„Не е нужно да боли“ (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова) е книга за преодоляване на болката. След като се спира на традиционните методи за лечение, Санджай Гупта ни предлага алтернативни начини за справяне с нея без медикаменти: от промяна в навиците за сън и хранителния режим през йога и специализирана психотерапия до медитация и фокусиране на вниманието.
Можем ли да предотвратим болката? Какво я предизвиква? Какви медикаменти и процедури се използват за нейното лечение? Какви са физическите, социалните и емоционалните трудности и последици, свързани с нея? Новите изследвания в най-престижните университети, научни центрове и лаборатории доказват, че можем да контролираме начина, по който реагираме на случващото се с телата ни. За това свидетелстват редицата примери с реални хора, радващи се на живота, защото са успели да победят хроничното страдание.
Прочетете откъс от книгата при нас.
**************
Докато пишех тази книга, си спомних нещо, което бях научил като дете: хората са склонни да се стараят да извличат поука от ужасяващи ситуации, да се опитват да ги осмислят. Те търсят смисъл в нещастието, поука от дадена история, което понякога ги кара да обвиняват себе си. По отношение на хроничната болка обаче често не е възможно да се извлече поука и да се отправи обвинение. Понякога болката е само това – болка. Нищо друго.
Само че този факт не е попречил на обществата да маргинализират и да пренебрегват онези, които изпитват болка, и по-конкретно, болка, дължаща се на четири хронични заболявания: мигрена, фибромиалгия, синдром на раздразненото черво и ендометриоза. Тези болести, както и някои други често са смятани за „невидими“ или „непроявени“ не само защото симптомите им невинаги са очевидни, но и защото изследванията понякога не показват никакви отклонения от нормата. За голяма част от конвенционалната медицина това означава, че няма конкретна причина, която да бъде лекувана. Злощастното – и невярно – заключение е, че ако най-добрите медицински умове не могат да разрешат проблема, той най-вероятно „наистина не съществува“.
На липсата на обективен стандарт за болката се дължи терминът субективно страдание, който предполага, че болката на един човек подлежи на тълкуване от страна на друг. Твърде често тази особеност води до презрително отношение към страдащите от хронична болка. Според някои хора те просто не успяват или не полагат достатъчно старание да преодолеят болката. Други възприемат оплакванията им като проява на хитрост, за да получат лекарства или да отсъстват от работа. За онези от нас, работещи в системата на здравеопазването, чиято цел е да облекчават страданието – измеримо или не, – фактът, че болката е субективна, не означава, че тя не е реална. Просто е по-загадъчна.
Една от причините за желанието ми да напиша тази книга е, че в собственото ми семейство има хора с хронична болка, както и фактът, че научих много, ангажиран с тяхното страдание. Знам например от първа ръка колко трудно е за тях да се ориентират в системата на здравеопазване дори с моя помощ. Лично съм виждал как забележително талантливи лекари пренебрегват симптомите им дори след като прегледат подробното описание на почти ежедневните им болки.
Разбира се, това е проблем, но е и показател за сложността на положението. Онова, което съм научил от своите пациенти, колеги и близки роднини, както и от личния си опит, е, че болката и страданието може да присъстват по най-различни начини, но въпреки това ние в огромна степен контролираме избора как да реагираме. Ние можем не само да променим отношението си към болката, можем да променим и самата болка.
Това е темата на тази книга.
Четейки, ще научите неща, които може да започнете да правите още днес – физически, по отношение на храната, мисловно и поведенчески – и които може да намалят вероятността от поява на болка в бъдеще. Някои от тях може да ви изненадат. Вероятно сте чували например, че покоят, терапията с лед, компресията и повдигането (известни със съкращението RICE) помагат при травма. Само че все повече доказателства насочват към движение, упражнения, обезболяване и лечение (известни със съкращението MEAT). И това насред изобилието от други запомнящи се абревиатури, които през годините включват POLICE (предпазване, оптимално натоварване, лед, компресия, повдигане), PEACE (предпазване, повдигане, избягване на противовъзпалителни лекарства, компресия, обучение) и LOVE (натоварване, оптимизъм, васкуларизация, упражнения). Общото между всички тези стратегии е акцентът върху това естествените изцелителни процеси в тялото да бъдат оставени да протичат нормално, вместо да се намесваме или да бързаме да им въздействаме.
По-нататък ще обясня защо това е толкова съществено, но, казано накратко, не всички възпаления са непременно вредни. Сред най-важните инструменти, които ще ви трябват, попадат ролерите от пяна за масаж на мускулите, които при редовна употреба може да намалят вероятността от поява на болката, особено при нараняване на меки тъкани. Както предстои да научите, тънката съединителна тъкан, която обвива всички мускули в тялото ни и се нарича фасция, може да се сковава болезнено и да се изопва в хода на живота ни, затова поддържането ù отпусната и гъвкава с помощта на тези ролери е от огромно значение. Има и нови, обнадеждаващи данни, свързани с акупунктурата, инжектирането на тригерни точки и директни физически манипулации. А какво да кажем за вещества като канабиса и канабиноидите като канабидиол, кетамин и широката група на психеделиците? Ще представя изследванията в тази област, с които разполагаме досега, както и някои естествени хранителни добавки с болкоуспокояващо действие.
Благодарение на науката, основана на доказателства, на напредъка в медицината и на собствената ни мъдрост ние сме способни да пренапишем историята на болката, както и собствения си житейски потенциал за нейното овладяване… и в редица случаи за нейното предотвратяване. Готов съм да ви покажа как.
