„Албум с истории“ от Андонис Георгиу (изд. „ICU“, преводач: Ирена Алексиева) е една от забележителните творби на съвременната кипърска литература. Удостоена е с Държавната награда на Кипър и с Европейската награда за литература. Полифоничен по своята структура, романът се превръща в обединения глас на Кипър и кипърци. В него се преплитат истории за любов, смърт, загуба, война, бежанци и емигранти; стари и нови истории, на гръцки език и на кипърски диалект. Допълнени са с цитати от вестници, рецепти, детски рисунки, фолклорни песни, стихотворения и множество фотографии от семейни албуми, за да се създаде една постмодерна амалгама от текстуални и визуални внушения.
Предлагаме ви откъс от книгата, която ще излезе на български език в началото на декември.
едно кълбо истории – ела си, баба ти не е добре
– ела си, баба ти не е добре, обади ми се Минда преди малко: „мадам, мадам, бързо, бабата плюе кръв“, повърнала била кръв, така ми каза, бяхме в сувладжийницата с Агати, опашка до пътя, къде да се юрна? звъннах на вуйчо ти да я докара в града, да де, нали това ти викам? отиде, ама не ми стигаше другото, ами взе че вдигна вуйна ти, викам ѝ „дай ми бързо брат ми“, ма тя от дума разбира ли? почна си нейното „как си, Марула, какво правите?“, пък как ходили на маслините, пък това, пък онова, да се намира на приказка, „дай ми брат ми бе, жена, майка ни не е добре“, как не ѝ се развиках, не знам, накрая разбра, слава богу, какво ѝ говоря, та го повика, пратих го, нали ти казвам? докараха я в болницата, отиваме и ние, ти ще дойдеш ли?
това ми каза майка ми по телефона, баба ти не е добре, повърнала кръв, докарали я от село, вкарали я в интензивното, състоянието ѝ било тежко, дали съм щял да дойда в Лимасол да я видя
– ела си, баба ти не е добре – уведоми го майка му един четвъртък следобед. Приели я в болница, повърнала кръв, тъмна, черна, състоянието ѝ било сериозно, пък и на нейната възраст… не довърши, но беше ясно какво не смее да изрече.
– идвам веднага – обеща, но успя да отиде едва в петък вечерта; завари майка си и вуйна си пред интензивното, не ги пускаха вътре освен само за малко, седяха отвън безмълвни; за кратко, докато го забележат, остана да ги наблюдава, майка му с годините все повече приличаше на баба му, бяха почти еднакви, щом го видя, тя му се усмихна уморено, може би заради цялата обстановка му се стори, че го гледа с вълнение, понякога имаше чувството, че майка му вижда дълбоко, много дълбоко вътре в него, повече, отколкото вероятно и той самият би искал, но така са май всички майки, сякаш има някаква особена връзка между тях и децата, които са родили, кой знае през всичките тези девет месеца на бременността какви химически процеси се случват и какви връзки се изграждат, които продължават да съществуват години след това; каза им, че иска да я види, майка му влезе заедно с него, видя я неподвижна в леглото, закачена за уредите, преливаха ѝ кръв непрекъснато, очите ѝ бяха отворени, дали ги разпознаваше? чувстваше ли нещо? беше ли я страх сама в болничното легло? сама пред смъртта, както всички един ден ще се изправим сами пред нея, какво ли изпитваше непоклатимата кира Деспина, стожерът на семейството им, някога същинска змеица тръгна си от болницата, за да отиде до селото, да събере някои неща, да докара в града и момичето, което се грижеше за бабата, да нагледа къщата; майка му и вуйна му не мърдаха от болницата, макар да им бяха казали, че няма смисъл да стоят там, и без това не ги пускаха вътре, „майка ни е, как да я оставим?“, настояваха и седяха там часове наред,
без да обелят нито дума, потънали кой знае в какви мисли; докторът намина веднъж-дваж, симпатичен, обстоятелствен, само дето нямаше много какво да им каже, нищо ново, „стомашен кръвоизлив“, затова е имала болки напоследък, поради възрастта ѝ не можело да бъде подложена на операция; даде им да разберат и какво да очакват, „не я боли, не се притеснявайте“, каза им една медицинска сестра, вероятно за да ги успокои, а те стояха в коридора и мълчаха сами с мислите си – оплетено кълбо, а тя си отиваше и както обикновено се случва в такива моменти, животът на всички преминаваше пред очите им
останаха до късно и накрая си тръгнаха двете заедно, вуйна му и тя преспа у тях, а той, след като изпълни онова, което му заръчаха, се прибра и не мръдна никъде повече; в събота сутринта се събуди рано, но те вече се бяха върнали от пазар и се готвеха пак да отидат в болницата; видя, че са купили маслини, халуми, вино, и разбра, че е за бог да прости, за погребението, ако, не дай си боже, се наложи; „погребахте я без време“, понечи да им каже, но се усети, че не е уместно; „настъпи часът ѝ“, прочете в тъжните им погледи; следобед реши да се върне в Никозия и да дойде пак, ако, да не дава господ, се случеше нещо; мина през болницата да им каже довиждане и ги завари пак там, в коридора, но по-разтревожени; сърцето на баба му било спряло, върнали я към живота, но състоянието ѝ било сериозно; току-що им го бе казал докторът и докато му го обясняваха, излезе онази симпатична медицинска сестра и им каза „за съжаление, издъхна“ и толкоз; онова, което очакваха, се случи; видя му се абсурдно да се съобщава по такъв банален начин, че един човек си е отишъл, но от друга страна му се стори успокоително – ако смъртта е нещо толкова ежедневно, сигурно преставаме да се страхуваме от нея; така или иначе, с едно „за съжаление, издъхна“ баба му Деспина си беше отишла от този свят и полека-лека споменът за нея щеше да бъде заличен, сякаш не е съществувала никога, колко странно! вуйна му не смееше да влезе в стаята, влязоха той и майка му, баба му беше още с абокатите и системите, очите ѝ бяха затворени, сякаш спеше; майка му я прегърна и започна да плаче без глас; той просто положи ръката си върху нейната, дори през завивката беше студена; спомни си деня, в който майка му му бе разказала как е намерила убития му баща и преди да си даде сметка, че е мъртъв, го докоснала и усетила през тялото ѝ да преминава хлад, да смразява кръвта ѝ, дъха ѝ, сърцето ѝ, мозъка ѝ, да я сковава цялата; „хайде“, каза ѝ след малко, „да вървим“
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
