В природонаучния си мемоар „Евангелие на змиорките“ (изд. „Прозорец“, преводач: Стоянка Сербезова -Леви) Патрик Свенсон разказва за своя интерес към тази уникална риба, както и за сложните отношения с баща си, чиято единствена страст в живота е ловът на змиорки. Авторът ни разхожда през литературата и историята на науката и ни среща с имена като Аристотел, Фройд и Рейчъл Карсън, за да ни запознае с това загадъчно създание. Докато го прави, ние неусетно научаваме някои прости истини за човешкото поведение, за живота и смъртта.
Прочетете откъс от книгата при нас.
Какво всъщност открива Зигмунд Фройд в Триест? Може би, ако не друго, то първото си прозрение колко дълбоко под повърхността се намират някои истини. Както при змиорките, така и при хората. По този начин змиорката оказва влияние и върху съвременната психоанализа.
Деветнайсетгодишният Фройд е амбициозен млад изследовател. Заминава за Триест, за да напише революционен доклад, в който веднъж завинаги да даде отговор на въпроса, удивявал естествоизпитателите векове наред: как се размножава змиорката? И научава много за важността на търпеливото и методично наблюдение в сферата на изследователските науки – умения, които по-късно ще приложи върху пациентите на кушетката си за терапия.
Друго, което Фройд отнася със себе си в Триест, е непоклатимата вяра в природните науки и в отплатата, която все някъде по пътя очаква усърдно трудещият се. Змиорката обаче го принуждава да се изправи лице в лице със собствените си ограничения и с тези на науката. Фройд не открива истината под микроскопа. Въпросът за змиорката остава неразрешен. В доклада си, завършен година по-късно, Фройд е принуден да признае, че още не е доказано нищо за пола и размножаването на змиорката. Почти самоунищожително сухо и делово той констатира: „Моето хистологично проучване на лобовидните органи не ми позволява за изразя категорично мнението, че това са тестисите на змиорката, нито ми дава добре аргументирано основание да отхвърля това твърдение“.
Змиорката разочаровала Зигмунд Фройд и може би това допринесло той навреме да изостави чистата природна наука в полза на по-сложната и необятна психоанализа. Начинът, по който тази загадка му се е изплъзнала, крие и ирония, като се вземе предвид в какво постепенно се е задълбочил той – змиорката скрила своята сексуалност от него. Човекът, който по-късно щял да окаже влияние върху мисленето за пола и сексуалността през целия XX век и да стигне по-далеч в дълбините на човека от всеки свой предшественик, дори не успял да открие половия орган на змиорката. Заминал за Триест, за да намери тестисите ѝ, но очакващата го там загадка си останала такава. Искал да проумее сексуалността на една риба, но открил преди всичко своята собствена.
В това се крие ирония и по друга причина. Отношението на Фройд към водните организми било леко усложнено още от преди. Много е писано за връзката на младия Фройд с момиче на име Гизела Флус. Тя започнала през 1871 г., когато петнайсетгодишният Фройд известно време живее у семейството на Гизела във Фрайберг. Явно бил привлечен от нея, която по онова време била само на дванайсет години. В редица писма, някои от които до Едуард Зилберщайн, Фройд пише колко е красива и изкусителна Гизела. Може би това е било неговото сексуално пробуждане. В такъв случай то е приключило с фрустрация и потискане. Когато Гизела се омъжва за друг няколко години по-късно, Фройд ѝ дава прякора Ихтиозавра по аналогия с ихтиозаврите, праисторическите морски влечуги, които били съвременници на динозаврите.
За Фройд, разбира се, това било пубертетска игра на думи. „Флус“ на немски означава „река“ или „поток“. Като жена и член на семейство Флус, Гизела е нещо като водно чудовище, което въплъщава всичко потиснато и будещо фрустрация – подобно на сексуалността, която живее в скритото. Това, че Фройд ѝ дава прякор на праисторическо водно създание, може би е неговият начин да внуши сам на себе си, че младежката, трудно овладяна страст, която е изпитвал към нея, вече е част от миналото му. Повече нямало да се остави да бъде съблазнен от нищо и от никого по този начин. Поне докато las bestias в Триест не се появили като символични наследници на онази негова първа Ихтиозавра.
След престоя в Триест изминали няколко години, преди Зигмунд Фройд отново да се доближи до темата за сексуалността, този път като психоаналитик. Когато го направил обаче, било от интерес именно към скритата или потиснатата сексуалност. Неговата теория за страха от кастрация стъпвала върху схващането, че още в ранна възраст детето развива страх да не бъде кастрирано – осакатено, лишено от пола си, смалено и обезоръжено. На четири-пет години момчето е изпълнено с несъзнаван сексуален копнеж по майка си, като в същото време изживява усещане за конкуренция с баща си. Усеща заплаха, страх, че ще бъде наказано за поривите си, но също срам и чувство за подчинение. Момчето осъзнава собствената си недостатъчност в света, което води до откриването на Аза, постепенното отказване от копнежа по майката и началото на идентифицирането му с бащата. И решаващото събитие според Фройд е моментът, в който момчето осъзнава, че жената няма пенис. То вижда жената, вижда отсъствието на мъжки полов орган и в същия момент придобива съзнание за себе си и мястото си в света.
Теорията на Фройд за завистта за пениса е свързана със страха от кастрация, но води началото си от психосексуалното развитие на жената. Подобно на момчето, в началото момичето е силно свързано с майка си, смята Фройд. Когато открива, че няма пенис, то бавно започва да се отделя от майка си и вместо това е привлечено от баща си. Момичето вижда пениса като атрибут, който символизира сила и активност. То разбира мястото си в света, развива чувство на завист и изпитва вина, която проектира върху майка си. Вижда какво му липсва, вижда отсъствието на мъжки полов орган и в същото време придобива съзнание за себе си и своите ограничения. Тези теории са поставяни под въпрос много пъти, откакто са формулирани, и от множество гледни точки. Наистина ли мъжкият полов орган и притежанието или липсата на такъв са толкова решаващ детайл от психосексуалното развитие на човека? Това звучи абсурдно и донякъде смехотворно. Има теории, които водят началото си от друго време и друг исторически контекст. Има и теории, които се крият от обичайните методи на естествените науки. Те живеят в сферата на прикритото и потиснатото. Не подлежат на методично наблюдение и съответното приемане или отхвърляне. Не са истини, които могат да се разкрият под микроскоп.
И въпреки това човек трябва да вярва, че се основават на някакъв опит. Нека си представим младия учен в тясната лаборатория в Триест. Той е далеч от дома, в непознат град. Носи очила и бяла престилка, има добре оформена тъмна брада. Държи хлъзгава мъртва змиорка, застанал до една маса край малък прозорец. И гледа през микроскопа си, както е правил вече четиристотин пъти. През лещата вече вижда не просто една змиорка, а и самия себе си.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