Докато провеждах десетки интервюта за тази книга, се убедих от първа ръка, че специалистите в науката за болката и медиците с нетърпение очакват да видят промяна в разбирането, диагностиката и лечението на болката. Всъщност през последните няколко години въпреки увеличените разходи за болката и новите подходи към нея: от по-добра образна диагностика до нови лекарства и хирургични алтернативи, показателите за честотата на разпространение и въздействието на хроничната болка са се влошили. В Бялата книга на работната група към консорциума за борба с болката са изложени следните четири причини за това.
1. И пациентите, и медицинските работници полагат усилия, водени от погрешното схващане, че по-голяма част от проблемите, свързани с болката, могат да бъдат решени с… лекарство или с някаква интервенция.
2. Медицинските факултети и специализантските програми все още поставят акцента върху… опиоидните медикаменти, вместо да разглеждат други възможности.
3. Бизнес моделът в медицината… налага опростенчески решения на сложни проблеми.
4. Пациентите често са смятани за пасивни участници и се поставя много слаб акцент върху грижата за себе си, превенцията на болката или терапиите, които включват стратегии за грижа за себе си въпреки демонстрираните (трайни) ползи.
Тези четири бариери могат да бъдат преодолени. Аз съм оптимист, че лечението на болката е готово за огромна промяна. Защо? Защото ние – и пациенти, и лекари – сме в зората на нова ера по отношение на разбирането си за болката и реакцията към нея.
Ето някои основни факти, които обяснявам в следващите глави.
► Мозъкът „поражда“ болка, но също така има способността да променя в дълбочина нашето преживяване на болката, да го намалява и дори да го елиминира.
► Тъй като в мозъчните вълни са заложени уникални модели на болката, силно персонализираните лечения на болката са възможни.
► Мозъкът реагира на сигнали на сетивните нерви, като активира невронните вериги, предизвикващи физиологични промени в тялото. Това двустранно взаимодействие между мозъка и тялото създава възможности за промяна на химическите процеси и на електрическите вериги на болката.
► В момента в центъра на вниманието са половите, расовите и други системни предразсъдъци и неравнопоставености при лечението на болката. Широкото признаване на тези предразсъдъци ще прокара път за по-ефикасна и индивидуализирана грижа.
► Технологичният напредък, включително помощта на изкуствения интелект за оценка и справяне с болката, проправя нов път за по-безопасни, точни и ефикасни лечения.
► Налице са повече свидетелства от преди за ползите от съня, от здравословния хранителен режим, от физическата активност и от управлението на болката посредством майндфулнес, миофасциална терапия, йога и специализирани психотерапии, в резултат от което повече лекари се съсредоточават върху тях.
И най-обнадеждаващото:
► Налице е натиск от всички посоки за влагане на доза реализъм в изследването на болката и полагането на нови усилия за провеждане на експериментални лечения. Вместо страдащите от болка да бъдат пренебрегвани, те все по-често се издирват активно, за да споделят преживяванията си и да бъдат приобщавани към изследователски комисии и консултативни съвети. Отдавна закъсняло е признанието, че ние трябва винаги да започваме с изслушване на пациентите, за да разберем техните специфични проблеми и нужди.
Ако през последните двайсет години сте чели нещо за болката, най-вероятно изпитвате гняв към опиоидната епидемия – една трагедия, подхранвана от невежеството, арогантността и алчността. И вие като мен вероятно се натъжавате заради съсипания и опустошен от зависимостта живот на толкова много хора. В началото на тази епидемия бях млад специализант по неврохирургия и я следях отблизо като лекар и журналист, но има една неразказана част от тази история, която искам да споделя.
Тъй като опиоидите бяха една от основните теми за разговор, повечето хора дори не съзнаваха, че има още много други ефикасни средства за облекчаване на болката. Докато пишех тази книга, Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ за пръв път от повече от двайсет и пет години одобри неопиоидно болкоуспокояващо, а днес има цели алгоритми за спешна помощ, които не използват почти никакви опиоиди. (Ще ви въведа в един от тях, за да разберете как се прави и какво означава това за бъдещето на управлението на болката.)
Някои елементи от облекчаването и предотвратяването на болката всъщност съществуват от много отдавна във вид на древни лечебни практики отпреди хилядолетия. Въпреки тяхната ефикасност за много хора западната медицина често несправедливо отказва да погледне сериозно на тях. Ще обясня как могат да се прилагат тези традиции в ежедневието ни. И накрая, постигнат е главоломен напредък в управлението на болката, немислим само допреди няколко години. Съвременната наука и древната мъдрост съвместно са започнали да разгадават кода на болката. Вие също можете да го направите.
Докато четете тази книга, помнете следното. Ние сме най-големите специалисти по отношение на собствената си болка. Ако по-внимателно „се вслушваме“ в телата си, стратегиите за справяне с болката ще се избистрят в по-голяма степен. Всеки от нас притежава вътрешни ресурси, които може да му помогнат да предотврати или да намали болката сега и до края на живота. Те започват с връзки – между лекар и пациент, в семействата и сред общностите за полагане на грижи. Но най-важната връзка е тази вътре в нас – между тялото и мозъка.
Превенцията често е най-мощното болкоуспокояващо средство и осигурява набор от начини да контролирате риска от остра и хронична болка. В тази книга препоръчвам съвети стратегии, които може да намалят вашата уязвимост, да засилят издръжливостта ви на болка и когато все пак тя се появи, да имате възможност да действате с пълен набор от инструменти за по-бързо оздравяване.
