„Психология на революцията“ от Густав Льобон (изд. „Асеневци“, преводач: Моника Георгиева) подробно изследва психологическите елементи на революционните движения, техните основни характеристики и развитието на принципите им. Льобон се концентрира главно върху периода между 1789 и 1800 г., като ползва за основа на своите теории Френската революция. В нейното избухване, развитие и край той открива специфични форми на душевност, които имат огромно значение за истинското разбиране на революциите като исторически феномен.
Психологическото изследване не се спира единствено на влиянието на тълпата или описанията на гротескни епизоди от историята на Революцията. То стои на основите на клиничната психология, описвайки патологията на Френската революция и последвалите я събития. „Психология на революцията“ е за всеки, желаещ да се запознае по-добре с историята на Френската революция, политическата психология и събитията в Европа и света от XVIII в.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Глава 1. Научни и политически революции
1. Класификация на революциите
Обикновено използваме понятието революция за обозначаване на внезапни политически промени, но изразът може да бъде използван и за определяне на всички неочаквани промени или на видимо неочаквани промени, независимо дали става въпрос за убеждения, идеи или учения.
На друго място вече сме разгледали ролята на рационалните, афективни и мистични фактори, които стоят в основата на мненията и убежденията, които определят поведението. Поради това тук не е необходимо да обсъждаме тази тема.
В крайна сметка революцията би могла да се превърне в убеждение, но често пъти тя започва под въздействието на напълно рационални мотиви: потушаване на крайни злоупотреби, омразно и деспотично правителство или заради някой ненавиждан от народа владетел и други.
Въпреки че произходът на една революция може да бъде изцяло на рационална основа, не трябва да забравяме, че причините за това при самата подготовка не оказват влияние върху тълпата, докато не бъдат трансформирани в определени настроения. Рационалната логика може да посочи злоупотребите, които трябва да бъдат унищожени, но за да повлияе върху множеството, е необходимо да пробуди неговите надежди. Това може да се осъществи само чрез въздействието на афективните и мистичните елементи, които дават тази сила на народа, която го кара да действа. По време на Френската революция например, рационалната логика, в ръцете на философите, излага на показ несъвършенството на стария ред и по този начин събужда желанието той да бъде променен. Мистичната логика вдъхновила вярата в добродетелите на обществото, която присъства у всички негови членове, според определени принципи. Афективната логика дала воля на страстите, сдържани през вековете, което довело до най-лошите крайности в поведението. Колективната логика управлява клубовете и събранията, подтиквайки техните членове към действия, които нито рационалната, нито афективната и мистичната логика някога биха могли да ги накарат да направят.
Независимо от своя произход, революцията не води до резултат, докато не пусне корени в душата на тълпата. Тогава събитията придобиват съвсем различен вид, който произтича от особената психология на тълпите. Поради тази причина народните движения имат толкова изразени характеристики и описанието на едно би ни дало възможност да разберем всички останали.
Следователно тълпата стои в основата на революцията, но не е нейна отправна точка, тъй като представлява аморфно същество, което не може да направи нищо и не иска нищо без лидер, който да я води. Тълпата бързо ще изразходва първоначалния импулс и никога няма да го създаде първа.
Внезапните политически революции, които влияят най-силно върху историка, често пъти не са толкова важни, тъй като великите революции са революциите в нравите и мисленето. Промяната в наименованието на управлението не променя съзнанието на народа. Премахването на институциите на един народ не означава, че се променя неговата душа.
Истинските революции, които преобразяват съдбите на народите, най-често се извършват толкова бавно, че историците трудно могат да посочат тяхното начало. Следователно за тях е много по-подходящо понятието еволюция. Различните елементи, които изброихме и които стоят в основата на повечето революции, няма да бъдат достатъчни, за да ги класифицираме. Разглеждайки единствено това събитие, Френската революция, ще ги разделим на научни революции, политически революции и религиозни революции.
2. Научни революции
Научните революции са едни от най-важните. Въпреки че не привличат толкова много внимание, често пъти те водят до трайни резултати, за разлика от политическите революции. Следователно ще ги поставим на първо място, въпреки че няма да отделим време да ги изследваме.
Например, ако нашите представи за Вселената до голяма степен са променени в сравнение с епохата на Революцията, това е така, защото астрономическите открития и прилагането на експериментални методи са довели до тази промяна, доказвайки, че явленията не са обусловени от капризите на боговете, а се управляват от неизменни закони.
Поради това по-правилно е подобни революции да се наричат еволюции, тъй като се случват много бавно във времето. Съществуват и други, които, макар и подобни, заслужават наименованието революция, поради бързото си развитие: например теориите на Дарвин, които преобръщат идеите в биологията само за няколко години; откритията на Пастьор, които революционизират медицината още докато е бил жив; и теорията за разделянето на материята, която доказва, че атомът, за който преди това се е предполагало, че е вечен, също е подвластен на законите, според които всички елементи на Вселената стареят и накрая загиват.
Тези научни революции в областта на идеите са чисто интелектуални. Нашите пристрастия и убеждения не ги засягат и хората им се подчиняват, без да ги подлагат на съмнение. Резултатите от тях, контролирани от опита, също не се подлагат на съмнение.
3. Политически революции
В основата и напълно отделно от научните революции, които са в основата на развитието на цивилизациите, стоят религиозните и политическите революции, които нямат връзка с тях. Научните революции произтичат изцяло от рационални елементи, а политическите и религиозните вярвания се поддържат почти изцяло от афективни и мистични фактори. Поради това разумът почти не участва в техния произход.
В своята книга „Мнения и убеждения“ до известна степен защитавах афективния и мистичен произход на убежденията, показвайки, че политическото или религиозното убеждение представлява акт на вяра, който е подсъзнателно възприет и над който разумът няма власт, въпреки всички привидности. Отделно показах, че убеждението често пъти е толкова силно, че нищо не би могло да му противостои. Личността, която е хипнотизирана от своята вяра, става апостол, готов да жертва своите интереси, щастие и дори живота си в името на тази вяра. Абсурдността на неговите убеждения не е от голямо значение; за него това е пламенна реалност. Доказателствата от мистичен произход притежават очарователната сила на пълното господство над мисълта и могат да бъдат променени само от времето.
Поради факта, че се приема за абсолютна истина, убеждението по необходимост е нетолерантно. Това обяснява насилието, омразата и преследванията, които обичайно съпровождат големите политически и религиозни революции, особено по време на Реформацията и Френската революция.
Определени периоди от френската история биха останали неразбираеми, ако не обърнем внимание на афективния и мистичен произход на убежденията, тяхната непримиримост, невъзможността да бъдат помирени, когато влязат в сблъсък, и накрая влиянието, което мистичните убеждения оказват върху пристрастията, които стоят в тяхната основа.
Тези концепции са твърде нови и все още не са променили мисленето на историците. Те ще продължават да се опитват да обясняват голяма част от събитията със средствата на рационалната логика, които са ѝ напълно чужди.
