„Кръвта на цветята“ от Анита Амиррезвани (изд. „Лабиринт“, преводач: Лидия Шведова) е горчиво-сладък чувствен разказ за творчеството и независимия дух, за традиционните занаяти и превратностите на съдбата, която сплита нишките на живота ни в рисунък, не по-малко пленителен и ярък от персийските килими, които с много вещина и въображение тъче неназованата героиня.
Средновековен Исфахан от 20-те години на XVII век – златното време на иранската култура и изкуство, – изумителен град с минарета, в които се оглежда небето, с ярки багри, примамливи ухания и вълнуващи хора. Именно този пъстър свят на екзотичния Изток от времето на шах Абас е колоритният декор, където едно талантливо момиче трябва да се пребори със съдбата, която не е много благосклонна към него. Дори когато житейските перипетии запращат неназованата героиня на дъното, дори когато трябва да изтърпи много болка, вкуса на немотията и жилото на униженията, тя – открита, чиста, устремена – успява да се пребори за щастието си, което за всеки от нас е различно и невинаги се вмества в уютния дом с грижовен мъж и сигурни дни.
Прочетете откъс от романа при нас.
Той ме преведе през редица помещения с килими в различна степен на завършеност. В края на дълъг коридор стигна до врата, заключена с тежка метална ключалка във формата на скорпион. След като се огледа, за да се увери, че сме сами, той измъкна ключ от туниката си и я отключи. Запали две малки маслени лампи и ми връчи едната. В меката светлина върху един стан можех да различа голям килим.
Приближихме се заедно и вдигнахме лампите пред нас
– Погледни отблизо – той приближи светлината към повърхността на килима. – Осем мъже работят по него вече година и е готова само една четвърт от него.
Килимът вече надхвърляше моя бой и щеше да бъде четири пъти по-висок от мен, когато го завършеха. Имаше почти по деветдесет възела на радж, заради което шарките му изглеждаха подробни като рисувана миниатюра. Ездачи с оранжеви и зелени копринени туники, с бели и златни чалми преследваха една антилопа и една газела. Тигри и магарета се боричкаха като братовчеди. Музиканти свиреха на лютните си. Небесни птици се перчеха с украсените си със скъпоценности опашки. Животните и хората изглеждаха живи, толкова бяха естествени. Това беше най-красивият килим, който бях виждала.
-Кой може да си позволи такъв килим? – ахнах от възхита аз.
-Той е за самия шах, да украси личните му покои – обясни ми Гостахм. – Обединява всичко най-хубаво в земята ни… най-меката коприна, най-ярките багрила и най-добрите рисувачи и тъкачи. Килимът ще изтрае дълго, след като ти и аз, пък и децата на децата ни станат на прах.
Вгледах се по-внимателно в килима, като отдръпнах лампата встрани. Една фигура, седнала под кипарисово дърво, привлече погледа ми.
-Как успяват да изобразят толкова добре човека? – чудех се аз.
-Не толкова фигурата, колкото лицето му изисква особено майсторство – каза Гостахм. – Опре ли до тъкане на човешко око, тъкачите се осланят на специалистите. Ако не се справят, лицето може да изглежда разсеяно, безизразно или дори злобно.
-Какво мислиш за цветовете? – попитах.
-Те са най-доброто в килима, който надминава всички останали – обясни той със закачлива усмивка, която отначало не разбрах. – Виж как искрящото злато подсилва плътността на рисунъка. Забележи особено как убитите тонове – убито зеленото, скромното бежово и бледосиньото – подчертават красотата на по-ярките цветове, точно както женският паун кара да изпъкне по-ослепително оперението на мъжкия.
-Подборът е забележителен – съгласих се аз. – Чия работа е това?
-Моя – отвърна Гостахм и двамата се засмяхме от удоволствие.
