„Сезони на войната“ от Дерек Ланди (изд.„Студио Артлайн“, преводач: Цветана Генчева) е трийнасетата книга от поредицата за Скълдъгъри Плезънт. В нея Скълдъгъри и Валкирия са изпратени на тайна мисия отвъд познатото, която ги отвежда в изоставена страна на магия и мрачен, необуздан ужас. Именно там Валкирия ще трябва да се бори не само с врагове, желаещи смъртта ѝ, но и със собствените си самоунищожителни импулси.
Прочетете откъс от фентъзи романа при нас.
Оумън се подреди с класа си в двора. Днес модулът по Магически създания щеше да се проведе навън, на слънце. Госпожица Флъриш, ниска, но закръглена жена в разкроена пола, бе застанала зад маса, на която бе поставила две покрити клетки.
– Съберете се по-близо, елате насам – подкани ги тя и им даде знак да пристъпят напред. – Днес излизаме от задушната класна стая и ще се занимаваме с някои от прекрасните животни, за които говорехме. – За момент придоби строго изражение. – Стига всички да се държат добре и никой да не се отнася зле към сладурчетата. Нали? Съгласни ли сте всички?
Бяха на втората седмица на модула и те все още не я познаваха добре, затова в отговор мърмореха и кимаха, а Оумън мърмореше и кимаше наред с другите.
Доволната госпожица Флъриш продължи.
– Днес обаче няма да се занимаваме с всички животни. Някои са твърде опасни. Например…
Тя дръпна покривалото от първата клетка. Вътре мигаше създание с размерите на малка котка, с жълта козина и нелепо едри очи. Беше се изправило на малките си задни крака, трите пръстчета се свиваха и отпускаха, сякаш се опитваше да покаже силите си. Нямаше нито ръце, нито крила.
– Това е ножосврак – каза госпожица Флъриш. – Деца, не позволявайте миловидният му вид да ви подведе. В тази уста има шест реда зъби, а възрастните екземпляри могат да ви отхапят главата на една хапка, ако решат. На свобода има не повече няколко десетки, слава богу, и ние полагаме огромни усилия да ги държим далече от смъртните.
Тя дръпна покривалото от втората клетка и почти същото създание замига към тях.
– Това – рече госпожица Флъриш и отвори клетката, за да пъхне вътре ръка, – е гушимрън. Напълно безобидно във всяко отношение, но приликата му с ножосврака е довела до неприятни инциденти, заради които популацията е много намаляла. – Тя го пое и го почеса под брадичката. – Добър начин да откриете разликата е като потърсите четината около врата. Този например… – Тя се намръщи и погледна първата клетка. – Чакайте, не – рече тя, – това е гушимрън…
Ножосвракът се изви и отвори уста невъзможно широко, и Оумън успя да види редиците зъби.
След това захапа ръката на госпожица Флъриш и я откъсна, плисна кръв, тя изпищя, съучениците на Оумън се разпищяха и избягаха, а Оумън също изпищя и хукна след тях.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
