В книгата „Векът на диктаторите“ (изд. „Изток-Запад“, преводач: Недка Капралова) под редакцията на Оливие Гез ще откриете 22 портрета на най-значимите световни диктатори, направени от някои от най-добрите съвременни журналисти и историци. В продължение на четири поколения различни идеологически режими налагат по всички континенти желязна диктатура. Цял век на войни и унищожение, когато прогресът сякаш е насочен не в полза на човечеството, а срещу него. Тази форма на абсолютна власт, съсредоточена в ръцете на безмилостни, жестоки хора, белязва като с нажежено желязо режимите, в които те играят първостепенна роля. Характерите им са различни, но ги обединяват жаждата за власт, безогледният терор и дълбокото презрение към човешкия живот и всяка форма на свобода.
Предлагаме ви да прочетете откъс от очерка за диктатора Пол Пот – водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа от 1976 до 1979 г.
Изобщо не е нужно да си чудовище, за да вършиш чудовищни дела, и Пол Пот не нарушава това правило. При други исторически обстоятелства несъмнено щеше да е оставил у неколцина близки спомена за спокоен, мил и приятен човек, относително посредствен и по-скоро безличен. И по всяка вероятност нямаше да има никаква причина историята да съхрани името му. Това, във всеки случай, става ясно от спомените на младия Салот Сар (истинското име на Пол Пот).
Отличавал се с високия си ръст и представителна осанка, леко понатежала през годините на власт, която сякаш излъчвала спокойна сила; и особено с относително светлата си кожа (която лесно се вижда на груповите снимки дори от по-късно време) – според местните традиции тя му придавала аристократична аура. Личното му име означава „бял“: тук се виждат следи от далечния китайски произход на семейството (това не е нещо изключително в Камбоджа), което обаче е напълно претопено в света на кхмерите. Американският журналист Ричард Дъдман, поканен да го интервюира в последните дни от властта му, когато вече е прехвърлил петдесет години, го описва като „доста слаб и не нисък и набит, каквито са повечето камбоджанци“. В обноските му имало известна изисканост, несъмнено свързана с дългия му престой като съвсем млад в двореца, заедно със сестра му – танцьорка и известно време наложница на краля. Говорел бавно, сякаш пестял всяка една дума – обратно на приказливия Сианук, който уморявал аудиторията си, принудена да го слуша. Усмивката никога не слизала от лицето му: това било допълнително средство да се приспива бдителността на събеседника, но също и израз на уважение. Неговото спокойствие и привидната му неспособност да изпада в гняв се дължали на будистката съсредоточеност, високоценена от кхмерите и придаваща на този, който се придържа към нея, известно нравствено превъзходство. През целия му живот това качество го отличава и работи в негова полза. Още в училище странял от караниците и разприте. Някогашният му ученик Сот Полин, писател, разказва, че когато бил учител по френски език в едно частно училище, „външността му излъчвала чистосърдечност… Учениците били покорени от този приветлив учител“. Една ученичка си спомня, че бил „много изискан… много мил… Веднага видях, че това е привлекателен човек и че лесно бих могла да стана негова приятелка за цял живот“. Тази очевидна способност да привлича хората не намира израз в удовлетворителен сантиментален живот: изоставен е от първата си приятелка аристократка; първата му съпруга – и политическа другарка – постепенно потъва в умствено заболяване; през 1985 г., когато е на шейсет години, се жени за младата си готвачка, която на следващата година ражда първото му дете.
Макар поражението, което търпи от виетнамците през 1979 г., да го принуждава да се върне към партизанската борба в джунглата, публичните му изяви са умишлено сълзливи, като всъщност става дума за самосъжаление, но сълзите лесно заразяват аудиторията му. Всичко това не е ли умела маска, предназначена да прикрие един много по-мрачен човек, на първо място – обзет от мегаломания? След като прекратява отношенията си с него, бившият му шурей и министър на външните работи на Демократична Кампучия Йенг Сари уверява: „Пол Пот се смята за несравним гений във военната и икономическата област, в хигиената, писането на песни, в музиката и танца, в кулинарното изкуство, модата (sic), във всичко, включително в изкуството да се лъже. Пол Пот смята, че стои над всички същества на планетата. Той е бог, слязъл на земята.“ Във всеки случай, веднага след като взема властта, дава преизобилни доказателства за пълната си липса на човешки чувства. Не полага никакви усилия например да открие и защити семейството си (по-големият му брат Чхаи умира по време на принудителното евакуиране на Пном Пен) и не откликва на нито една от молбите на най-старите си политически другари (с някои от тях е бил съученик или е споделял годините си на живот в Париж) – повечето са изтезавани и убити в централния затвор „Туол Сленг“. Много често по негово нареждане са избивани целите семейства на противниците му, включително децата.
