„Всекидневни ритуали. Как творят великите“ от Мейсън Кери (изд. „Locus“, преводач: Тодор Кенов) съдържа общо 161 кратки истории от живота на Бетовен, Пикасо, Уди Алън, Лео Толстой, Чарлс Дикенс, Марк Твен, Волтер, Никола Тесла, Айнщайн, Стивън Кинг и много други. В тях читателите ще се запознаят с любопитни подробности от ежедневието на гениалните личности, ще научат как те са създали своите шедьоври и научни открития, и ще почерпят ценни съвети за управление на времето.
Предлагаме ви да прочетете няколко истории, включени в книгата.
Волфганг Амадеус Моцарт (1756– 1791)
През 1781 г., след като няколко години напразно търси подходящ пост при някой европейски благородник, Моцарт решава да се установи във Виена като композитор и изпълнител на свободна практика. В града съществуват множество възможности за музикант с таланта и славата на Моцарт, но за да бъде платежоспособен, му се налага непрекъснато да дава уроци по пиано, да изнася концерти и да поддържа социални контакти с богатите любители на музиката. По същото време Моцарт ухажва бъдещата си съпруга Констанца под неодобрителния поглед на нейната майка. Всичко това му оставя едва няколко часа дневно за композиране на нови произведения. В писмо до сестра си от 1782 г. той описва подробно тези напрегнати дни във Виена:
„Около шест сутринта косата ми винаги е прилежно сресана, а към седем съм напълно облечен. След това композирам до девет. От девет до един следобед давам уроци. После обядвам, освен ако не съм поканен в някой дом, където обядват в два или дори три часа, като например днес и утре у графиня Зики и графиня Тун. Никога не мога да работя преди пет или шест часа вечер, а дори и тогава често не мога да го правя заради това, че имам концерт. Ако нищо не ми попречи, композирам до девет. След това отивам при моята скъпа Констанца, въпреки че взаимното удоволствие да се видим почти винаги бива развалено от хапливите забележки на майка й… В десет и половина или единайсет се прибирам у дома – зависи от „стрелите” на майка й и способността ми да ги понеса! Тъй като не мога да разчитам, че ще бъда в състояние да композирам вечер заради концертите, които изнасям тук или там, а също и заради това, че не съм сигурен дали няма да ма извикат на едно или друго място, имам навик (особено ако се прибера рано) да композирам малко, преди да си легна. Често продължавам да пиша до един сутринта – и в шест отново ставам.”
„Общо взето, имам толкова много неща за вършене, че често не знам на кой свят се намирам”, пише Моцарт на баща си. По всичко личи, че не е преувеличавал; когато Леополд Моцарт отишъл на гости при сина си няколко години по-късно, той се убедил, че животът на сина му бил точно толкова бурен, колкото Моцарт го описвал. В едно писмо до семейството си от Виена той пише: „Невъзможно е да опиша каква припряност и оживление царят”.
Зигмунд Фройд (1856–1939)
„Не мога да си представя как живот без работа може да бъде наистина комфортен”, пише Фройд на свой приятел през 1910 г. С помощта на съпругата си Марта, която на практика управлявала домакинството – тя приготвяла дрехите на Фройд, избирала носните му кърпи и дори слагала паста за зъби на четката му, – основателят на психоанализата успявал да остава изцяло предан на работата си през цялата си дълга кариера. Фройд ставал в 07.00 ч., закусвал и отделял време за оформяне на брадата си от бръснар, който идвал ежедневно в дома му за тази цел. След това, от 08.00 ч. до обяд приемал пациенти, които се нуждаели от услугите му. Обядът, основното хранене през деня, бил сервиран точно в 13.00 ч. Фройд не бил чревоугодник – той не обичал вино и пилешко и предпочитал типичната за средната класа питателна храна от рода на варено или печено говеждо, – но се наслаждавал на храната и се хранел мълчаливо и съсредоточено. Макар и обикновено сърдечен домакин, Фройд можел да бъде толкова погълнат от мислите си по време на хранене, че мълчанието му понякога смущавало неговите гости, които с мъка се опитвали да водят разговор с другите членове на семейството.
