Окулатор, рицари, очила, зли библиотекари, динозаври, тъмници… „Алкатрас срещу злите библиотекари“ (изд. „Студио Артлайн“, преводач: Деница Райкова) е поредният фантастичен свят, роден от въображението на ненадминатия Брандън Сандерсън!
Алкатрас Смедри е сирак, обречен единствено на бедствия. На 13-тия си рожден ден той получава кесия с пясък, единственото наследство от неговите родители. Но както може да се очаква във всяка една мрачна история, тази кесия е открадната още в същия ден от Библиотекарите. Последвалата експлозивна поредица от събития ще разкрие произхода на Алкатрас и неговото семейство – бунтовници, опълчили се на Злите библиотекари – култът, който управлява тайно целия свят.
Прочетете откъс от първата част на новата фентъзи поредица.
Жители на Притихналите земи, бих искал да се възползвам от тази възможност да ви похваля, задето четете тази книга. Осъзнавам колко трудно трябва да ви е било да се сдобиете с нея – в края на краищата, не е вероятно някой Библиотекар да я препоръча, предвид тайните, които разкрива за техния вид.
Всъщност моят опит сочи, че хората като цяло изобщо не препоръчват подобни книги. Твърде интересни са. Дори, навярно, са ви препоръчвали друг вид книги. Навярно дори приятели, родители или учители са ви давали книги, после са ви казвали, че това са от онези книги, които „трябва да прочетете“. Тези книги неизменно са описвани като „важни“ – което, според моя опит, до голяма степен означава, че са скучни. (Думи като значима и дълбокомислена са други добри подсказки.)
Ако в подобни книги има момче, то няма да тръгне на приключение да се сражава срещу Библиотекари, хартиени чудовища и еднооки Тъмни Окулатори. Всъщност момчето изобщо няма да тръгне на приключение или да се сражава срещу каквото и да било. Всъщност ще му умре кучето. Или, в някои случаи, ще умре майка му. Ако книгата е наистина важна, ще умрат и кучето, и майка му. (Явно повечето писатели имат нещо против кучетата и майките.)
В тази книга не умира нито майка ми, нито кучето. Доста ми дотегнаха подобни истории. По мое мнение подобни фантастични, нереалистични книги – книги, в които момчета живеят на планински върхове, семействата работят във ферми или някой има нещо общо с Голямата депресия – най-често съсипват мозъка. За да се преборя с подобни глупави сюжети, написах тома, който държите в момента – убедителен, истински разказ. Надявам се, че ще ви помогне да се закотвите в реалността.
Така че, когато хората се опитат да ви връчат книга с лъскав кръгъл стикер „Наградена“ на корицата, бъдете мили и вежливи, но им кажете, че не четете „фентъзи“, защото предпочитате истории, които са истински. После се върнете тук и продължете проучването си върху култа на злите Библиотекари, които тайно управляват света.
– Това – обяви дядо Смедри, като посочи към Синг – е твоят братовчед Синг Синг Смедри. Специалист е по древни оръжия.
Синг кимна скромно. Беше сменил туниката с нещо, което приличаше на официално кимоно – макар че още носеше тъмните слънчеви очила. Кимоното беше от много скъпа тъмносиня коприна и, макар че му стоеше доста добре, в цялото представяне имаше нещо… погрешно. Нещо повече от факта, че самото кимоно не беше дреха, която един обикновен човек в Америка носи. Гърдите на Синг разделяха предницата на коприната, а свободната дреха висеше завързана на талията с голям шарф, затъкнат под масивния му корем.
– Ъм, приятно ми е да се запознаем, Синг… Синг – казах.
– Можеш да ми казваш просто Синг – отвърна едрият мъж.
– Попитай го какъв е Талантът му – прошепна дядо.
– О – казах. – Ъм, какъв е Талантът ти, Синг?
– Мога да се препъвам и да падам на земята – каза Синг.
Примигнах:
– Това е Талант?
– Не е толкова невероятен като някои, знам – каза Синг, – но ми върши добра работа.