Сигурно е обаче, че в биографията му не се открива и следа от някаква „изначална травма“, към която лесно се прибягва, за да се обяснят отклоненията на една или друга личност. Баща му Лот притежавал 25 хектара оризови ниви (около десет пъти повече от средното) недалеч от град Кампонг Тхом, в сърцето на област, която е традиционна износителка на ориз. Лот бил спокоен човек, уравновесен и по-скоро внимателен към децата си. Сар, роден през 1925 г., в средата на периода на френския протекторат над Камбоджа, е предпоследен от шест деца, без да се броят други три, починали рано. Образованието му закъснява и върви бавно, но на добро равнище за тогавашна Камбоджа: на девет години постъпва в училище пагода в Пном Пен, където се подготвя за живота на будистки монах, на десет години постъпва в частно католическо училище. След като прекарва много време в кралския гинекей, чак на 18 години (през 1943 г.) взема диплом за завършено начално образование. За разлика от брат си, не успява да влезе в единствения лицей от френски тип в страната – „Сисоват“, но е приет в новооткрития колеж „Преах Сианук“ в Кампонг Тхом, който завършва през 1947 г. и постъпва в техническо училище – единственото достъпно за този ученик, чиито оценки неизменно са посредствени. Най-сетне, през 1949 г. – на 24-годишна възраст! – се дипломира и след голямо ходатайство успява да получи държавна стипендия, за да учи радиотехника в Париж. След като не успява да вземе никакъв диплом и тъй като все повече се увлича от политиката, а не от учението, през 1952 г. стипендията му е спряна и той е принуден да се върне в страната си. Може да направим извода, че Сар е имал голям късмет: постоянно поддържан, финансово подпомаган, подслонен, без задължението да работи, той дължи единствено на собствените си недостатъци изумителната липса на учебни резултати, които да са достойни за това име. По същия начин може да оценим и получаването на работа (за която единственият му диплом е свидетелството от началното училище) като учител по френски, история, география и гражданско право (sic) в един частен колеж в Пном Пен през 1956 г., несъмнено благодарение на младата му съпруга Кхиеу Понари – блестяща ученичка (тя е втората камбоджанка, придобила бакалавърска степен) и преподавателка по литература в лицея „Сисоват“. Така че в действителност феодално-колониалният режим, който Пол Пот впоследствие ще изобличава толкова яростно, се отнася доста благосклонно към него.
Какво е невероятното стечение на обстоятелствата, което позволява на този толкова обикновен младеж за по-малко от двайсет години да се издигне до ранга на абсолютен деспот, способен да преобрази своята страна, без да отдава и най-малко значение на огромния брой жертви, до които ще доведе това? Първо, в онзи момент конкуренцията не е особено силна, като се има предвид малкият брой на хората със завършено образование. И най-ниската диплома може да се окаже от голяма полза, включително и в сферата на крайната левица: единственият необразован виден червен кхмер е страховитият Мок – въоръжената ръка на Пол Пот, когато взема властта, и негов съюзник/пазител почти до края. На второ място, това, че Сар не блести, привидната му приветливост, умението му да привлича хората към себе си му позволяват да се наложи като почтен Втори, който не събужда недоверие. Фактът, че не е корумпиран, неговата умереност и взискателност свършват останалото. В тесния парижки кръг на камбоджанските студенти марксисти той е почти незабележим в сравнение с докторантите Хоу Юон или Кхиеу Сампхан. Но разширява опита си, като се присъединява към Френската комунистическа партия.
Малко след завръщането си, през август 1953 г., се включва във виетнамското партизанско движение на камбоджанска земя и става член на Индокитайската комунистическа партия, която всъщност е напълно контролирана от виетнамските комунисти. Тогава започва да изгражда с тях (след като те вземат властта в резултат на Женевските споразумения от май 1954 г.) една доста сложна връзка, изпълнена с достатъчно доверие, за да получи отдавна чаканата, така необходима помощ от „големия брат“, но и с достатъчно дистанцираност, за да си придаде вид на най-добрия гарант на автономията на камбоджанския комунизъм, заплашен от хегемонистичните амбиции на Хо Ши Мин и неговите наследници. Утвърждаването идва почти естествено, когато през 1962 г. Ту Самут, генералният секретар на това, което в онзи момент представлява камбоджанската комунистическа партия, е убит, вероятно от тайната полиция на принц Сианук. Салот Сар е избран да го замести „временно“, но повече няма да напусне челната позиция, подсилен от неразрушим съюз с човека, който дълго време стои над него в йерархията – Нуон Чеа, незаменимия „Втори“.
Последното голямо предимство на Сар е способността му да крие и да размесва картите си. Получил е добра школовка при виетнамските комунисти, които през 1945 г. успяват да накарат много хора – сънародници, но също и французи – да повярват в разтварянето на своята партия в широкия националистичен „единен фронт“, какъвто е Виетмин. Ученикът скоро надминава учителя, когато през 1966 г. малката Народна революционна партия на Кампучия тайно се превръща в Комунистическа партия на Кампучия (КПК), без виетнамските другари да са уведомени: всъщност това е символичен начин да бъде отхвърлена тяхната власт, тъй като сега камбоджанската партия става равна на тяхната.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
