Време за четене: 7 минути

„Далай Лама. Един необикновен живот“ от Алекзандър Норман (изд. „Прозорец“, преводач: Мария Михайлова) предлага вдъхновяващ разказ за живота на един от най-радикалните, харизматични и обичани световни лидери на нашето съвремие. От затънтено селце в Тибет до световно признат велик духовен водач – животът на Четиринайсетия Далай Лама вдъхновява милиони по света.

Написана от Алекзандър Норман, експерт по история на Тибет, работил с Далай Лама върху три от най-важните му книги, тази биография се отличава от останалите по това, че делата на Безценния покровител са положени в контекста на историята и културата на тибетската традиция и представлява нагледен урок как да бъдеш истински състрадателен.

Прочетете откъс от книгата при нас.

На фона на тези трагични събития през октомври 1989 г. Норвежкият Нобелов комитет присъжда Нобеловата награда за мир на Далай Лама. Когато новината се разчува, настъпва момент на радост за тибетците у дома и в чужбина – лъч светлина, озаряващ тяхната потънала в мрак земя, потвърждение на тяхната история, предвестник на възобновлението, за което така страстно копнеят. Изключителна гордост е, че техният гуру, техният водач, техният родственик публично е почетен по този начин. Сега със сигурност Китай ще трябва да приеме демокрацията, да даде на тибетския народ свобода или завинаги да остане отвъд пределите на допустимото. Самият Далай Лама в този момент пътува из Съединените щати и признава, че репортажът по радиото с новината, че е спечелил, мъничко го е развълнувал. Но понеже във вечерните новини не се споменава отново, той предполага, че не е нещо повече от слух. Когато рано на следващата сутрин потвърждават наградата, придружителите му чакат да довърши своята медитация, преди да му съобщят, по което време, както казва, вече „не бях развълнуван”. Обаче остава приятно изненадан, когато чува, че наградата върви и с някакви пари. В Индия има колония с болни от проказа, на които отдавна иска да направи дарение. Ще използва и част от средствата, за да основе Фондацията за универсална отговорност – благотворителна организация със седалище в Делхи, която работи главно в образованието и по междурелигиозни и миротворчески проекти.

С Нобеловата награда „Тибетският въпрос” в един миг става глобален въпрос и от този момент нататък Далай Лама започва своето издигане към статуса на суперзвезда. Все пак, след като протестите на „Тянанмън“ са брутално потушени, става ясно, че консерваторите в Политбюро отново са затвърдили властта си. Манталитетът на обсадената крепост взема превес и китайското правителство бързо обявява своето „изключително съжаление и възмущение” относно наградата. За китайците изборът на Нобеловия комитет представлява „открита подкрепа за Далай Лама и за тибетските сепаратисти в действията им да подкопаят националното единство и да разцепят Китай”. Наградата не е нищо друго освен колаборация между Далай Лама и „враждебните чужди сили”.

Падането на Берлинската стена месец по-късно още повече задълбочава китайската параноя. А за Далай Лама това е възможност да затвърди статуса си на световна фигура, като посети Стената само дни след събарянето й. Трогателен момент за него. „Докато стоях там – спомня си той, – точно пред още охранявания пропускателен пункт, една старица безмълвно ми подаде червена свещ. Малко развълнуван, аз запалих свещта и я вдигнах. За момент миниатюрното танцуващо пламъче заплашваше да изгасне, но се задържа и докато хората се тълпяха около мен, докосвайки ръцете ми, се молех светлината на състраданието и осъзнаването да изпълни света и да разпръсне мрака на страха и потисничеството.”

Когато се връща в Дхарамсала, петдесет и пет годишният Далай Лама е посрещнат възторжено. Все пак лично за него вероятно по-приятното събитие по онова време е новината, че са открили реинкарнацията на старшия му възпитател Линг Ринпоче. В началото на следващата година петгодишното дете идва на посещение и Далай Лама видимо е трогнат. Един очевидец отбелязва как, щом момченцето станало да излезе от помещението за аудиенции, Далай Лама „се наведе над обувката [на Линг Ринпоче] да оправи връзката, после остана приклекнал и махаше, усмихваше се и изпращаше въздушни целувки като любящ баща, докато момчето не се скри от погледа му”.

