Срамежливи и раними, свръхчувствителните деца са истинско предизвикателство за всеки родител. Можем ли да помогнем на малчуганите да се справят с емоциите си и да се впишат добре в обкръжаващия ги свят?
„Свръхчувствителните деца“ от д-р Илейн Арън (изд. „Изток-Запад“, преводач: Евелина Андонова) разглежда различните етапи от развитието на свръхчувствителното дете – отглеждане на бебето, ранно детство, предучилищна възраст и юношество… Тук родителите ще открият ценна информация за свръхчувствителността, както и практически напътствия как да се справят децата с прекомерните емоции и да постигнат психическа устойчивост. Нещо повече: ще узнаят как да помогнат на децата да развият талантите и преимуществата, които изострената чувствителност носи. Свръхчувствителността в крайна сметка се оказва чуден дар!
Прочетете откъс от книгата при нас.
Свръхчувствителността – или я има, или не?
Не може ли вашето дете да бъде поне малко по-чувствително? Според някои учени човек или притежава тази черта, или не. Според други тя е величина. Моето собствено проучване показва, че тя е и двете – а именно че някои СЧД са по-чувствителни от други в зависимост от това до каква степен средата ограничава или стимулира изразяването на тяхната чувствителност. Ако свръхчувствителността беше просто величина2 като ръста или теглото, повечето хора щяха да попаднат в средния регистър. А разпространението ѝ може да бъде онагледено с права, в двата края на която има леко струпване на индивиди.
Какво се случва вътре в СЧД?
Нека да разгледаме по-отблизо какво се случва в ума на вашето СЧД. Да, то забелязва повече подробности, но може би има „специален“ талант в конкретна област. Някои деца умеят да улавят социалната динамика и забелязват настроенията и чувствата на околните или отношенията, които царят между отделните хора. Други СЧД се интересуват предимно от природата и забелязват промените във времето или красотата на растенията или притежават необичайната способност да общуват с животните. Някои имат афинитет към по-абстрактните идеи или имат добре развито чувство за хумор и ирония. Има такива, които застават нащрек в нова обстановка, и други, които се разстройват и при най-малката промяна в домашната среда. Но при всички положения тези деца улавят повече нюанси от другите.
Освен това те и размишляват по-задълбочено върху това, което са забелязали. Но и тук отново откриваме разлики между отделните деца. Дъщеря ви може да се интересува от социалните отношения – да ви пита защо сте постъпили по определен начин или защо някое дете дразни друго, или да се вълнува от по-глобални социални въпроси. Друго СЧД може да се опитва да решава сложни математически или логически задачи, да се тревожи „какво ще стане ако…“, да съчинява разкази или истории или да се опитва да чете мислите на котката. Всички деца правят подобни неща, но СЧД ги правят по-често от другите.
Задълбочената обработка на информацията, постъпваща чрез сетивата, особено чрез зрението и слуха, често е съвсем съзнателен процес, както когато детето ви моли да му дадете време, за да вземе решение. (Вие навярно сте забелязали, че да притискате СЧД по-бързо да вземе решение е като да се опитате да накарате кучето да отмине пожарен кран, без да го подуши.) Но в други случаи този процес е напълно неосъзнат, както когато детето интуитивно усеща, че нещо ви тревожи. Да, може да се каже, че интуицията е да знаете нещо, без да осъзнавате откъде го знаете, и свръхчувствителните хора са силно интуитивни.
Понякога интуитивният процес протича мигновено и детето разбира, че „нещо става“ или че „сте му сменили чаршафите“ – подробности, които други деца изобщо не биха забелязали. Друг път то часове наред размишлява и накрая обявява изумителното прозрение, до което е стигнало.
И накрая, в резултат на по-задълбочената обработка на по-големия обем информация вашето СЧД изпитва и по-силни емоции, особено когато ситуацията поражда емоционална реакция (каквато в известна степен всички ситуации пораждат). Понякога то изпитва силна любов, страхопочитание или радост. Но като всички деца и СЧД ежедневно се сблъскват с нови, стресиращи ситуации и изпитват отрицателни емоции като страх, гняв и тъга – отново по-интензивно от останалите деца.