След това отидохме при килима на Ферейдун, който почти беше завършен. Скъпоценните камъни в мотива блещукаха в светлината на лампите ни, сякаш бяха истински. Гостахм беше очертал всеки с тънки цветни линии, точно както бижутерът обрамчва скъпоценностите със злато и сребро. Килимът изглеждаше много нежен и женствен, помислих си аз, в сравнение с ловния килим на шаха.
-По-красив е дори и от рисунката ти – отбеляза Гостахм, все едно я бях направила аз.
Щедростта му нямаше граници.
Когато си тръгнахме от работилницата, изпитах съжаление. Ако бях момче, може би щях да работя като чирак на Гостахм и да изуча всички техники, които той познаваше толкова добре. Завиждах на младите тъкачи, които бях видяла в работилницата при последното си посещение. Можеха да посветят целия си ден на учене, докато аз трябваше да превивам гръб дълги часове в кухнята, преди да се заема с килима. И въпреки това съзнавах, че имам повече привилегии, отколкото много момичета, защото Гостахм ме беше взел под крилото си и ми помагаше да усъвършенствам уменията си. За това му благодарях всеки ден.
Завърнах се у дома въодушевена. Гостахм ми беше показал един бисер, достъпен за малко очи, а само преди няколко дни в хамама Хома беше възпяла новопридобитата ми женственост. За пръв път, откакто баща ми беше починал, се изпълних с надежда.
Докато минавах през двора, спрях да погледна килима си и видях работата си в нова светлина. Мотивът боте беше хубав – Гостахм се беше постарал за това. Аз обаче се тревожех, че съм подбрала зле цветовете. Веднъж бях зърнала Гостахм да гледа килима със странно изражение, сякаш беше лапнал нещо кисело. Въпреки че не коментира избора ми, повтори няколко пъти, че ще ми помогне да избера цветовете за следващия си килим. Сега вече бях сигурна защо. Бях избрала всеки цвят заради красотата му вместо заради това как си подхожда с останалите.
Защо не бях помолила Гостахм да ми помогне? Толкова бях нетърпелива да започна и толкова бях замаяна от всички тези достъпни цветове, че просто се бях втурнала напред. Не бях проумяла, че толкова сложен мотив изисква по-майсторски подход при подбора на цветовете. През нощта почти не можах да заспя. Докато звездите все още светеха, отново станах да погледна килима си. Изпитвах желание да го сваля от стана и да започна отново.
Онова, което се смяташе за добро на село, тук му се подиграваха. Още откакто пристигнахме в Исфахан, все ми напомняха за скромния ми произход. За разлика от богатите градски деца не се бях научила да чета и да пиша, да се обличам като цвете или да се държа с изтънчена благовъзпитаност. Исках да сияя като всички други в Исфахан – единствения град, който заслужаваше името „половината от света“. Ако още от първия ми килим проличеше колко много съм научила, може би щях да избегна лошото влияние на кометата и щях да тласна мен и майка ми по благоуханния път на късмета.
Не знаех някой да е започвал килим отново. Почти чувах гласа на баща си да не го правя, защото вече бях вързала хиляда възела. Но после се сетих как бях отишла до бояджийницата на Ибрахим, за да открия тайната на тюркоазения цвят, и бях изтъкала килим, който радваше очите на непознатите, въпреки че родителите ми отначало не одобряваха това. Сетих се как бях взела писалката на Гостахм и бях нарисувала мотив, който реши затруднението му, въпреки че ми се развика да не му пипам вещите.
Изпълнена със същото свирепо желание, каквото изпитвах в онези случаи, грабнах острия си нож, който използвах за отрязване на вълната, и започнах да изрязвам килима от основата нишка по нишка. Всяка нишка се отпускаше, когато я пусках. Хилядите възли, които бях вързала, започнаха да губят форма. Самата повърхност на килима се изкриви и потръпна. Когато Гостахм стане, помислих си аз, веднага ще му призная грешката си при подбора на цветовете. Ще го помоля да ми помогне, а после ще изтъка килим, с който той да се гордее.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
