„Утринно сияние“ от Сара Джио (изд. „Хермес“, преводач: Дафина Янева-Китанова) е вълнуващ роман за плаващи къщи и един стар сандък с писма, които възкресяват спомени за страстна любовна афера.
В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от плаващи къщи. Последната, разположена в най-далечния край на пристана, сe носи над водата тържествено и безстрашно. Облицована е с избелели от времето кедрови дъски, а нежни грамофончета разтварят пъпки с първите лъчи на слънцето.
Тук през 50-те години Пени Уентуърт мечтае за живот, изпълнен с любов и сигурност. Но докато звездата на съпруга й Декстър изгрява, Пени става все по-самотна. Доскоро муза на добиващия все по-голяма популярност художник, сега тя е пренебрегната и нещастна. А един ден просто изчезва.
В днешно време Ейда Санторини се нанася в същата очарователна плаваща къща на езерото. След трагичен инцидент тя изоставя успешната си журналистическа кариера в Ню Йорк с надеждата да излекува раните в душата си. Едно случайно откритие я кара да се заеме и да открие каква е историята на мистериозната Пени с трагична съдба.
Прочетете откъс от романа при нас.
Пени Уентуърт
Сиатъл, 8 юни 1959 г.
Срещнах Декстър съвсем случайно. Ако той не беше забравил портфолиото си. Ако аз не бях излязла за кафе точно в девет и половина сутринта. Ако строителният екип на Пето авеню не беше блокирал Медисън Стрийт. Ако дъждът не се беше засилил – нашите пътища може би никога нямаше да се пресекат.
На 9 март 1956 година таксито на мистър Декстър Уентуърт спря в моя живот. Той свали прозореца и каза:
– Скрийте се тук от дъжда. Ще ви заведа там, където трябва да отидете.
Почти двайсет години по-възрастен от мен, той беше плашещо красив, с квадратна челюст, изсечено лице и гъста, тъмна коса. Говореше с прекрасен, дълбок глас. Спокоен и уверен като филмова звезда.
– Но аз отивам само до кафенето на ъгъла – възразих, приглаждайки косата си. Какво би си помислила мис Хигинс? Със сигурност това нарушаваше всички заповеди на девическия пансион – да говоря с непознат мъж, още по-малко да споделя таксито с него. Но дъждът започна да вали по-силно, той отвори вратата на таксито и ми протегна ръка.
– Добре – казах. – Благодаря.
Вътре в таксито беше топло и миришеше на одеколон и пури.
– Какво прави красиво момиче като вас навън в такова време?
– Отивам за кафе – казах аз. – За моята учителка.
Изглеждаше развеселен.
– За вашата учителка?
– Да – отвърнах аз. – Аз уча в Академията на мис Хигинс.
Той се усмихна по-широко.
– Училище за благородни девици, а?
Бузите ми пламнаха. Не ми хареса тонът му. И съвсем честно казано, не ми харесваше цялата идея за това училище. Но мама беше настояла да се запиша. Казваше, че единственият начин момиче от Южен Сиатъл да срещне някога достоен съпруг е, ако посещава Академията на мис Хигинс. Съпруг. Изобщо не исках съпруг. Но мама искаше за мен неща, които тя никога не е имала. И аз се записах.
– И предполагам, че днешният урок изисква да извървите петдесет крачки с книга върху главата си?
Намръщих се, когато таксито спря пред кафенето на Бет.
– Благодаря ви, че ме докарахте! – Посегнах към дръжката на вратата.
– Хайде сега – каза той. – Не исках да кажа нищо лошо. Нека да ви почерпя едно кафе.
Поклатих глава.
– Не, благодаря, господин…
– Уентуърт – каза той. – Декстър Уентуърт.
Защо името ми звучеше толкова познато?
Кимнах и излязох от таксито.
– Почакайте. – Той смъкна прозореца надолу. – Не можете да си тръгнете, без да ми кажете името си.
Поколебах се. Какво лошо има? Никога повече нямаше да го видя.
– Пени – отвърнах аз. – Пени Ландри.
– Приятно ми е да се запознаем, госпожице Ландри.
Не казах на никое от момичетата за срещата с Декстър Уентуърт, но те разбраха, когато следобед пристигна огромна ваза с лилии. Цветята направо преливаха от нея и молеха да бъдат забелязани, будещи възторг. Имаше и бележка, която гласеше:
„Вечеря в „Олимпик“ довечера. Ще ви взема в осем. Декстър.“
Отначало си помислих, че е много самонадеяно, ако не и ужасно самовлюбено, да предположи, че ще се съглася. Но после момичетата се струпаха около мен, заохкаха и заахкаха. Самата мис Хигинс, висока и слаба, с прошарена коса, оформена в стегнати къдрици, и с перфектно нанесено червено червило, прочете картичката. Скептичното й изражение бързо премина в одобрение.
– Знаеш кой е този мъж, нали, Пени?
Поклатих глава.
– Декстър Уентуърт – каза тя. – Художникът. Неговите картини са в галерии по целия свят. Той е най-изтъкнатият ерген в Сиатъл. – Тя поклати глава, сякаш се опитваше да осмисли как аз бях успяла да примамя такава партия.
– Срещнах го тази сутрин – оправдавах се аз. – Той ме закара до кафенето.
Момичетата зяпнаха.
– Валеше – добавих аз.
– Направо съм позеленяла от завист – изписка Силвия. – Като си помисля, че можеше аз да отида за кафе вместо теб. Някои момичета имат голям късмет.
Мис Хигинс потупа Силвия по гърба.
– Нека това да бъде урок за всички вас – каза тя. – Пени се справя отлично с обучението си тук и вижте как се отплаща това.
Ухилих се. Разбира се, че мис Хигинс ще се опита да извлече полза.
– Силвия, днес следобед би било добре да упражниш използването на козметика. Постоянно полагаш ружа твърде високо върху скулите си и това прави лицето ти да изглежда прекалено ъгловато.
– Да, госпожо. – Тя се забърза към стаята за разкрасяване.
– И, Вивиен – обърна се мис Хигинс към най-младото момиче, което беше на седемнайсет, а беше най-тежкото в академията.
– Да, мис Хигинс? – отговори Вивиен с висок глас.
– Виждам, че отново ядеш сладкиши – отбеляза тя с неодобрение. – Мислех, че обсъдихме целите на новата ти диета.
– Да, госпожо – каза тя.
– Днес следобед ще имаш допълнителен час гимнастика.
– Да, мис Хигинс. – Вивиен тръгна към стълбите.
-А с теб, Пени – мис Хигинс стисна ръце и ми се усмихна, сякаш бях звездата на училището, – ще трябва да прекараме останалата част от деня в подготовката ти за този много важен случай.
Когато след три месеца Декстър ме помоли да се омъжа за него, аз отговорих с да. Какъв друг отговор можех да дам, наистина? Ако някой пусне диамантена огърлица в дланта ти и каже: „Сложи я, ще ти стои прекрасно“, ще се усмихнеш и ще я окачиш на врата си, възхищавайки се на отражението си в огледалото. Приех предложението му за брак, може би дори преди да разбера дали обичах Декстър Уентуърт или обичах идеята да съм влюбена в Декстър Уентуърт. Но когато нашето вихрено ухажване се поуспокои, аз го видях такъв, какъвто беше: чувствителен, креативен и дълбоко грижовен мъж, който ме обичаше и когото обичах в отговор. Щяхме да разказваме любовната ни история на децата си, а те щяха да се кикотят. Нашата история щеше да бъде белязана с „щастливи завинаги“, или поне така си мислех…
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.