След обяда Фройд излизал да се разходи по виенската „Рингщрасе”. Това обаче не била обикновена разходка; Мартин, неговият син, си спомня: „Баща ми вървеше със страшна скорост”. По пътя често си купувал пури или вземал и оставял коректури на издателя си. В 15.00 ч. започвали консултации, следвани от прегледи на пациенти, нуждаещи се от психоанализа, до 21.00 ч. вечерта. След това семейството вечеряло и Фройд играел на карти със своята балдъза или излизал на разходка със съпругата си или с някоя от дъщерите си, спирайки понякога в някое кафене, за да прочете вестниците. Останалата част от вечерта прекарвал в кабинета си, където четял, пишел или изпълнявал редакторските си задължения за списания, посветени на психоанализата, до около 01.00 ч. или по-късно.
Дългите работни дни на Фройд ставали поносими благодарение на две удоволствия. Първото било любимите му пури, които той пушел непрекъснато, като от средата на двайсетте си години почти до края на живота си изпушвал по около двайсет дневно въпреки неколкократни предупреждения от лекари и все по-сериозните здравословни проблеми, които го мъчели в последните му години,. (Когато веднъж седемнайсетгодишният му племенник отказал цигара, Фройд му казал: „Моето момче, пушенето е едно от най-големите и най-евтини удоволствия в живота и ако предварително решиш, че няма да пушиш, мога само да те съжалявам”.) Еднакво важни в това отношение били ежегодните тримесечни семейни ваканции, които прекарвали в някои минерални бани или хотел в планината, като ходели на походи, събирали гъби и ягоди и ловели риба.
Карл Юнг (1875–1961)
През 1922 г. Юнг купил парцел близо до селцето Болинген в Швейцария и започнал строителството на проста двуетажна каменна къща край брега в горната част на Цюрихското езеро. През следващите десетина години той променял и разширявал Болингенската кула, както станала известна къщата му, добавяйки две по-малки спомагателни кули и ограден със стена вътрешен двор с голямо огнище на открито. Дори с тези допълнения, жилището си останало примитивно. Неравният каменен под останал гол, без да бъде покрит с дъски или килими. Нямало нито електричество, нито телефон. Къщата се отоплявала с дърва, готвенето ставало на нафтова печка, а единствената изкуствена светлина идвала от газени лампи. Водата трябвало да се носи от езерото и да се преварява (впоследствие била монтирана ръчна помпа). „Ако в къщата се нанесе човек от шестнайсети век, само керосиновите лампи и кибрита биха били новост за него – пише Юнг, – иначе изобщо няма да му бъде трудно да се ориентира.”
През 30-те години на миналия век Юнг използвал Болингенската кула като убежище от градския живот, където живеел като работохолик, преглеждал пациенти по осем или девет часа дневно и често изнасял лекции и провеждал семинари. В резултат на това почти всички трудове на Юнг били написани по време на ваканции. (И макар да имал множество пациенти, които разчитали на него, Юнг не се колебаел да отделя време за почивка. „Стигнах до извода, че някой, който е уморен и се нуждае от почивка, но въпреки това продължава да работи, е глупак”, казва той.)
В Болинген Юнг ставал в 07.00 ч., казвал „добро утро” на тиганите, тенджерите и съдовете и „прекарвал дълго време да приготвя закуската, която обикновено се състояла от кафе, салам, плодове, хляб и масло”, отбелязва биографът Роналд Хайман. Обикновено отделял два часа сутрин за съсредоточено писане. Останалата част от деня била посветена на рисуване или медитиране в неговия личен кабинет, дълги разходки сред хълмовете, приемане на посетители и отговаряне на непрестанния поток от писма, които пристигали всеки ден. Към 14.00 или 15.00 ч. пиел чай, а вечер с удоволствие приготвял голяма вечеря, често предшествана от аперитив, който наричал „залезник”. Лягал си в 22.00 ч. „В Болинген живея истински живот, в най-голяма степен съм самия себе си – пише Юнг. – …Справям се без електричество, сам се грижа за огнището и печката. Вечер паля старите лампи. Няма течаща вода, изпомпвам водата от кладенеца. Цепя дървата и готвя храна. Тези простички дейности правят човек земен; а колко трудно е да бъдеш земен!”
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q1 при завършване на поръчката си.