Заради всички тези силни чувства и задълбочени размисли болшинството СЧД са необичайно състрадателни. Те страдат, когато виждат някой да страда, и още от рано започват да се интересуват от социалната справедливост. Освен това отлично разбират какво се случва във всяка една ситуация или във вътрешния свят на създанията, които не могат да говорят – растения, животни, телесни органи, бебета, хора, които не говорят на характерния за СЧД език, както и старци, страдащи от деменция. Тези деца обикновено имат богат вътрешен живот. Те са твърде съзнателни за възрастта си – умеят да се поставят на мястото на другия и разбират какво имате предвид, когато натъртвате „ами ако всички правеха така“. Освен това те често започват да търсят смисъла на живота на много ранна възраст.
Не твърдя, че СЧД са светци. Особено ако са имали твърде много неприятни преживявания, те много по-често от другите деца стават срамежливи и страхливи или изпадат в депресия. Но с доза внимателно напътствие те могат да станат и изключително изобретателни, услужливи и мили – стига да не ги притискате. И каквото и да правят – или да не правят, – СЧД винаги се открояват, въпреки че не са „проблемни“ в обичайния смисъл.
Много преди да разбера, че синът ми е СЧД, аз просто знаех, че е „различен“. Беше много осъзнат, невероятно изобретателен, съвестен, предпазлив в непознати ситуации, силно емоционален и лесно раним, и не обичаше грубите игри и спортовете, в които участниците „се блъскат и удрят“. В известни отношения беше труден за гледане, в други лесен, но винаги изпъкваше с нещо, дори с това, че понякога беше единственото дете, което не се включваше в общите игри. Тогава измислих мотото, което ви споделих във Въведението: За да имаш необикновено дете, трябва да искаш да имаш такова.
Щом има толкова много СЧД, защо едва сега чувам за това?
Днес вече знаем, че около 50 процента от личността се състои от вродени черти като свръхчувствителността, а останалата половина се определя от преживяванията или „средата“, в която живеем. Но до неотдавна психолозите масово вярваха, че личността се определя напълно от нещата, които преживяваме, и то най-вече в рамките на семейството.
Когато реално започнаха да изучават детския темперамент, психолозите без проблем успяваха да опишат действията и чувствата на активните деца, които наблюдаваха в лабораторна или учебна среда, но срещаха трудности при разгадаването на децата, които стояха в дъното на стаята или бяха тихи и мълчаливи. Сега ще кажете, че разликата между активните и по-пасивните хора е съвсем видна и се наблюдава във всички култури, но това не значи, че знаем на какво се дължи тя. И учените съответно побързаха да заключат, че по-тихите деца са срамежливи, плахи, необщителни или инхибирани (със задръжки). А с въвеждането на термина свръхчувствителност хората, които притежаваме тази черта, просто се сдобихме с нов, по-прецизен етикет.
Аз не открих никакви доказателства за това, че децата се раждат уплашени, свити, срамежливи (страхуващи се от мнението и оценките на другите), негативни или склонни да избягват човешкия контакт. Подобен вроден страх би бил ужасен недостатък за биологичен вид като нашия и едва ли щеше да издържи тестовете на еволюцията и да се предаде на следващите поколения, както очевидно се е случило със свръхчувствителността. Всички тези реакции и характеристики, ако изобщо възникнат, могат по-скоро да бъдат интерпретирани като прояви на уязвимост, която се дължи на нещо по-фундаментално като чувствителността. (А при някои срамежливи, плахи, инхибирани, нечувствителни хора те се дължат чисто и просто на лоши преживявания, а не на наследственост.)
Наистина има значение как наричаме тази черта. Етикетите влияят на нашата преценка за нещата, на начина, по който възприемаме децата си, както и на начина, по който самите деца възприемат себе си. Естествено, болшинството от нечувствителни хора са си изградили мнение за това какво се случва във вътрешния свят на чувствителните деца и понякога проектират върху тях това, което не харесват у себе си (например страха или онова, което смятат за „мекушавост“ или „слабост“). Но чувствителните деца и техните родители знаят каква е истината – тук не става въпрос за „мекушавост“ и „слабост“, а просто за по-изострена чувствителност.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