Въпреки цялата публичност веднага след връчването на Нобеловата награда1 по онова време Далай Лама остава сравнително непознат и в Америка, и отвъд нея, поне извън будистките кръгове и групите за защита на човешките права. На пресконференциите му вече има по-голяма посещаемост, но както отбелязва един журналист, дори сега „не разполагаше с помощници, продуценти, преводачи, хора за връзки с пресата или координатори за пътуванията” и продължава в голяма степен да разчита на доброволци, когато е зад граница. В резултат на това приготовленията, направени от негово име, остават някак недостатъчно обмислени. Това дава на Далай Лама възможността от време на време да прави импровизирани промени в програмата си, например случаят, когато през 1991 г. е в Санта Фе. След като се е срещнал с цял ред заинтересувани хора, включително „политици, кинозвезди, ню ейдж гурута, милионери и вождове на индианците пуебло”, Далай Лама обявява, че би искал да се качи в планината и да гледа спусканията със ски. За ужас на онези, които го придружават, той настоява да се качи на седалков лифт, за да се приближи възможно най-много до пистите. Историята е описана в очарователна статия от писателя Дъглас Престън.

Седнал доста спокойно, без нещо, за което да се държи (нямало защитна преграда), Далай Лама „говореше доста оживено за всичко, което виждаше по склоновете. Щом посочеше с пръст и се наведеше напред в празното пространство, [неговият асистент], който здраво се беше вкопчил в седалката и кокалчетата му бяха побелели, постоянно го увещаваше на тибетски… молеше Негово Светейшество да се облегне назад, да се държи за седалката и да не се надвесва прекалено”.

Но Далай Лама не го слуша.

„Колко бързо се спускат! – възкликва той. – И децата карат ски! Виж [това] малко момченце!” Всъщност въпросният склон е просто „писта за начинаещи и скиорите изобщо не караха бързо. Точно тогава от един по-висок склон навлезе опитен скиор, профучавайки отстрани. Далай Лама го видя и каза: „Виж – прекалено бързо! Той ще удари колчето!”. Сви шепи във фуния и викна на нищо неподозиращия скиор: „Внимавай, колчето!”. Неистово размахваше ръце. „Внимавай, колчето!”. Скиорът, който нямаше представа, че инкарнацията на Бодхисатвата на състраданието вика, за да му спаси живота, леко свърна с отривист наклон, щом приближи пилона, и умело продължи да лети надолу по склона. Изпълнен и с укор, и с удивление, Далай Лама се облегна назад и плесна с ръце. „Ах! Това [е] чудесен спорт!”, добавяйки, че в бъдещия свободен Тибет със сигурност ще има много да карат ски.

Много от хората, които са имали щастливата съдба да пътуват с Далай Лама на неговите задгранични посещения, са коментирали живия интерес, който проявява към заобикалящата го среда, пороя от въпроси, откритостта, с която се заговаря с всеки, който го срещне, шегите – често на негов гръб – смеха и грижата му за другите, особено за хора в тежко положение. Чуем ли това, е много лесно да забравим, че от всичко най-важната част от деня на Далай Лама си остава неговата духовна практика – три-четири часа медитация, която провежда всяка сутрин без изключение, и малко повече от час вечер. Но без съмнение точно тази практика му дава възможност и да се справя с честите изпитания, които неизбежно му се изпречват, и да се движи плавно сред масата хора, които среща, отделяйки на всеки цялото си внимание, „сякаш – по думите на Престън – е изключил останалия свят, за да съсредоточи цялото си съчувствие… загриженост и интерес [само] върху теб”*.

И вероятно това е тайната на неговата привлекателност. Ето човек, който е очевидно автентичен, който прави точно и при всички обстоятелства именно каквото подтиква другите да вършат – и то с радост, без тягостно чувство, с щедрост, никога с раздразнение, и всичко в дух на прошка за простъпките.

* Казват, че кралица Елизабет II има същата способност. – Б. а.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код AZCHETA21Q3 при завършване на поръчката си.