесно намирах желаещи да излязат на среща с мен, защото бях качила в сайта за запознанства снимка от участието си в едно модно ревю. Срещах се с мъже на моята възраст, а също и с мъже, по-млади или по-възрастни от мен с двайсет години. Никой не приличаше на мъжа от снимката.
Бързо осъзнах, че обядът или вечерята с тях означава да слушам цели три часа как говорят само за себе си. Или се оплакват от бившите си съпруги. И двете теми не ми бяха интересни. Те дори не разбраха, че имам деца, защото не са ме питали нищо за мен.
Исках да имам до себе си мъж, който да ми се зарадва, когато се прибера от работа, от командировка или от фотосесия. Много ли исках? Явно да.
Горе-долу по същото време Илон имаше дакел и йоркширски териер и им се роди кученце.
– Подарявам ти го – заяви ми той.
– Живея в Ню Йорк – оплаках се ужасена на Тоска. – За първи път съм сама. Нямам задължения към никого освен към себе си. Никой не знае, че имам деца. Чувствам се великолепно. А Илон иска да ми натресе куче.
– Заради него ще престанеш да се срещаш с негодници – отвърна тя.
И знаете ли? Заради кучето наистина престанах да ходя по срещи.
Когато излизах с някой мъж, той се държеше нагло и ме дразнеше. Вместо да слушам безкрайните им оплаквания, реших да ходя само на кафе. След половин час казвах:
– Трябва да разходя кучето.
Страхотен повод да си тръгна.
Прибирах се и кучето ме даряваше с безусловната си любов. По този начин беше сложен край на тези срещи, които така или иначе си бяха безсмислени.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