– А кимоното? – попитах.
– Произхождам от различно кралство от това, от което е дядо ти – каза Синг. – Аз съм от Мокиа, докато дядо ти и Куентин са от Налхала.
– Хубаво – казах. – Но какво значение има това?
– Значи, че трябва да се дегизирам различно от вас, останалите – обясни Синг. – Така няма да се откроявам толкова. Ако изглеждам като чужденец в Америка, хората няма да ми обръщат внимание.
Поколебах се.
– Както и да е – казах накрая.
– Напълно логично е – каза дядо Смедри. – Имай ми доверие. Проучихме. – Обърна се и посочи другия мъж. – И така, това е братовчед ти Куентин Смедри. – Нисък и жилав, Куентин носеше елегантен черен смокинг като този на дядо Смедри, допълнен с червен карамфил на ревера. Имаше тъмнокестенява коса, бледа кожа и лунички. Подобно на Синг, изглеждаше около трийсетгодишен.
– Добра среща, млади Окулаторе – поздрави Куентин иззад тъмните си слънчеви очила.
– А какъв е твоят Талант? – попитах покорно.
– Мога да казвам неща, които нямат абсолютно никакъв смисъл.
– Мислех си, че всички тук имат този Талант – отбелязах.
Никой не се засмя. Хората от Свободните кралства никога не схващат шегите ми.
– Освен това е наистина потаен – каза дядо Смедри.
Куентин кимна.
– Страхотно – казах. – Е, вие и двамата ли сте… Окулатори?
– О, боже, не – каза Синг. – Ние сме братовчеди на семейство Смедри, не членове на пряката линия.
– Не забеляза ли очилата? – попита дядо Смедри. – Носят Воински лещи, единствените по рода си, които един не-Окулатор може да използва.
– Ъм, да – казах. – Всъщност забелязах очилата. Аз… забелязах и смокингите. Има ли причина да се обличате така? Ако се разхождаме така, някак ще изпъкваме, нали?
– Може би в думите на младия лорд има смисъл – каза Синг и разтърка брадичката си.
Лорд? – помислих си. Нямах представа как да възприемам това.
– Трябва ли да намерим маскировка и на Алкатрас, лорд Смедри? – обърна се Куентин към дядо.
– Не, не – каза дядо Смедри. – На неговата възраст не се предполага да носи костюм. Поне не мисля…
– Добре съм – казах бързо.
Групичката от рода Смедри кимна.
Сега, много от вас в Притихналите земи може да гледат насмешливо на маскировките, използвани от групата на Смедри. Преди да ги осъждате, дайте си сметка, че те бяха в известен смисъл не в свои води. Представете си внезапно да ви запратят в различна култура, за чиито обичаи и порядки знаете съвсем малко. Ще разберете ли разликата между туника „Раундшийлд“ и ларкианска туника? Бихте ли могли да прецените кога да носите широкопола шапка с форма на камбана и кога да сложите бомбе? Щяхте ли дори да знаете къде да увиете карфлогиански ракитов пояс? Не? Е, това е защото току-що си измислих всичките тези неща. Но не знаехте това, нали?
С което думите ми се доказват. Предвид обстоятелствата, мисля, че братовчедите Смедри се справиха доста добре. Виждал съм други отряди за проникване – такива без дядо Смедри, който е всеобщо смятан за най-изтъкнатия експерт по американска култура и общество в Свободните кралства. Членовете на последната група, която опита проникване без него, в крайна сметка пробваха да се промъкнат в банката на Федералния резерв, дегизирани като саксийни растения.
Поляха ги.
– Е, готови ли сме? – попита дядо Смедри. – Внукът ми ще предвожда това проникване. Целта ни е главната библиотека в центъра.
Синг и Куентин се спогледаха бързо, с малко изненадан вид. Дядо беше споменал пред Синг библиотечно проникване, но явно библиотеката в центъра не беше това, което бе очаквал. Накара ме отново да се зачудя в какво се замесвам.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q2 при завършване на поръчката си.
